Димитър Кидон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Nauka премести страница „Димитър Кидонис“ като „Димитър Кидон
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име = Димитър КидонисКидон
| име-оригинал = Δημήτριος Κυδώνης
| категория = философ
Ред 20:
}}
 
'''Димитър''' или '''Димитриос КидонисКидон''' ({{lang-el|Δημήτριος Κυδώνης, Димитриос Кидонис}}, ''Димитриос Кидонис'') е [[Византия|византийски]] православен [[богослов]], преводач, писател и държавник от [[14 век]].
 
== Биография ==
Роден е в 1324 година.<ref name="slova">Слова. Философско наследство, колектив, Наука и изкуство, 1987, стр. 39.</ref> Негов брат е видният теолог [[Прохор Кидонис]].<ref>Известия на Института за литература, том 21, БАН, София, 1972, стр. 12.</ref> Димитър КидонисКидон има хуманистическо образование и е ученик на [[Нил Кавасила]]. Заема длъжността [[месадзон]] три поредни мандата по времето на трима императора - [[Йоан Кантакузин]], [[Йоан V Палеолог]] и [[Мануил II Палеолог]]. Кидонис има изключителен принос за развитието на късновизантийската култура и връзката и&#768; с Италианския Ренесанс.<ref>Попова, Ивайла. Византия - Италия: Аспекти на културните взаимодействия през XIV - XV век, Фабер, 2004, стр. 72.</ref> Братята Кидонис и [[Никифор Григора]] изразяват несъгласие с възгледите на [[Григорий Палама]], повлиян от [[исихазъм|исихазма]].<ref>Старобългаристика, том 16, БАН, София, 1992, стр. 92.</ref> В 1354 се оттегля от държавническия пост и заминава за Италия, където изучава водещите среновековни теолози. Превежда на гръцки език трудовете на [[Тома Аквински]].<ref>Коледаров, Петър. Името Македония в историческата география, Наука и изкуство, 1985, стр. 99.</ref> Под влияние на изследванията си до 1365 година става застъпник на съюза с Рим. В края на XIV век срещу [[паламизъм|паламизма]] неуспешно се обявява група от известни византийски [[томист]]и (последователи на Тома Аквински и привърженици на сближаването с латинския Запад), начело с братята Димитър и Прохор Кидонис. През пролетта на 1365 година Кидонис и известният политически деец [[Йоан Ласкарис Калофер]] преминават към католицизма.<ref>Попова, Ивайла. Византия - Италия: Аспекти на културните взаимодействия през XIV - XV век, Фабер, 2004, стр. 74.</ref> Кидонис изразява схващането, че:
 
{{цитат|...новият Рим (т.е. [[Истанбул|Цариград]], б.н.) трябва да тачи и признава наследството на римляните.<ref name="slova"/>}}
 
КидонисКидон също така смята, че съюз с римокатолическия Запад срещу Османската империя е по-добра идея от съюз между православните народи на Балканите.<ref name="slova"/>
 
В 1396 година поради прокатолическите си възгледи е принуден да се оттегли на владения от Венеция Крит, където умира в 1398 година.<ref name="slova"/>