Станислас Сенклер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Станислас Сенклер
| портрет = dot.png
| описание = Британски агент, полковник
| роден-място = [[Вилнюс]], [[Руска империя]]
| починал-място = [[Малмеди]], [[Белгия]]<ref>[http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=gr&GSob=c&GSsr=1&GScid=2578517&GRid=146332668&df=90& Col Stanislas Graham "Hidayet„Hidayet Bey"Bey“ Bower St. Clair.]</ref>
}}
'''Станислас Греам Бауер Сенклер''' (от [[Английски език|английски]] ''Stanislas Graham Bower Saint Clair'') нарекъл се '''Хидает паша''' e британски агент с дипломатческо прикритие. През 1878 г. действа активно срещу Русия и се поставя на турска служба. Провокира към метеж и фанатизъм мюсюлманите в Средните [[Родопи]] и [[Кърджалийско]]. Организира там „спонтанно възникнал“ метеж срещу християнското население и Временното руско управление с цел компрометирането на България и откъсването на територии от нея. Разбит е от руски части и четата на капитан [[Петко войвода]].
 
== Биография ==
Станислас Сенклер е роден през 1835 г. в замъка Веркяй, намиращ се в имението на дядо му, днес квартал на столицата Вилнюс, [[Литва]]. Баща му Александър Сенклер е бивш офицер от колониалната английска армия в [[Индия]] и шотландски благородник. Майка му е полякинята Пелагия Косаковски. Негов дядо по майчина линия е граф Йозеф Косаковски. Баба му е Луиза Потоцка. Неговият чичо по майчина линия е адютант на [[Наполеон I]] при злополучното му нападение над [[Москва]] през 1812 г. През 1855 г. семейството губи имението, според една версия то е продадено, а според други данни е конфискувано от руските власти най-вероятно за изменническа дейност. Това в допълнение към полският му произход обясняват омразата му към русите. Тази своя омраза той необосновано разпростира и върху българите.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0|Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров - – основни източници за Петко Войвода]</ref>
 
Като потомствен военен, образован и комбинативен постъпва в Британската армия. Отличава се в Кримската война. Повишен е във военно звание [[капитан]] (1859). Чиновник в британското консулство в [[Бургас]] (1862). След две години заема консулска длъжност в британската служба във [[Варна]]. Купува си бейски чифлик в с. [[Акдере]] с намерение да се установи в тогавашната [[Османска империя]]. Станислас Сенклер се счита за представител на европейската аристокрация, което не му пречи да приеме турско име ''Хидает паша'' („Праволинейния“ генерал), с което да си присвои и чин който никой не му е давал. В съавторство с Чарлз Брофи издава книгата „Пребиваване в България. Бележки по ресурсите и администрацията на Турция“, Лондон, 1869 г.<ref>http://www.promacedonia.org/en/sc/</ref> В книгата българите са описани като примитивни и нелицеприятни хора.<ref>[http://liternet.bg/publish2/mkirova/britanski.htm Въобразената България:
Британкият колониален дискурс от вчера и днес. Милена Кирова.] електронно списание LiterNet, 14.01.2014, № 1 (170).</ref>
 
При избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877- – 1878)]] формално изоставя британската служба и взема доброволно участие във войната като офицер в турската войска и администрация под командването на [[Сюлейман паша]]. Негов адютант е англичанина Джон Пейджет, а помощник-началник е поляка Конрад бей. След осуетеният от европейските дипломати опит за запалят София с отстъплението на турците и разгрома им при [[Пловдив]] разпиляната войска се насочва към [[Цариград]] и [[Родопите]]. Сенклер отстъпва със своя пълководец неудачник и през Тополовския проход се озовава в [[Кърджали]]йско и Източните Родопи. Бейският чифлик край Бургас се счита за загубен и аватюристът гони реванш.
 
Османската империя капитулира, а той прави заговор с няколко кърджалийски аги и дезертьори от армията да започнат „спонтанен“ мюсюлмански метеж. Плашат правоварните мюсюлмани от Родопите и Kърджалийско с бъдещото ''„гяурско царство“'', шантажират ги с извършените кланетата над мирни християни през [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]] и войната и представяйки се за султански хора ги привличат към планираното кръвопролитие. Този противобългарски и антируски авантюристичен акт напълно устройва Османската империя и британските интереси. Получава тяхната задкулисна, но пълна подкрепа, още повече, че самата Турция по всевъзможни пътища подклажда такива вълнения чрез фанатизирани мюсюлмани в наводнената с ''„мажири“'' - – дезертьори и избягали турци, черкези и освободени пленници област с цел да се предизвика ревизиране на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от 19 февруари 1878 г.<br />
 
Оглавява антихристиянския [[Родопски метеж (1878)|„спонтанен“ метеж в средата на 1878 г.]] подклаждан от Османската империя и командвандва настъплението на башибозушките групи в Среднородопския край с цел да откъсване на колкото може повече територии от [[България]]. Само с 9 бойци капитан [[Петко войвода]] спасява от клане село [[Плевун]] след което в няколко сражения отразява атаките на метежниците. След намесата и на руски части башибозука се оттегля към кърджалийско и се пръска или се прибира в мюсюлманските села. С това авантюрата приключва и Сенклер напуска безславно.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0|Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров - – основни източници за Петко Войвода]</ref>
 
Сенклер умира в Малмеди, Белгия през 1887 г.
Ред 30:
| title = Строителите на съвременна България. Том 1
| url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2843&Level=1
| year = 1910- – 1911
| chapter = Общонародният въпрос
| chapterurl = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2844&Level=3