Мит за пещерата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 3x А|А(Б)
Редакция без резюме
Ред 4:
В диалога Сократ описва група хора, които живеели оковани за стената в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Хората наблюдават сенките на стената от неща, минаващи пред огъня зад тях и започват да приписват форми на тези сенки. Според Сократ сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят. След което той добавя, че философът е като затворник, но който е освободен от пещерата и разбира, че сенките на стената не представляват изобщо реалността, тъй като е способен да възприеме истинската форма на реалността вместо обикновените сенки виждани от затворниците.
 
Алегорията е свързана с Платоновата [[Теория за формите]], според която ''формите'' (или ''идеите''), а не материалнияматериалният променящ се свят, който ни е познат чрез усещането, притежават най-висшата и фундаментална реалност. Само познанието на формите съставлява истинско познание.<ref>Watt, Stephen (1997), "Introduction: The Theory of Forms (Books 5–7)", Plato: Republic, London: Wordsworth Editions, стр. xiv–xvi, ISBN 1-85326-483-0</ref> В допълнение, алегорията на пещерата е опит да се обясни мястото на философа в обществото или това е опит за просветление на затворниците.
 
== Диалектика ==