Разлика между версии на „Древен Коринт“

редакция без резюме
[[File:Carl Anton Joseph Rottmann - Corinth with Akrocorinth - WGA20150.jpg|thumb|300п|Коринт с Акрокоринт (мястото на [[акропол]]а) – пейзаж от 1847 г. на Карл Ротман Carl Anton Joseph Rottmann]]
'''Древен Коринт''' ({{lang-grc|Κόρινθος}} ''Kórinthos'') е древногръцки [[полис]] на [[Коринтски провлак|Коринтския провлак]], тясната ивица земя, свързваща [[Пелопонес]] с континентална Гърция, разположен стратегически приблизително по средата между [[Древна Атина]] и [[Древна Спарта]]. Съвременният град [[Коринт]] е разположен на около 5 км североизточно от руините на древния град, който е обект на системни археологически разкопки от 1896 г. насам, провеждани от American School of Classical Studies at Athens и гръцкото Министерство на културата.
 
Коринт е добре известен на [[християните]] от две писма до коринтяните на [[Павел (апостол)|апостол Павел]]: [[Първо послание към коринтяните]] и [[Второ послание към коринтяните]]. Споменат е и в „Деяния на светите апостоли“ като част от пътуванията на апостол Павел. Втората част от книгата на [[Павзаний]] ''Описание на Елада'' е посветена на Коринт („Κορινθιακά“).
 
През 400 г. пр.н.е. Древен Коринт е един от най-големите и важни полиси с население от около 90 000 души<ref>{{cite book |title=Ancient Greece: Social and Historical Documents from Archaic Times to the Death of Socrates Dillon |last= |first=Matthew , Lynda Garland |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Routledge |location= |isbn= |pages=560 |url=https://books.google.bg/books?id=JgWDAgAAQBAJ&lpg=PA352&hl=bg&pg=PA352#v=onepage&q&f=false |accessdate= |quote= }}</ref> При завоюването на града [[Древен Рим|римляните]] го разрушават през 146 г. пр.н.е., но по-късно построяват нов град на негово място през 44 г. пр.н.е. и по-късно го правят провинциална столица.
 
== История ==
[[File:CorintoScaviFonte.jpg|thumb|ляво|Изворът Пирене]]
Според [[древногръцката митология]] в Коринт се намира изворът Пирене ({{lang-grc|Πειρήνη}}), посветен на [[музи]]те. Бил посещаван от [[Пегас]], а поетите специално го посещавали, за да черпят вдъхновение. Историкът Павзаний споменава извора при описанието на града<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek2/ | заглавие= Описание на Елада|достъп_дата = 1 март 2018|фамилно_име=Павзаний |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }} 2.3.2</ref>.
 
През [[Архаична Гърция|Архаичния период]] градът е управляван Отот [[748 пр.н.е.]] градът почти цял век от [[Царе на Древен Коринт|царе]] от фамилията [[Бакхиади]] и преживява голям икономически напредък. През 7 век пр.н.е. управлението им е прекъснато от [[Кипсел]], първият [[тиран]], (657/656 – 627/626 пр.н.е.). Синът му [[Периандър]] е един от [[Седем мъдреци на Гърция|седемте мъдреци на Гърция]] и по негово време са сечени първите монети. Той първи замисля да прокара канал през провлака, за да съедини Коринтския и Сароническия залив, но не успява. Вместо това е построен [[диолк]] – павиран път за прехвърлянето с превозни средства отначало на стоки, а по-късно по него между заливите са прехвърляни и военни кораби. Градът забогатява от таксите за превоз и от търговия.
 
Колонисти от Коринт основават такива селища като [[Сиракуза]] (733 г. пр.н.е.), Епидамнос (днес [[Дуръс]]), [[Акциум]], Амбракия (днес [[Левкада]]), Коркира (днес [[Корфу]]) и [[Потидея]]. Основаването на Сиракуза се счита за първия колективен акт на коринтяните, а колонизацията на свой ред укрепва общността и я превръща в организиран [[полис]]).
Според [[Тукидид]] коринтяните създават [[триера]]та, която се превръща в предпочитания боен кораб в Средиземноморието докато не идват римляните. Първата документирана морска битка е между Коринт и Коркира през 665 г. пр.н.е.<ref>Тукидид ''[[История на Пелопонеската война]]'' 1:13.2</ref>.
 
По време на [[Класическа Гърция|класическия период]] Коринт съперничи по богатство на [[Древна Атина]] и [[Тива (полис)|Тива]].
През 581 г. пр.н.е. коринтяните започват да провеждат [[Истмийски игри]]. По същото време се развива [[Коринтски стил|коринтският]] стил в архитектурата, третият основен архитектурен ордер заедно с йонийския и дорийския. Коринтският стил е най-усложнен от трите, демонстрирайки богатството и луксозния живот на полиса. За сравнение дорийският ордер напомня строгата простата на спартанците, докато йонийският балансира между двата.