Византийско владичество над българските земи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.238.10.172 (б.), към версия на 85.118.77.43
Етикет: Отмяна
Ред 15:
 
== Българският град под византийско владичество ==
Градският бит в българските земи е обрисуван от свидетеля му пътешественика [[Мохамед Ал-Идриси]], който преминава през тях в средатxzасредата на XII век. В своята ''География,'' Идриси описва българският град под византийска власт като силно аграризиран, с типично земеделско-скотовъдно стопанство, със «селска» търговия, където почти не се вижда никакво развитие на занаяти. И в други източници липсват достоверни данни за процъфтяване на български занаяти през този период, с изключение единствено на строителството на църкви и манастири, и то само в някои южни райони. Изследванията са установили значителен упадък на занаятчийското производство в старите центрове [[Плиска]] и [[Преслав]]. Финната многоцветна преславска [[керамика]] отстъпва място
на изделия с понижена техника. Градските занаятчии в голямата си част свързани със земеделието и продължават да се занимават и със земеделски труд през XI—XII в. Независимо от обстоятелството, че българските градове са включени в територията на Византия и вече по-непосредствено и в по-широк обсег изпитват върху себе си влиянието на по-развитата византийска икономика, на по-развитите стоково-парични отношения, на оживения византийски пазар, преобладаващо аграрен характер запазват сравнително големи търговски градове като [[Видин]], [[Никопол]], [[Червен (крепост)|Червен]], [[Дръстър]] и др. Тяхното население е принудено да произвежда зърнени храни в такива
големи количества, че да задоволява и нуждите на византийската войска.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА [[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]] КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref>