Псковска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
лятно-есеннно маловодие |
|||
Ред 1:
{{Субект в Руската Федерация
|пълно-име = Псковска област
Line 21 ⟶ 20:
|уебсайт =
}}
'''Псковска област''' е [[Административно деление на Русия|субект на Руската федерация]], в [[Северозападен федерален окръг|Северозападния федерален окръг]]. Площ 55 399 km<sup>2</sup> (48-мо място по големина в [[Руската Федерация]], 0,32% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 636 240 души (68-мо място в [[Руската Федерация]], 0,43% от нейното население).
== Историческа справка ==
Line 35 ⟶ 34:
Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -7°С до -8°С, средна юлска – от 17°С до 17,5°С. Годишната сума на валежите е от 550 до 650 mm с максимум през лятото е есента. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е 144 дни на запад, а на изток по-малко.<ref name="bse"></ref>
На територията на областта протичат около 13 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 165 700 km и принадлежат към водосборните басейни на реките [[Нева]], [[Нарва]], [[Западна Двина]] и Луга, всичките вливащи се в [[Балтийско море]]. На изток и югоизток протичат реките Шелон и [[Ловат]] от басейна на [[Нева]]. На запад протича река Великая с притоците си Сорот, Череха, Пскова – десни и Иса, Синя, Утроя, Кухва – леви, вливаща се в [[Чудско-Псковско езеро|Чудско-Псковското езеро]], а на север – река Плюса и двете от басейна на [[Нарва]]. На югоизток в малък участък по границата с [[Тверска област]] протича река [[Северна Двина]] с притоците си Усвяча и Дриса. От крайния север на областта водят началото си малки реки, леви притоци на Луга. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (50%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в началото на декември, а се размразяват в началото на април.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2533/Псковская_область «Вода России» – Псковска област</ref>
В Псковска област има над 3,8 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ над 3130 km<sup>2</sup>, в т.ч около 2,3 хил. езера с площ над 10 дка. Най-широко е разпространението на езерата в по-високите южни части на областта, а в пределите на равнините количеството им е значително по-малко. Произходът им е предимно ледников, но има и много преградни и крайречни (старици) езера. Най-голямото естествено езеро в Псковска област е [[Чудско-Псковско езеро|Чудско-Псковското]] разположено на границата с [[Естония]], състоящо се от три свързани помежду си езера – Чудско, Псковско и Топло. Други по-големи са Жижицкото и Двинско-Велинското в югоизточната част. Блатата и заблатените територи заемат 8,6% от територията на областта – 4762 km<sup>2</sup>, като на границата с [[Новгородска област]] е разположена една от големите блатни системи в Европа – Полисто-Ловатската блатна система и Никандровското блато.<ref name="water"></ref>
Почвите са предимно подзолисти (на юг –ливадно-подзолисти) и блатни. Най-плодородните почви са в южната част. Областта е разположена основно в зоната на смесените гори. Те заемат 31% от нейната територия (1,8 млн.ха). Най-залесени са северните и югоизточните райони (50 – 60%), а в централните части горите са до голяма степен изсечени. Преобладават бор, смърч, бреза, осика, ела. Животинския свят е представен от лос, дива свиня, заек, лисица, множество видове птици, а в реките – различни видове риба.<ref name="bse"></ref>
== Население ==
На 1 януари 2018 г. населението на Псковска област е наброявало 636 240 души (68-мо място в [[Руската Федерация]], 0,43% от нейното население). Гъстота 11,48 души/km<sup>2</sup>. Градско население 71,38%. При преброяването на населението на [[Руската Федерация]] през 2010 г. етническия състав на областта и бил следния: [[руснаци]] 717 101 души (94,25%), [[украинци]] 12 471 (1,64%), [[белоруси]] 9 664 (1,27%), [[цигани]] 3 220 (0,42%), [[арменци]] 2 270 (0,3%).
== Административно-териториално деление ==
== Източници ==
| |||