След задържането на активистите на ВМРО (обединена) в Кралство Югославия и разпада на партията, идеята за македонска нация бива отхвърлена дори и сред левичарските среди.
<br> <br>
На 17 Април 1941 Македония е окупирана от [[Нацистка Германия|германските войски]] и населението иска незабавно обявяване на независимост, с което да се прекъснат връзките с Югославия. След решението за временна подялба на Югославия на 19 Април Българската армия освобождавазапочва да управлява (т.нар. окупация) източната част на Егейска и почти цяла Вардарска Македония. Веднага е организирана местна администрация на региона и са изгонени всички представители на гръцката и сръбска власт. В Скопие се организира [[Пета_българска_армия#.D0.92.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B0_.D1.81.D0.B2.D0.B5.D1.82.D0.BE.D0.B2.D0.BD.D0.B0_.D0.B2.D0.BE.D0.B9.D0.BD.D0.B0_.281941-1945.29|Пета българска армия]]<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941-1945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1</ref> съставена от Пета и Шеста пехотни дивизии и запълнена с местно население от новоосвободените региони. След обрата във войната за много кратко време са образувани български, гръцки и сръбски отряди, работещи против българската власт. До края на изтеглянето си българските войски са под постоянни нападения от страна на партизанските отряди, работещи в тясна връзка с БКП и [[Георги Димитров]].
