Санстефански мирен договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 41:
Още в началото на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската война]] обстановката в Европа се нажежава. Въпреки съпротивата на опозицията начело с [[Уилям Гладстон]]<ref> {{citation |author=Gladstone, William Ewart |contribution=The Eastern Question, May 7, 1877 |title=Gladstone's Speeches, Descriptive Index and Bibliography by Arthur Tilney Bassett with a Preface by Viscount Bryce, O.M. and Introduction to the Selected Speeches by Herbert Paul |publisher=Methuen & Co |publication-place= London |pages=470 – 504 |url=http://archive.org/stream/gladstonesspeech00gladuoft#page/470/mode/2up |publication-date=1916}}</ref> през май 1877 г. правителството на [[Великобритания]] взима решение да се включи във войната на страната на [[Османската империя]] в случай, че Русия обсади Цариград, проникне на територията на [[Египет]] и окупира [[Дарданели]]те или [[Персийски залив|Персийския залив]]<ref>Seton-Watson, R. W. ''„Disraeli, Gladstone and the Eastern Question“'', London, 1935 г., стр. 199</ref>, и уведомява Петербург за решението си.
Тъй като се опасява от съюза на Русия с Германия и Австро-Унгария ([[Съюз на тримата императори]]), британското правителство се заема да привлече Австро-Унгария на своя страна. През май 1877 г. британският премиер [[Бенджамин Дизраели]] изпраща таен меморандум до австро-унгарското правителство, с който насърчава претенциите на Виена за облаги от войната. Австрийското правителството дава да се разбере, че не би се съгласило на продължителна руска протекция над България.<ref>Sumner, B. H. Russia and the Balkans, 1870 – 1880. Hamden, 1962 г., стр. 321</ref>
Не след дълго руският император разбира за тайните преговори между Виена и Лондон и уверява двете страни, че бъдещето на Балканите ще се решава от всички Велики сили.<ref>Buckle, G. E. etw. F. Monypenny „''The Life of Disraeli''“, London, 1920 г., стр. 173</ref> За да засили съюза си с Австро-Унгария и Германия, [[Александър II (Русия)|Александър II]] им представя предварително документа „Основания на мира“. Британското правителство прави нови опити да внесе разкол в Съюза на тримата императори. Новото предложение на Дизраели е за мобилизация на австро-унгарската войска, но във Виена не се съгласяват, тъй като вече са били договорили с Русия разпределянето на територии, получени в резултат на войната. Тайните преговори не довеждат до пакт, но поне разкриват, че Австро-Унгария застава на английска позиция.<ref>Милютин Д.А., Дневник Д.А. Милютина, Москва, 1949 г., стр. 16</ref>
| |||