СЕНТО: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ]
Редакция без резюме
Ред 1:
'''СЕ́НТО''' ({{lang-en|CENTO, CenTO, Cento}}), съкр. от '''Организа́цияCentral на Центра́лнияTreaty Догово́рOrganization''', ''Организация на централния договор'', ({{lang-en|The '''Cen'''tral '''T'''reaty '''O'''rganization, The Baghdad Pact}}, {{lang-tr|Merkezi Antlaşma Teşkilatı, Bağdat Paktı}}, {{lang-fa| سازمان پیمان مرکزی }}, {{lang-ar| حلف بغداد }}),през 1955–1958 години също се използва често названието '''Багда́дскиятБагда́дски пакт''' (Багда́дски договор), военно-политическапрез групировка1955–1958 нагод.) Близкияе ивоенно-политическа Среденорганизация Изток, създадена по инициатиата нав [[Великобритания]],Среден [[САЩИзток|Средния]] и [[ТурцияБлизък Изток|Близкия]] изток, съществувала в периода 1955–1979 г.
 
Създадена е в [[Багдад]] (Ирак) по инициатиата на [[Великобритания]], [[САЩ]] и [[Турция]]. Централата се намира в [[Анкара]] (Турция).
[[КартинкаФайл:Flag of CENTO.svg|thumb|300px300п|Знамето на СЕНТО]]
== Сключване на Багдадския пакт ==
След приключването на [[Втора световна война|Втората световна война]] САЩ и Великобритания кроят планове за възсъздаване на [[Близкоизточна Антанта|Близкоизточната Антанта]], която формално съществува през 1938—1948 години въз основа на [[Близкоизточна Антанта|Саадабадския пакт от 1937 година]], обединяващ [[Афганистан]], [[Ирак]], [[Иран]] и [[Турция]]. Този союз е доста нестабилен предимно заради това, че обединява страни от различни титулни нации: [[турци]],[[перси]],[[араби]],[[пущуни]]. Затова САЩ се надяват да създадат нов близкоизточен съюз, т. н. „Източен блок“, въз основа на една нация от Ирак и други независими арабски държави, обаче [[Арабско-израелска война (1948)|Първата арабско-израелска война]] води до американско-арабски противоречия. В тази ситуация започва да се коментира връщането към първоначалния проект: Турция — Ирак — Иран — Афганистан, макар че по-късно се налага Афганистан да бъде сменен с неотдавна получилия суверенитет [[Пакистан]] по ред причини. Още преди подписването на Багдадския пакт, Турция и Пакистан сключват договор за взаимоизгодно сътрудничество през февруари 1954 г. Началото на дейността на СЕНТО е положено със сключването в [[Багдад]] на 24 февруари 1955 година на военен пакт между Ирак и Турция, към който на 4 април се присъединява Великобритания, на 23 септември Пакистан, на 3 ноември Иран. СЕНТО е замислен като военен блок за региона на [[Юго-Западна Азия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]], аналогът му е [[СЕАТО]] (1956—1977 години) — военен блок за региона [[Юго-Източна Азия]] и [[Тихи океан|Тихия океан]]. През 1959 година обаче, Ирак излиза от съюза, и СЕНТО губи от състава си представител на [[Арабски свят|Арабския свят]], през същата година САЩ подписват с Иран, Пакистан и Турция двустранни съглашения за сътрудничество срещу пряка или косвена „комунистическа агрессия“. Тези съглашения започват да играят определяща роля в дейността на СЕНТО, насочена срещу просъветски, антизападни и други „подривни“ сили в районите на действието на тази организация. Участниците на СЕНТО редовно провеждат военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.
 
== История ==
== Състав на СЕНТО ==
; Създаване
[[Картинка:CENTO.PNG|left|thumb|370px|Страни на СЕНТО (на картата не са показани британските колонии)]]
След края на [[Втората световна война]] САЩ и Великобритания кроят планове за възсъздаване на [[Близкоизточна Антанта|Близкоизточната Антанта]], която формално съществува през 1938—1948 години въз основа на [[Близкоизточна Антанта|Саадабадския пакт от 1937 година]], обединяващ [[Афганистан]], [[Ирак]], [[Иран]] и [[Турция]]. Този союз е доста нестабилен предимно заради това, че обединява страни от различни титулни нации: [[турци]], [[перси]], [[араби]],[[пущуни]]. Затова САЩ се надяват да създадат нов близкоизточен съюз, т. нар. „Източен блок“, въз основа на Ирак и други независими арабски държави, обаче [[Арабско-израелска война (1948)|Първата арабско-израелска война]] води до американско-арабски противоречия.
 
В тази ситуация започва да се коментира връщането към първоначалния проект: Турция – Ирак – Иран – Афганистан, макар че по-късно се налага Афганистан да бъде сменен с неотдавна получилия суверенитет [[Пакистан]] по ред причини. Още преди подписването на Багдадския пакт, Турция и Пакистан сключват договор за взаимоизгодно сътрудничество през февруари 1954 г. Началото на дейността на СЕНТО е положено със сключването в [[Багдад]] на 24 февруари 1955 година на военен пакт между Ирак и Турция, към който на 4 април се присъединява Великобритания, на 23 септември Пакистан, на 3 ноември Иран.
В СЕНТО официално влизат:
 
СЕНТО е замислен като военен блок за региона на [[Югозападна Азия]] и [[Индийския океан]], аналогът му е [[СЕАТО]] (1956-1977 год.) – военен блок за региона [[Югоизточна Азия]] и [[Тихия океан]]. През 1959 година обаче Ирак излиза от съюза и СЕНТО губи от състава си единствения представител на [[Арабски свят|Арабския свят]]. През същата година САЩ подписват с Иран, Пакистан и Турция двустранни съглашения за сътрудничество срещу пряка или косвена „комунистическа агрессия“. Тези съглашения започват да играят определяща роля в дейността на СЕНТО, насочена срещу просъветски, антизападни и други „подривни“ сили в районите на действието на тази организация. Участниците на СЕНТО редовно провеждат военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.
 
; Дейност
Проблемите със състава на СЕНТО възникват почти от самото начало на нейното съществуване. Великобритания заедно с Израел и Франция през 1956-57 гг. осъществяват [[Суецки кризис|агресия срещу Египет]]. Една от последицитеПоследица на този конфликт е подемът на национализма в арабските страни, в числото насред които е и антимонархическата [[Революция на 14 юли]] [[1958 година]] в Ирак, в резултат на която на 24 март 1959 година той официално излиза от организацията. През 1962 година подобна революция се случва и в [[ЙАР|Северен Йемен]], който не влиза в СЕНТО, но се разполага в зоната на действието му. През 1958 година [[Султанат Маскат]], намиращ се под британскиябритански протекторат, предава на Пакистан своето последно задморско владение - пристанищния град [[Гвадар]]. Междувременно, ситуацията в самия Маскат, а също и във формално независимия [[Имамат Оман]] все повече се нажежава. През 1959 година след активирането на оманските сепаратисти в Султаната Маскат и усилването на национално-освободителната борба в Имамат Оман, британските войски съвместно с маскатския султан окупират по-голямата част от Имамата Оман,което води към сериозни протести на международната общност в продължение на 601960-те гг. на 20 вгод. Заедно с това в Оман особено ожесточено се оказва освободителното движение и в [[Южен Йемен]] през 1963-671967 гггод.
 
==; Разпадане на блока ==
Скоро Великобритания започва постепенно да губи своите владения в региона на Средния и Близкия изток, като получават независимост: [[Република Кипър|Кипър]] (1960), [[Кувейт]] (1961), [[Малдивите]] (1965), Южен Йемен (1967), а също и южните страни на Персийския залив и Източна Арабия: [[Оман]], [[Катар]], [[Бахрейн]] и [[ОАЕ]] (1971). В частност последните изброени страни получават независимост основно заради решението на Лондон в началото на 1970 година за извеждането на британските войски от района "на изток от Суец" (преди всичко се предвижда закриването на британските военни бази в [[протекторат]]а на [[Персийски залив|Персийския залив]]). През 1971 от Пакистан се отделя Източен Пакистан (като [[Бангладеш]]).
 
През 1960-те – началото на 1970-те год. между страните в СЕНТО възникват разногласия. Някои от азиатските участници на блока осъждат курса на правителството на [[Израел]] ([[Шестдневна война]] от 1967 г., [[Война на Съдния ден]] от 1973 г. и др.), който се поддържа от САЩ и други западни държави, и предлагат да се подсили икономическото сътрудничество в рамките на блока, считайки го за важна задача на организацията. През 1974 г. Турция осъществява [[Турско нахлуване в Кипър|нахлуване в Кипър]] (където все още остават [[Акротири и Декелия|британски военни бази]]) и окупират северната част на острова. Турската агресия се възприема негативно от редица участници в СЕНТО, които имат добри отношения с [[Гърция]].
 
[[Ислямската революция в Иран]] води до излизане на страната от СЕНТО, след това излиза и Пакистан през март 1979 година. В състава на блока остават само страни-членки на НАТО и още същата година правителството на Турция предлага да бъде прекратена дейността на СЕНТО поради фактическо изчерпване на функциите му. Формално СЕНТО функционира до август 1979 година.
[[Файл:CENTO.PNG|мини|300п|Държави-членки на СЕНТО]]
 
== Организация ==
; Състав
В състава на СЕНТО официално влизат следните държави:
* {{Великобритания}} (от април 1955),
* {{Ирак}} (до март 1959),
* {{Иран}} (ноември 1955 – март 1979),
* {{Пакистан}} (септември 1955 – март 1979),
* {{TURТурция}},.
* {{USA}}, формално не е член на СЕНТО, от 1956–1957 гг. ''влизат в основните комитети''.<br />Великобритания и Турция (заедно със САЩ) същевременно са членове на основния западен военнополитически блок – [[НАТО]].
 
*Макар {{USA}},че САЩ формално не еса член на СЕНТО, отте 1956–1957 гг. ''влизатучастват в основните комитети'' от 1956–1957 год.<br />Великобритания и Турция, (заедно със САЩ), същевременно са членове на основния западен военнополитически блок [[НАТО]].
 
; Структура
== Организационна структура на СЕНТО ==
Главните органи на СЕНТО са:
Главните органи на СЕНТО са: Постоянният съвет на министрите (сесиите се провеждат всяка година), Секретариатът (начело с ръководителя на организацията - генералният секретар) и 4 комитета (военeн, по борба с „подривната дейност“, икономически и комитет на връзките); съществува и Обединен щаб на военното планиране на блока, а също и редица подкомитети и технически групи. Щаб-квартирата се намира в [[Анкара]] (Турция).
* Постоянният съвет на министрите (сесиите се провеждат всяка година),
* Секретариатът (начело с ръководителя на организацията генералния секретар) и
* 4 комитета (военeн, по борба с „подривната дейност“, икономически и комитет на връзките).
 
Има Обединен щаб на военното планиране на блока и редица подкомитети и технически групи.
'''Списък на генералните секретари на СЕНТО''':
 
; Генерални секретари
{| class="wikitable" width="50%"
! Период || Име || Гражданство
Line 40 ⟶ 62:
| 1978–1979 || [[Гюрюн, Камран|Камран '''Гюрюн''']] || {{TUR}} Република Турция
|}
 
== Начало на дейността на организацията ==
Проблемите със състава на СЕНТО възникват почти от самото начало на нейното съществуване. Великобритания заедно с Израел и Франция през 1956-57 гг. осъществяват [[Суецки кризис|агресия срещу Египет]]. Една от последиците на този конфликт е подемът на национализма в арабските страни, в числото на които е и антимонархическата [[Революция на 14 юли]] [[1958 година]] в Ирак, в резултат на която на 24 март 1959 година той официално излиза от организацията. През 1962 година подобна революция се случва и в [[ЙАР|Северен Йемен]], който не влиза в СЕНТО, но се разполага в зоната на действието му. През 1958 година [[Султанат Маскат]], намиращ се под британския протекторат, предава на Пакистан своето последно задморско владение - пристанищния град [[Гвадар]]. Междувременно, ситуацията в самия Маскат, а също и във формално независимия [[Имамат Оман]] все повече се нажежава. През 1959 година след активирането на оманските сепаратисти в Султаната Маскат и усилването на национално-освободителната борба в Имамат Оман, британските войски съвместно с маскатския султан окупират по-голямата част от Имамата Оман,което води към сериозни протести на международната общност в продължение на 60-те гг. на 20 в. Заедно с това в Оман особено ожесточено се оказва освободителното движение и в [[Южен Йемен]] през 1963-67 гг.
 
== Разпадане на блока ==
 
Скоро Великобритания започва постепенно да губи своите владения в региона на Средния и Близкия изток,като получават независимост: [[Република Кипър|Кипър]] (1960), [[Кувейт]] (1961), [[Малдивите]] (1965), Южен Йемен (1967), а също и южните страни на Персийския залив и Източна Арабия: [[Оман]], [[Катар]], [[Бахрейн]] и [[ОАЕ]] (1971). В частност, последните изброени страни получават независимост основно заради решението на Лондон в началото на 1970 година за извеждането на британските войски от района "на изток от Суец" (преди всичко се предвижда закриването на британските военни бази в [[протекторат]]а на [[Персийски залив|Персийския залив]]). През 1971 от Пакистан се отделя Източен Пакистан (Бангладеш). Освен това, през 1960 — началото на 70-те гг. между страните, влизащи в СЕНТО, възникват разногласия. Някои от азиатските участници на блока осъждат курса на правителството на [[Израел]] ([[Шестдневна война]] от 1967 г., [[Война на Съдния ден]] от 1973 г. и др.), който се поддържа от САЩ и други западни държави, и предлагат да се подсили икономическото сътрудничество в рамките на блока, считайки го за една от важните задачи на организацията. А през 1974 г. Турция осъществява [[Турско нахлуване в Кипър|нахлуване в Кипър]],където все още остават [[Акротири и Декелия|британски военни бази]], и окупират северната част на острова. Турската агресия,дори и обоснована донякъде,се възприема негативно от редица участници в СЕНТО,които имат добри отношения с [[Гърция]]. [[Ислямската революция в Иран]] води до излизане от СЕНТО на Иран, а след това и на Пакистан през март 1979 година. Впоследствие в състава на блока остават само страни-членки на НАТО, и същата година правителството на Турция предлага да бъде прекратена дейността на СЕНТО поради фактическо изчерпване на функциите си. Формално СЕНТО функционира до август 1979 година.
 
== Източници ==
* Большая Советская энциклопедия.
* Советский энциклопедический словарь.
* A Bagdadi Paktum. In: Dokumentumok a Közel-Kelet XX. századi történetéhez. Szerk.: Lugosi Győző. Budapest, L’Harmattan, 2006. ISBN 9639683264. pp.&nbsp;309–310.
* Klaus Brollinger: NATO, CENTO, SEATO, OAS : imperialistische Paktsysteme, Berlin 1964.
* Gazdik Gyula: A közel-keleti térség. In: 20. századi egyetemes történet. (II. kötet: Európán kívüli országok.) Szerk.: Németh István. Budapest, Osiris, 2006. ISBN 9633897612. pp.&nbsp;272–294.
* Hadley, Guy. CENTO: The Forgotten Alliance ISIO Monographs, University of Sussex, UK (1971): 2. (на англ. ез.)
* Lenczowski, George. American Presidents and the Middle East, 1990, p.&nbsp;88.
* Martin, Kevin W. (2008). "Baghdad Pact". In Ruud van Dijk et al. Encyclopedia of the Cold War. New York: Routledge. pp.&nbsp;57. ISBN 9780415975155.[http://books.google.com/books?id=rUdmyzkw9q4C&pg=PA57&dq=cento+%22least+successful%22+%22baghdad+pact%22&client=safari.] "Thus, the Baghdad Pact is widely considered the least successful of the Cold War schemes engendered by the Anglo-American alliance". {{икона|en}}
* Dimitrakis, Panagiotis. "The Value to CENTO of UK Bases on Cyprus", Middle Eastern Studies, Volume 45, Issue 4, July 2009, pp 611–624. {{икона|en}}
* Michael Ploetz, Tim Szatkowski: Akten zur Auswärtigen Politik der Bundesrepublik Deutschland 1979 Bd. I: Januar bis 30. Juni 1979. R. Oldenburg Verlag München, 2010, S. 84.
 
== Външни препратки ==
== Препратки ==
* [http://www.yale.edu/lawweb/avalon/mideast/baghdad.htm Официален текст на Багдадския договор от 1955 година] {{икона|en}}
* [http://treaties.un.org/doc/Publication/UNTS/Volume%20233/volume-233-I-3264-English.pdf A Bagdadi Paktum eredeti, angol nyelvű szövege]
* [http://treaties.un.org/doc/Publication/UNTS/Volume%20335/volume-335-I-4788-English.pdf A Bagdadi Paktum USA, Irán, Pakisztán, Törökország és Egyesült Királyság általi megerősítése (1958. július 28.)]
* [http://web.archive.org/web/20080111161207/http://www.state.gov/r/pa/ho/time/lw/98683.htm Az amerikai külügyminisztérium vonatkozó lapja]
 
 
 
 
 
 
 
== Вижте също ==
Line 78 ⟶ 87:
[[Категория:Междуправителствени организации]]
[[Категория:Договори от Студената война]]
[[Категория:История на Багдад]]
[[Категория:Анкара]]