Карл Кауцки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ източници и препратка, + 2 картинки
м допълване в инфо-кутия, форматиране, вътр. препратки
Ред 1:
{{Личност
| име = Карл Кауцки
| име-оригинал = Karl Johann Kautsky
| категория = политик
| описание = германски философ и политик
Ред 14:
| вложки = {{Личност/Политик
| категория = философ
| партия = [[Социалдемократическа партия на Австрия]];<br>[[ГСДП|Социалдемократическа партия на Германия]]
| убеждения =
| институция1 = [[Райхстаг]]
Ред 22:
}}
 
'''Карл Кауцки''' ({{lang-de|Karl Johann Kautsky}}) е германско[[Германия|германо]]-[[Чехия|чешки]] [[философ]] и [[политик]] от [[евреи|еврейски]] [[произход]]. Водещ теоретик на [[марксизъм|марксизма]], промулгира [[ортодоксален марксизъм]] след смъртта на [[Фридрих Енгелс]], за което си навлича гнева на [[Ленин]] в неговия известен [[памфлет]] „Пролетарската„''Пролетарската революция и ренегатът Кауцки“Кауцки''“.
 
== Биография ==
Роден е на [[16 октомври]] [[1854]] година в [[Прага]], тогава в пределите на [[Австро-Унгария]]. Когато е 7-годишен, семейството на Кауцкиму се местипремества от [[Прага]] във [[Виена]]. ЗавършваПрез 1874 завършва [[история]] и [[философия]] във [[Виенски университет|Виенския университет]] (1874). СтаваНа следващата година става член на социалдемократическата[[Социалдемократическа партия на Австрия|социалдемократическата (1875)партия на Австрия]], следа коетопрез 1880 се присъединява към германската социалистическа група в [[Цюрих]]. презПрез (1880)1881 г., а на следващата година под натиска на [[Едуард Бернщайн]], който е секретар на [[Карл Хохберг]], се запознава с [[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]] в [[Лондон]] и става [[марксист]].
 
През 1883 г. Кауцки започва да издава в [[Щутгарт]] [[вестник]] „[[Новото„Новото време (вестник)|Новото време]]“време“ ''(на [[немски]]: Die Neue Zeit)'' и е негов несменяем главен редактор до 1917 година, т.е. до годината напреди избухването на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]].
 
В периода 1885 – 1890 е при Енгелс в Лондон, където теоретизира и философства. През 1891 година, заедно с [[Август Бебел]] и Едуард Бернщайн, съставят [[Ерфуртска програма|Ерфуртската програма]] на [[ГСДП|Социалдемократическата партия на Германия]]. След смъртта на Енгелс Кауцки се превръща в достоен негов заместник, влиятелен теоретик и главен [[идеолог]] на марксическия [[империализъм]] (за избухването на [[световнаСветовна социалистическа революция]]).
 
[[Файл:E. Klar. Kautsky in Georgia 1920.jpg|мини|260px|вляво|Карл Кауцки с грузински социалдемократи в [[Тифлис]], 1920]]
През [[Първа световна война|Първата световна война]] е депутат в [[Райхстаг]]а, като при избухването и&#768; гласува за нужните на Германия военни кредити, а в хода на проточилия се световен конфликт постепенно преминава на [[пацифист]]ки позиции (основавайки нова [[Германска независима социалдемократическа партия]]), което дава повод да бъде обвинен за „ножа в гърба“ (популярен израз на десницата и военните за избухналата [[Ноемврийска революция]]).
 
В края на войната, участва във формирането на коалиционен кабинет между неговите независими [[социалдемократи]] и старите социалдемократи, критикувайки както немския империализъм, така и руския [[болшевизъм]] (който сключва [[Брест-Литовски договор|Брест-Литовския договор]]).
 
През 1920 година Кауцки отново сменя политическата си сила и завръща в старата Социалдемократическа партия. В началото на 20-те години на [[20 век]] живее в [[Берлин]], а съпругата му [[Луиза Кауцки]] е близка приятелка на [[Роза Люксембург]]. През 1924 се мести със семейството си във Виена, където остава за постоянно до 1938 година. По време на [[аншлус]]а бяга в Прага, откъдето се мести в [[Амстердам]].
 
В началото на 20-те години на [[20 век]] живее в [[Берлин]], а съпругата му [[Луиза Кауцки]] е близка приятелка на [[Роза Люксембург]]. През 1924 се мести със семейството си във Виена, където остава за постоянно до 1938 година. По време на [[аншлус]]а бяга в Прага, откъдето се мести в [[Амстердам]].
През 1934 година, десет години след смъртта на Ленин, му посвещава своя брошура-отговор озаглавена „Марксизмът и болшевизмът: демокрация и диктатура“, в която обвинява Ленин и Троцки, че са заменили царската диктатура с болшевишка и са предприели насилствено промени, за които в Русия не съществуват икономически основания. По-сетне осъжда и [[политика]]та на [[Сталин]].
 
През 1934 година, десет години след смъртта на Ленин, му посвещава своя брошура-отговор озаглавена „Марксизмът„''Марксизмът и болшевизмът: демокрация и диктатура“диктатура''“, в която обвинява Ленин и [[Троцки]], че са заменили царската [[диктатура]] с болшевишка и са предприели насилствено промени, за които в Русия не съществуват икономически основания. По-сетнекъсно осъжда и [[политика]]та на [[Сталин]].
 
Умира на [[17 октомври]] [[1938]] година в [[Амстердам]] на 84-годишна възраст.
 
== Библиография ==