Петко Радев (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-. За съжаление п +. П) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Петко Радев|Петко Радев|тип=личност}}
{{Биография инфо
| име = Петко Радев
| портрет =
| портрет-описание =
| px =
| описание =
| наставка =
| роден-дата = около [[1842]]
| роден-място = [[Калайджидере]], [[Османска империя]]
Ред 15:
== Биография ==
Роден е около [[1842]] г. в село [[Калайджидере]], [[Гюмюрджина|Гюмюрджинско]]. Баща му се е казвал Радю, а майка му
Петко е набеден пред властите от чорбаджията Хаджи Шенко, собственик на изгубено муле, че го е откраднал. Подложен на разпити и тормоз, Петко Радев приема предложението на Големия Петко
След поредица успешни атаки четата им става легендарна. На 6 януари [[1863]] година една потеря от 130 души заптии и башибозуци ги открива и загражда 9-тимата хайдути край селото [[Исьорен (Вилает Одрин)|Исьорен]] в Еноската кааза. Двама се убити, а Войводата (Голям Петко), Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от [[Дуганхисар]] и Стоян Атанасов от Исьорен са ранени, заловени от турците и хвърлени в затвора в [[Галиполи (град в Турция)|Гелибол]]. Организират бягство, но са заловени и преместени в [[Солун]] в затвора''
След залавянето
В [[1878]] г. Малък Петко се връща в [[Беломорие]]то и в [[Гюмюрджина]] се главява за ''„исьреердарин“'' - предводител на групи за преследване на разбойници. След като не се сражава истински и пропуска четата на [[Никола Кирков]], той е уволнен от служба. Петко Радев става отново хайдутин и шета в Ксантийско и Гюмюрджинско, обира чорбаджии според стария хайдушки закон, без да стига до безогледно разбойничество. Напада в [[Скеча]] (Ксанти) чорбаджията Куюмджиолу, след което отива в [[Мала Азия]], там си сменя името, оженва се и отваря кръчма в [[Измир]]ско. След някое време го разпознават. Той е принуден да изостави жена си и децата и да бяга в [[Атина]]. През [[1885]] г. идва в [[Бургас]], а след кратък престой заминава в обратно за Гюмюрджина. Там събира чета и пак започва хайдутлук в [[Марония]], [[Кушланли|Кушманлъ]] и Калайджидере, докато подгонен от властта, в [[1887]] г. се озовава във [[Варна]]. През 1888 г. Петко Радев се появява в Родопите за да се бори за освобождението на останалите под турска власт родопчани. ▼
▲В [[1878]] г. Малък Петко се връща в [[Беломорие]]то и в [[Гюмюрджина]] се главява за ''„исьреердарин“''
Политическите врагове на капитан Петко войвода (Боюк Петко) използват срещу него сходството в имената и района на действие с Петко Радев (Кючук Петко), силно преувеличават авантюристичните прояви на последния и оплакванията на турската власт от него, набеждават за тях Войводата за да му попречат да получи полагащата му се по закон поборническа пенсия в което напълно успяват.<ref>Филип Симидов, кн. 1, год. III на сп. „Поборник“ в 1908 г.</ref>▼
▲Политическите
Според изследователя на Родопите [[Стою Шишков]] Петко Радев има бойни качества подобни на Големия Петко, като него е родолюбец и с рицарски дух — „покровител на потиснатите и благодетел на бедните“, има „почти същите природни способности, както войводата (Голям Петко)“, и т. н.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0|Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров - основни източници за движението на Петко Войвода]</ref>▼
▲Според изследователя на Родопите [[Стою Шишков]] Петко Радев има бойни качества подобни на Големия Петко, като него е родолюбец и с рицарски дух
След Освобождението на България дейността на Малък Петко е много слабо проучена. Известно е, че през 90-те години на ХІХв. стамболовата полиция го издирва като ''„разбойник“'', заедно с други заподозрени политически противници на режима. Успява да избегне ареста и се установява да живее в Пловдив.<ref>Згрипаров, Г. Каледжидере. Историко-географско, стопанско и културно изследване, стр. 71.</ref> Оттук следите му се губят. Не се знае къде и как е завършил животът му.
| |||