Уикипедия

Ржана планина: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 55:
 
== Фауна ==
Ржана планина е част от територията на защитена зона „Искърски пролом – Ржана“, в която се срещат бозайниците [[малък подковонос]] ''(Rhinolophus hipposideros)'', [[видра]] ''(Lutra lutra)'', [[голям нощник]] ''(Myotis myotis)'', [[голям подковонос]] ''(Rhinolophus ferrumequinum)'', [[дългокрил прилеп]] ''(Miniopterus schreibersi)'', [[дългопръст нощник]] ''(Myotis capaccinii)'', [[дългоух нощник]] ''(Myotis bechsteini)'', [[европейски вълк]] ''(Canis lupus)'', [[остроух нощник]] ''(Myotis blythii)'', [[подковонос на Мехели]] (Rhinolophus mehelyi), [[пъстър пор]] ''(Vormela peregusna)'', [[средиземноморски подковонос]] ''(Rhinolophus blasii)'', [[трицветен нощник]] ''(Myotis emarginatus)'', [[широкоух прилеп]] ''(Barbastella barbastellus)'', [[южен подковонос]] ''(Rhinolophus euryale)''. Земноводни и влечуги – [[жълтокоремна бумка]] ''(Bombina variegata)'', [[обикновена блатна костенурка]] ''(Emys orbicularis)'', [[шипоопашата костенурка]] ''(Testudo hermanni)'', [[голям гребенест тритон]] ''(Triturus karelinii)''. Риби – [[балканска мряна|черна (балканска) мряна]] ''(Barbus meridionalis)'', [[обикновен щипок]] ''(Cobitis taenia)'', [[европейска горчивка]] ''(Rhodeus sericeus amarus)'', [[балкански щипок]] ''(Sabanejewia aurata)''. От безгръбначните се срещат – [[ручеен рак]] ''(Austropotamobius torrentium)'', [[бисерна мида]] ''(Unio crassus)'', [[калиморфа]] ''(Callimorpha quadripunctaria)'', ''Gortyna borelii lunata'', [[лицена]] ''(Lycaena dispar)'', [[обикновен сечко]] ''(Cerambyx cerdo)'', [[бръмбар рогач]] ''(Lucanus cervus)'', [[буков сечко]] ''(Morimus funereus)'', [[алпийска розалиа]] ''(Rosalia alpina)'' и ''Pilemia tigrina''.
Предмет на опазване са следните представители на фауната в Ржана планина, попадащи на теритоирята на защитена зона BG0001042 „Искърски пролом - Ржана”:
 
 
БОЗАЙНИЦИ - мaлък подковонос ''(Rhinolophus hipposideros)''; видра ''(Lutra lutra)''; голям нощник ''(Myotis myotis)''; голям подковонос ''(Rhinolophus ferrumequinum)''; дългокрил прилеп ''(Miniopterus schreibersi)''; дългопръст нощник ''(Myotis capaccinii)''; дългоух нощник ''(Myotis bechsteini)''; европейски вълк ''(Canis lupus)''; остроух нощник ''(Myotis blythii)''; подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор ''(Vormela peregusna);'' средиземноморски подковонос ''(Rhinolophus blasii)''; трицветен нощник ''(Myotis emarginatus)''; широкоух прилеп ''(Barbastella barbastellus)''; южен подковонос ''(Rhinolophus euryale)''.
 
ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ
- жълтокоремна бумка ''(Bombina variegata)''; обикновена блатна костенурка ''(Emys orbicularis)''; шипоопашата костенурка ''(Testudo hermanni)''; голям гребенест тритон ''(Triturus karelinii)''.
 
РИБИ
– черна (балканска) мряна ''(Barbus meridionalis)''; обикновен щипок ''(Cobitis taenia)''; европейска горчивка ''(Rhodeus sericeus amarus)''; балкански щипок ''(Sabanejewia aurata)''.
 
БЕЗГРЪБНАЧНИ - ручеен рак ''(Austropotamobius torrentium)''; бисерна мида ''(Unio crassus)''; калиморфа ''(Callimorpha quadripunctaria)''; ''Gortyna borelii lunata''; лицена ''(Lycaena dispar)''; обикновен сечко ''(Cerambyx cerdo)''; бръмбар рогач ''(Lucanus cervus)''; буков сечко ''(Morimus funereus)''; алпийска розалиа ''(Rosalia alpina)''; ''Pilemia tigrina''.
 
== Защитени територии ==
{{основна|Искърски пролом – Ржана}}
На територията на Ржана планина попада част от защитена зона BG0001042 „Искърски пролом - Ржана”. Защитената зона е част от европейската екологична мрежа Натура 2000 и заема площ от 22693.26ха.
На територията на Ржана планина попада част от защитена зона „Искърски пролом – Ржана“. Тя е обявена с цел опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна по Директивата за местообитанията. Създадена е на 2 март 2007 г. с обща площ 22693,26 хектара.
 
''Предмет на опазване са природните местообитания:''
3260 Равнинни или планински реки с растителност от ''Ranunculion fluitantis'' и ''Callitricho-Batrachion'';
6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от ''Alysso-Sedion albi'';
6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик ''(Festuco- Brometalia)'' (*важни местообитания на орхидеи);
6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс;
6510 Низинни сенокосни ливади; 6520 Планински сенокосни ливади;
7220* Извори с твърда вода с туфести формации ''(Cratoneurion)'';
8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове;
8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите ''Sedo-Scleranthion'' или ''Sedo albi- Veronicion dillenii'';
8310 Неблагоустроени пещери;
9110 Букови гори от типа ''Luzulo-Fagetum'';
9130 Букови гори от типа ''Asperulo-Fagetum'';
9150 Термофилни букови гори ''(Cephalanthero-Fagion)'';
9170 Дъбово-габърови гори от типа ''Galio- Carpinetum'';
9180* Смесени гори от съюза ''Tilio-Acerion'' върху сипеи и стръмни склонове;
91E0* Алувиални гори с ''Alnus glutinosa'' и ''Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)'';
91G0* Панонски гори с ''Quercus petraea'' и ''Carpinus betulus'';
91H0* Панонски гори с ''Quercus pubescens''; 91M0 Балкано-панонски церово- горунови гори;
91W0 Мизийски букови гори;
91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.
 
== Населени места ==
Line 100 ⟶ 69:
== Пътища ==
През планината и по нейните подножия преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа.
* По източното ѝ подножие, от [[Ребърково]] до [[Новачене (Софийска област)|Новачене]], на протежение от 19,1 км – участък от първокласен [[Републикански път I-1]], [[Видин]]— – [[София]]— – [[ГКПП Кулата - Промахон|ГКПП „Кулата“]].
* По северното ѝ подножие, по долината на река [[Искър]], от [[Ребърково]] до [[Черепишкия манастир]], на протежение от 7,5 км – участък от второкласен [[Републикански път II-16]] [[Ребърково]]— – [[Своге]]— – [[София]].
* През източната ѝ част, от [[Ребърково]] до [[Литаково]], на протежение от 25,2 км – участък от третокласен [[Републикански път III-161]] [[Ребърково]]— – [[Литаково]]— – [[Ботевград]].
 
== Вижте още ==
Line 116 ⟶ 85:
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 408. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
* [http://mountain.bajhui.org/pictures/Stara_planina_patevoditel_Nenov_Chorchopov_1987.pdf Стара планина пътеводител]
* Стратегия за развитие на туризма в Община Своге 2018- – 2025
 
[[Категория:Планини в България]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ржана_планина“.