Прохор Кидон: Разлика между версии

| име = Прохор КидонисКидон

'''Прохор''' или '''Прохорос КидонисКидон''' ({{lang-el|Πρόχορος Κυδώνης, Прохорос Кидонис}}) е [[Византия|византийски]] православен [[богослов]], преводач, писател и духовник от [[14 век]].<ref name=Jugie5>{{cite web|first=Martin|last=Jugie|title=The Palamite Controversy. 5. The condemnation of Prochoros Kydones (1368)|url=http://bekkos.wordpress.com/martin-jugie-the-palamite-controversy/5-the-condemnation-of-prochoros-kydones-1368/|accessdate=2016-05-06}}</ref>

Роден е в 1335 година в [[Солун]], тогава във Византийската империя. Негов брат е видният теолог [[Димитър КидонисКидон]].<ref>Известия на Института за литература, том 21, БАН, София, 1972, стр. 12.</ref> Братята Кидонис и [[Никифор Григора]] изразяват несъгласие с възгледите на [[Григорий Палама]], повлиян от [[исихазъм|исихазма]].<ref>Старобългаристика, том 16, БАН, София, 1992, стр. 92.</ref> В края на XIV век срещу [[паламизъм|паламизма]] неуспешно се обявява група от известни византийски [[томизъм|томист]]и (последователи на [[Тома Аквински]] и привърженици на сближаването с латинския Запад), начело с братята Димитър и Прохор Кидонис. Прохор става йеромонах в Светогорския манастир „[[Велика Лавра|Великата Лавра]]“ и допълва преводите на брат си.

КидонисКидон е един от най-видните опоненти на паламизма, тъй като знае отлично латински и е запозват с Августиновата и Томистката теология, както и с Аристотелевата диалектика. КидонисКидон разбива тезите на исихасткото богословие с изключителна лекота и яснота. На КидонисКидон, а не на [[Григорий Акиндин]] трябва да се припише трактатът от шест книги De essentia et operatione, от който са публикувани само първата и началото на втората. Той е ясно и силно обобщение на томистката теология. Кидонис е автор и на други по-кратки трудове - за Таворската светлина, за синодалния томос от 1351 година и успява да отклони много атонски монаси от паламизма.<ref name=Jugie5/>

След смъртта на патриарх [[Калист I Константинополски]] през август 1364 година, на 12 септември за патриарх отново е избран [[Филотей I Кокин]], който се помирява с Йоан V чрез [[Димитър Кидонис]]. Императорът и патриархът се споразумяват тези, които не приемат паламистката доктрина да бъдат оставени на мира. Фанатичният паламист Филотей обаче не сдържа дълго обещанието си и в 1368 година предприема мерки срещу живеещия във Великата Лавра КидонисКидон. КидонисКидон е обвинен пред патриарха и призован да се придъра към официалната доктрина, но той продължава да води диспути с паламизма. В крайна сметка през април 1368 година Филотей събира Синод срещу него. Синодът се отнася деликатно с Кидонис и му дава много време да се откаже от възгледите си, но КидонисКидон остава непоклатим и на няколко пъти прикрито или открито се подиграва на съдиите си. Присъдата отлъчване е произнесена в отсъствието му, тъй като той не се явява на последното заседание. По този повод е издаден дълъг томос, който завършва с декрет за канонизацията на Григорий Палама и определя втората неделя на Великия пост за негов празник.<ref name=Jugie5/>

Прохор КидонисКидон умира в 1369 година.<ref>Балканистика, том 2, БАН, 1987, стр. 227.</ref>