Атакама: Разлика между версии

'''Атакама''' ({{lang-es|Atacama}}) е една от най-големите [[пустиня|пустини]] в [[Южна Америка]] с площ от 181 300 [[km²]]. Намира се в Северно [[Чили]], между [[Анди]]те и [[Тихия океан]]. Пустинята е на 15 милиона години. [[НАСА]] използва терена за изпитване на техника за бъдещи мисии на [[Марс (планета)|Марс]] поради сходния терен на пустинята с марсианския. Климатът на Атакама е сравнително прохладен поради влиянието на студеното Перуанско течение. Средната годишна температура от север на юг намалява от 20 °C до 15 °C. По крайбрежието средната температура на най-топлия месец (януари) е около 20 °C, а на най-студеният (юли) е 13 – 14 °C.

Атакама е тясна крайбрежна пустиня, която заема северната част на Чили, в съседство с брега на Тихия океан. Самото ѝ име на индиански език означава „пустинна област“. Тя се простира на около 1000 km дължина от север на юг. Надморската ѝ височина е 500 m, но по склоновете на Андите достига и до 4200 m. На фона на могъщите планински масиви и околната пустиня [[Арекипа]] е цъфтящ оазис с плодородни вулканични почви, с топъл, но сух, еднообразен климат. Тук благодарение на изкуственото напояване виреят растения, които дават сочни и вкусни плодове, а също пшеница, царевица. Особено се славят вкусните местни портокали, дини, грозде и своеобразният плод черемоя, който прилича на борова шишарка с много нежна благоуханна сърцевина.

Тази южноамериканска пустиня е една от най-безводните, една от най-сухите на земното кълбо. Тя се намира под постоянното влияние на високо атмосферно налягане и студеното Перуанско течение, които са пречка за образуването на валежи. Преобладаващите южни ветрове, които духат успоредно на брега, не донасят валежи по крайбрежието. В една ивица земя край океана, широка около 30 km, която обхваща западните склонове на Бреговите [[Кордилери]], не вали години наред. Местните жители с право казват, че тук земетръсите са по-чести от валежите. Но откъм океана прииждат мъгли, особено през зимата, затова и въздухът, и почвата са влажни. Във вътрешността на Атакама мъгла прониква много рядко. В северната ѝ част, в така наричаната ''пампа Тамаругал'', падат средно за една година по-малко от 10 mm валежи, на юг количеството му се увеличава до 100 mm. Небето над Атакама обикновено е ясно. Сутрин над морето и крайбрежните планини се появяват облаци, но следобед те се разнасят. Дори високите части на планините в Атакама са твърде засушливи. Все пак дъждовете тук са по-чести. По цялото протежение на Андите предпланините им приличат на зелени и влажни оазиси. В един от тези оазиси се намира гр. [[Арекипа]]. Той е разположен в полите на опасния си съсед – вулкана Мисти. Тук през най-дъждовния месец февруари падат до 100 mm валежи. С изключение на тези „оазиси“ около постоянни извори, цялата останала част на Атакама има тропичен пустинен изглед. Това е сурова пустиня, покрита с подвижни пясъци, с чакъл и камъни. Над ниските дюни се гонят пясъчни вихри, поради което те постоянно „пушат“. Безотточните и сухи области със силни изпарения са покрити с кора от сол. Потоците, които при случаен дъжд се спущат от Андите, се губят из пясъците или се използват до капка за изкуствено напояване в отделни малки участъци. Само р. Лоа стига океана. Но нейната вода е много солена, затова се използва само при добиването на селитра. Блестят под слънцето водите на безотточни солени езера и блата. Някои места в Атакама се покриват от време на време с океанска мъгла, позната сред местното население като „Camanchaca“. Чрез нея се осигурява достатъчно влага за водораслите, някои видове лишеи и дори кактуси. Но в регионите, които остават скрити от мъглата, и които са разположени по по-високата крайбрежна линия (над 3 000 м височина), почвата буквално прилича на тази на Марс.