'''Атараксия''' (гръцки {{lang-el|αταραξία,}}; „невъзмутимост, хладнокръвие, спокойствие“) – понятието се среща за първи път у [[Демокрит]]. Той използва в същия смисъл и други думи: безпристрастие, състояние, в което не може вече да съществува удивление, хармония. За [[Епикур]] това е безметежност на душата (αταραξία της ψυχής). Демокрит, [[Епикур]], [[Тит Лукреций Кар|Лукреций]], смятат, че атараксия се постига по пътя на познанието за света и освобождаването от страха. [[Скептик|Скептиците]] пък учат, че въздържането от догматични съждения води до атараксия. [[Стоицизъм|Стоиците]] развиват учението за апатията като равнодушие за случващото се, радостта и тъгата,
