Църквата „[[Свети Никола (Кошино)|Свети Никола]]“ е изградена в XVII и обновена в XIX век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.oldprilep.com/prilepska-crkovna-opstina/sveti-nikola-kosino.html | заглавие = Црква „Свети Никола“, село Кошино | достъп_дата = 2018-03-04 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател =Old Prilep | език = | цитат = }}</ref> В 19XIX век Кошино е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година Кошино (Cochino) е посочено като село с 27 домакинства и 117 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74 – 75.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година Кошино е населявано от 266 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_37.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.246]</ref>
В началото на 20XX век цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Кошино има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.148 – 149.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 11 души от Кошино са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 854.</ref>
