Ибн Араби: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м инфо-кутия - име оригинал; форматиране: интервал, тире-числа (ползвайки Advisor) |
м форматиране: 2x кавички, 5 интервала, А|АБ, тире (ползвайки Advisor), допълване - Философия; |
||
Ред 22:
}}
'''Ибн Араби''' ({{lang-ar|ابن عربي}}) е [[араби|арабски]] [[суфизъм|суфи]]-[[мистика|мистик]], [[философ]] и [[богослов]]. Истинското му име е '''Абу Абдаллах Мухаммад Ибн Али ибн Мухаммад ибн ал-Араби ал-Хатими ал-Таи''' ({{lang-ar| أبو عبد الله محمد بن علي بن محمد بن العربي الحاتمي الطائ}}). В [[суфизъм|суфизма]] е почитан като ''Шейх Ал-Акбар'' (Най-великия шейх).<ref name="WDL">{{cite web |url = http://www.wdl.org/en/item/7437/ |title = The Meccan Revelations |website = [[World Digital Library]] |date = 1900 – 1999 |accessdate = 2013-07-14 }}</ref> Автор е на над 840 произведения.
== Биография ==
Ибн Араби е роден
Последните седемнадесет години от живота си прекарва в [[Дамаск]], където и умира на [[10 ноември]] [[1240]] година.<ref name="WDL" />
== Философия ==
Ибн Араби създава сложна теософска система за отношението на [[Бог]]а и света, която всъщност е основата на теорията му за Единството на Битието (''уахдат ал-уджуд''). Според тази теория, представена в труда му “''Откровения от Мека''“, който се състои се от 560 глави, цялото съществуване е едно, и то е проява на всепроникващата божествена реалност.
Според възгледите на Ибн Араби, многостранността е почти толкова реална като единството, след като произтича от Бога, Истинския. Независимо, че изтъква реалността на многообразието Ибн Араби няма предвид, че то съществува в същия смисъл както Бог съществува, тъй като има само един ''уджуд'', едно истинско съществувание.
Ключов момент във философията на Ибн Араби се явява [[Логос]] или Словото. Според него за всеки пророк, като символ на най-висша религиозна и духовна истина, е присъща характерна духовна същност или реалност, която той нарича Логос, и която е израз или проявление на Божественото. Ибн Араби разграничава два аспекта на Божествената същност. Докато първият е скрит и непознаваем, трансцендентен, изчистен изцяло от многостранност, вторият разкрива известна степен на разграничение, обособяване, защото в него Бог е и Създателя и сътворението, цялостта на всичко.
В своето обяснение за човешката душа, Ибн Араби прави разграничение между човешката или „разумна“ душа и животинската – лишена от разум такава. Той е категоричен във вярата си, че душата е отделна материя, изцяло различна от тялото и всъщност е част от духовния свят. Най-високото достижимо ниво за човешката душа е нивото на директно познание, което е крайната духовна цел за много ислямски мистици. Когато достигне етапа на директно познание, душата ще е постигнала състоянието на самоунищожение и ще може да се докосне до единството на всички неща, Създателя и Неговото Творение, видимото и невидимото, вечното и временното. С това метафизичния [[пантеизъм]] в учението на Ибн Араби е завършен.
== Бележки ==
|