Ликвидиране на еничарския корпус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
[[Файл:Yeniçeri Atatürk.JPG|мини|200п|Създателят на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк в еничарски дрехи, София (1914 г.)]]
 
'''Ликвидирането на еничарския корпус''', който през цялата история на Османската империя играе ролята на [[преторианска гвардия]], е първата и основна задача на управлението на [[султан]]а [[Махмуд II]] в периода между 1808- – 1826 г.
 
Веднага след ликвидирането на еничарския корпус, последвала [[Акерманска конвенция]] и [[Руско-турска война (1828-1829)]], в която започналата да се реформира Османска империя претърпяла съкрушително поражение.
 
== Събития ==
В този период на поста [[велик везир]] се изреждат 13 паши. [[Мехмед Селим паша]] (1824- – 1828) е този който изпълнява повелята на султана, и поема риска от ликвидирането на еничарството. Опасността за намислените от султан Махмуд II т.нар. [[реформи в Османската империя през XIX век]] е изцяло от военните, а това в случая са [[еничари]]те. Предходното султанстване на Махмуд II е белязано от перманентни [[бунтове на еничарите]].
 
Еничарският корпус е унищожен чрез масово клане през 1826 г. Преди това новата централна османска власт предприема редица обходни стъпки за да тушира последиците от този акт. В ход са пуснати слухове, че еничарите се занимават като евреите с [[лихварство]], [[изнудване]], [[грабеж]]и и [[сводничество]]. Отделно от това, те са обвинени в лентяйство по кафенетата и механите и са нарочени за виновни за военните неуспехи на Османската империя през последните 50 години.