Атакама: Разлика между версии

{{Пустиня

|име = Атакама

|площ = 181 300 km²

|височина =

|залежи = [[Натриев нитрат|селитра]]

}}

'''Атакама''' ({{lang-es|Atacama}}) е една от най-големите [[пустиня|пустини]] в [[Южна Америка]] с площ от 181 300 [[km²]]. Намира се в Северно [[Чили]], между [[Анди]]те и [[Тихия океан]]. Пустинята е на 15 милиона години. [[НАСА]] използва терена за изпитване на техника за бъдещи мисии на [[Марс (планета)|Марс]] поради сходния терен на пустинята с марсианския. Климатът на Атакама е сравнително прохладен поради влиянието на студеното Перуанско течение. Средната годишна температура от север на юг намалява от 20 °C до 15 °C. По крайбрежието средната температура на най-топлия месец (януари) е около 20 °C, а на най-студеният (юли) е 13 – 14 °C.

 

Тази южноамериканска пустиня е една от най-безводните, една от най-сухите на земното кълбо. Тя се намира под постоянното влияние на високо атмосферно налягане и студеното Перуанско течение, които са пречка за образуването на валежи. Преобладаващите южни ветрове, които духат успоредно на брега, не донасят валежи по крайбрежието. В една ивица земя край океана, широка около 30 km, която обхваща западните склонове на Бреговите [[Кордилери]], не вали години наред. Местните жители с право казват, че тук земетръсите са по-чести от валежите. Но откъм океана прииждат мъгли, особено през зимата, затова и въздухът, и почвата са влажни. Във вътрешността на Атакама мъгла прониква много рядко. В северната ѝ част, в така наричаната ''пампа Тамаругал'', падат средно за една година по-малко от 10 mm валежи, на юг количеството му се увеличава до 100 mm. Небето над Атакама обикновено е ясно. Сутрин над морето и крайбрежните планини се появяват облаци, но следобед те се разнасят. Дори високите части на планините в Атакама са твърде засушливи. Все пак дъждовете тук са по-чести. По цялото протежение на Андите предпланините им приличат на зелени и влажни оазиси. В един от тези оазиси се намира гр. [[Арекипа]]. Той е разположен в полите на опасния си съсед – вулкана Мисти. Тук през най-дъждовния месец февруари падат до 100 mm валежи. С изключение на тези „оазиси“ около постоянни извори, цялата останала част на Атакама има тропичен пустинен изглед. Това е сурова пустиня, покрита с подвижни пясъци, с чакъл и камъни. Над ниските дюни се гонят пясъчни вихри, поради което те постоянно „пушат“. Безотточните и сухи области със силни изпарения са покрити с кора от сол. Потоците, които при случаен дъжд се спущат от Андите, се губят из пясъците или се използват до капка за изкуствено напояване в отделни малки участъци. Само р. Лоа стига океана. Но нейната вода е много солена, затова се използва само при добиването на селитра. Блестят под слънцето водите на безотточни солени езера и блата. Някои места в Атакама се покриват от време на време с океанска мъгла, позната сред местното население като „Camanchaca“. Чрез нея се осигурява достатъчно влага за водораслите, някои видове лишеи и дори кактуси. Но в регионите, които остават скрити от мъглата, и които са разположени по по-високата крайбрежна линия (над 3 000 м височина), почвата буквално прилича на тази на Марс.

 

 

== История ==

Крайбрежните градове възникват още през 16ти, 17ти и 18ти в. по времето на Испанската империя. Те възникват като пристанищни градове за доставка на среброто, произведено в „Potosí“ и други мини. През 19 в. пустинята минава под контрола на Боливия, Чили и Перу, и скоро се превръща в конфликтна зона поради неясните си граници и поради откритите находища на натриве нитрат. След войната на „Пасифика“, след която Чили придобива по-голямата част от територията на Атакама, градовете по крайбрежието се превръщат в международни пристанища и много чилийски работници емигрират там.Заедно с бума през 19 в на гуаното (вид естествена тор) и селитрата, населението значително нараснало, но това се дължало и на масовата имиграция от центалните части на Чили. През 20 в нитратната индустрия запада и тогава по-голямата част от мъжкото население на пустинята остава безработно и започва да предизвиква проблеми за чилийската държава. Анархически и комунистически идеи взели голямо надмощие над минните работници и протеста се разпространил из целия регион. Край един оазис, в средата на пустинята, на около 2000 м.н.в. се намира селото „Сан Педро де Атакама“. Единствената църква в селото е построена от испанците още през 1577 г. Във времената, още преди инвазията на империята на Инките, този изключително сух и неплодороден район на пустинята Атакама, е бил обитаван главно от племето „Atacameño“. Племето е останало в историята с изграждането на своите укрепени градове, напречени „pucarás“, един от които може да се види на няколко километра от селцето „Сан Педро де Атакама“. През 50те години на 20 в Атакама отново се превръща в изтоник на богатство поради добива на медна руда. Двете медни мини „Escondida“ и „Chuquicamata“ са разположени в рамките на пустинята. В Атакама има богати находища на мед и други минерали, а освен това тук се намират едни от най-големите природни ресурси на натриев нитрат, който се е добивал в големи количества до началото на 1940 г. Сега пустинята е пълна с около 170 изоставени минни градове за добив на на нитрати или селитра, почти всички от които за напълно изоставени десетилетия след откриването на синтетичния нитрат в Германия в началото на 20 в. Ето някои от тях : Chacabuco, Humberstone, Santa Laura, Pedro de Valdivia, Puelma and Maria Elena и Oficina Anita.

 

 

== Население ==

Атакама е рядко населена, като повечето й градове са разположени по протежение на Тихоокеанското крайбрежие. По-централните области, оазисите и някои долини, са заселени вече няколко хилядолетия. Точно те са били главните седалища на най-развитите общества, открити на територията на Чили още преди Колумб да открие Америка. Тези райони са имали нисък естествен прираст на населението и слабо развити градски райони. От началото на 20ти в. населението на тези територии било изправено пред сериозен конфликт, свързан с водните ресурси, които са необходими както за крайбрежните градове, така и за поддържане на минната промишленост.