Калиман I Асен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| изображение за личността=
| описание на изображението=<small></small>
| управление=[[1241]]
| коронация=
| обкръжение=
Ред 26:
| герб=
}}
'''Колома̀н I Асѐн''' (също и ''Калиман I Асен''), наричан ''„Детето цар“'' от византийските историци<ref>'''Андреев, Й.'''
[[Файл:Second Bulgarian Empire (1241-1256).png|ляво|мини|267x267пкс|България при '''Калиман I Асен''' (1241 – 1246) – в ''<u>жълто</u>'', и при [[Михаил II Асен]] (1246 – 1256) –в ''оранжево''.]]
За произхода на името на царя има няколко хипотези. Според една от тях името Коломан се обяснява с унгарското влияние в българския царски двор през този период. През ХI-ХIII век в Унгария и Австрия е изключително почитан [[Коломан (светец)|Свети Коломан]] ({{lang-la|Colomannus}}). В писмото на [[папа]] [[Инокентий IV]] от 21 март 1245 г. до българския цар Коломан I Асен същият е именуван като
След смъртта на [[Иван Асен II]], положението в страната става тревожно, вследствие на засилващия се натиск от страна на [[татари]]те, които по това време опустошават [[Средна Европа]]. През есента на [[1242]] или [[1243]] г., навярно на връщане от маджарските земи, татарските орди на хан [[Бату хан|Бату]] опустошават Северна България и принуждават търновското регентство да плаща ежегоден данък на образувалата се в Южна Русия татарска държава, известна под названието „[[Златна орда|Златната орда]]“. Освен външните проблеми, България е раздирана и от вътрешни междуособици.
Недоволна болярска групировка, начело с третата жена на [[Иван Асен II]]
== Бележки ==
<references/>
|