Хезиод: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Биография: кор имена
Ред 28:
 
== Биография ==
Датирането на неговия живот е проблем в научните среди (покрито е по-долу в Датировка). Епичният стил на разказване не позволява на поети като Омир възможността за споделяне на личния живот. Но корпусът от съхранените творби на Хезиод всъщност обхваща дидактични поеми, в които той напуска този коловоз, за да посвети публиката си в няколко детайла от собствения си живот. Има три изрични референции в ''Дела и дни'', както и в ''Теогония'', които подкрепят изводите, направени от учените. Първата поема казва, че неговият баща дошъл от КимКиме, Еолид[[Еолия]] (на брега на Мала Азия, малко на юг от о. Лесбос) и прекосил морето, заселвайки се в селцеселцето Аскра, близо до Теспе,[[Теспия]] близо дов [[Беотия]], наречено Аскра („прокълнато място, свирепо през зимата, твърдо през лятото, никога меко“, ''Дела и дни'', 1.640). Хезиод наследява там малко парче земя в подножието на планината [[Хеликон]], дало повод за съдебен спор с неговия брат му Перс, който изглежда, първо, мамейки за неговите законни дялове благодари на подкупни власти или „царе“, но по-късно обеднява и завършва живота си, мародерствайки пестеливия поет (''Дела и дни'', 1. 35, 396).
 
[[File:Moreau, Gustave - Hésiode et la Muse - 1891.jpg|мини|200px|Хезиод и музата от [[Гюстав Моро]], 1891 г.]]
РазличавайкиЗа серазлика от своя баща си, Хезиод не е неохотенлюбител къмна мореплаването, но веднъж преплавал тесния пролив между гръцката сушаконтинента и Евбея, за да участва в погребалните чествания за Атамас от Чалкис, а освен това печели трипод в певческо състезание. Също така описва срещата си с Музите[[Музи]]те от планината Хеликон, където пасял животни, когато. богинитеБогините го даряват с лавров венец, символ на поетичен авторитет (''Теогония'', 11. 22 – 35).
 
Хезиод всъщност е женомразец от същия мащаб като по-късния поет [[Симонид]]. Той прилича на [[Солон]] в неговата замисленост за проблемите на доброто срещу злото и „как точно и всемогъщият бог може да позволи на несправедливостта да вирее в живота“. На [[Аристофан]] пък прилича в неговото отхвърляне на идеализирания герой в епическата литература в полза на идеализираната панорама на земеделеца.