Българските земи под османско владичество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 90:
=== Българските земи през XVII век и първата половина на XVIII век (1601 – 1760) ===
[[File:Blaeu 1645 - Tabula Russiæ.jpg|мини|300п|Карта на Русия от 1645 г. на нидерландския картограф Ян Блау, на която в долния ляв ъгъл, където се вижда част от Балканите, е отблезяна България като „BVLGARIA“. На картата тя е отъждествена със земите на север от [[Стара планина]] до [[Дунав]], сиреч приблизитнелно с [[Мизия]].]] На север е Влахия, а на юг Романия, което съвзпада с по-късното Румелия.
{{Основна|Българските земи през XVII век и първата половина на XVIII век}}
Между [[1645]] и [[1649]] г. се води Критската война между Османската империя и [[Венецианска република|Венецианската република]]. Вниманието и усилията на Цариград са насочени на юг, а това създава условия за раздвижване на север, по българските земи. Главно действащо лице е влашкият владетел Матей Басараб, а от българска страна това е католикът барон Парчевич, който произхожда от Чипровци, [[Видински санджак]]<ref>Изграден в земите на Видинското царство, а по-късно присъединени и земи от Сръбското деспотство.</ref>.
| |||