Битка при Пловдив: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
| страна1 = [[Image:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|border|22px]] [[Руска империя]]
| страна2 = [[Image:Ottoman Flag.svg|border|22px]] [[Османска империя]]
| командир1 = [[Image:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|border|22px]] [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]
| командир2 = [[File:Ottoman Flag.svg|border|22px]] [[Сюлейман паша]]
| сила1 = [[Западен отряд на Гурко]], 71 000 войника и 318 оръдия
Ред 19:
| жертви2 =
}}
'''Битката при Пловдив''' по време на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] ([[1877]]-[[1878]]) е опит на [[Османска империя|османското]] командване да забави [[Русия|руското]] настъпление към [[Одрин]], след [[Битка при София|освобождаването]] на [[София]] и [[Шейновска битка|поражението при Шейново]].
 
==Битка при Пловдив==
===Разположение на силите===
 
== Битка при Пловдив ==
=== Разположение на силите ===
В началото на м. януари [[Западен отряд (Гурко)|Западния руски отряд]], 71 000 войника и 318 оръдия (командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]) излиза от София и настъпва в направлението София-Пазарджик-Пловдив-Одрин. Разделен е на 5 колони. Командири са : генерал-майор [[Николай Веляминов]], генерал-майор [[Павел Шувалов]], генерал-лейтенант [[Николай Криденер]], генерал-майор [[Юрий Шилдер-Шулднер]] и генерал-майор Комаровски. Авангарда е с командир генерал-майор [[Виктор Дандевил]], а на кавалерията генерал-майор [[Владимир Клот]]. Задачата е да пресече пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в Тракия, обединени в нова групировка с командар [[Сюлейман паша]] и евентуално да бъдат унищожени.
 
=== Действия на 14-16 януари ===
[[File:Aleksandr Burago monument%2C Plovdiv%2C Bulgaria 4.jpg|left|thumb|200px|Паметникът на капитан [[Александър Бураго]] в Пловдив]]
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
 
На 2/14 януари руските сили излизат от [[Битка при Пазарджик|освободения]] град [[Пазарджик]]. Според разузнавателни сведения доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две направления : Пазарджик -Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3/15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава р. [[Марица]] през брод до с. Айрене (дн. [[Оризари (Област Пловдив)|Оризари]]), а едновремено кавалерийската част на генерал-майор [[Даниил Краснов]] по левия бряг на р. Марица доближава Пловдив. Османската отбрана на ''Кадиевската позиция'' е пробита.
 
Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 [[табур]]а в района с. Дермендере (дн. [[Първенец (Област Пловдив)|Първенец]]) - с. Караагач (дн. [[Брестник]]). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между ж.п. гарата и кв. ''Остромила'' са избити 80 българи-затворници, участвали в националосвободителните борби. Частта на генерал-майор Краснов успява да премине р. Марица по моста до ''Кемера'' за с. [[Катуница]]. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариегард при с. [[Цалапица]] и с. [[Първенец (Област Пловдив)|Първенец]]. II-и [[Драгун]]ски [[ескадрон]] (63 драгуни, командир [[капитан]] [[Александър Бураго]]) от Лейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв. ''Кършиака'', че в града има повече от 1 000 [[низам]]и и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на ж.п гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. ''Мараша'', хълма ''Бунарджика'' и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив.
 
Сутринта на 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района. Групата на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.
Line 38 ⟶ 37:
== Източници ==
<references />
* Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Изкуство„Изкуство и култура"култура“, София, 1978, с. 230-231
 
== Вижте още ==