Крапа: Разлика между версии

В 19XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Крапа административно е част от [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година Крапа (Krapa) е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза с 48 домакинства и 233 жители българи и втори път като част от Кичевска каза с 37 домакинства и 145 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74-75 и 92-93.</ref>

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г.година Крапа е населявано от 600 жители, всички [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_37.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.246.]</ref>

Цялото село в началото на [[20XX век]] е [[сърбомани|сърбоманско]]. Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Крапа има 82 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Крапа има 560 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и в селото функционира сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.</ref>