Европейска организация за ядрени изследвания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 3x тире, 3x год.→г., тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Организация
|name = Европейска организация <br />за ядрени изследвания<
|image = CERN member states.svg
|image_border =
Ред 34:
|website = [http://www.cern.ch/ cern.ch]
|remarks =
|общомедия = ЦЕРН
}}
 
'''Европейската организация за ядрени изследвания''' ({{lang-fr|Organisation européenne pour la recherche nucléaire}}), съкратено '''ЕОЯИ''' или '''ЦЕРН''' (''CERN''), край [[Женева]], [[Швейцария]] е най-голямата в света лаборатория по [[физика на елементарните частици]].
 
CERN е съкращение от ''Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire'' (Европейски съвет за ядрени изследвания) - – организацията, която през 1952- – 1954 год г. подготвя създаването на ЕОЯИ и се саморазпуска при нейното създаване.
 
== Общи сведения ==
Line 48 ⟶ 47:
Основната функция на организацията е да осигури поддръжката на няколко [[ускорител на частици|ускорителя]] и друга апаратура, необходими за изследвания в областта на [[физика на елементарните частици|физиката на елементарните частици]].
 
Територията на ЦЕРН се състои от две основни площадки и няколко по-малки. Големият комплекс от сгради включва работни кабинети, лаборатории, производствени помещения, складове, зали за конференции, жилищни помещения, столови. Комплекс е разположен, както на повърхността (старите ускорители Linac, PS), така и под земята на дълбочина около 100 метра (съвременните [[SPS]], [[LHC]]).Основната площадка е на територия, намираща се близо до швейцарския град [[Мейрин]] (Meyrin), т. нар. обект Meyrin. Друга основна площадка е територията близо до френското градче [[Превесан-Моен]] (Prévessin-Moëns) – обект Prévessin. По-малките площадки са разпилени в близките околности по протежение на подземния пръстен, построен за ускорителя [[LEP]].
 
Годишните вноски на страните участници в ЦЕРН през [[2008]] г. са в размер на 1075,863 милиона [[швейцарски франк]]а (около 990 милиона [[американски долар]]а).
Line 62 ⟶ 61:
 
Няколко по-важни постижения, постигнати по време на експерименти в ЦЕРН:
* 1973 г.: – откриване на неутрални токове в камерата на [[Гаргамел]];
* 1983 г.: – откриване на [[W и Z бозони]] при експериментите UA1 и UA2;
* 1989 г.: – определяне на броя на неутрино частиците, действащи при Z бозоните, с експериментите с ускорителя LEP;
* 1995 г.: – създаване на първите атоми антиматерия – атомите на антиводорода при експеримента [[PS210]];
* 2001 г.: – откритие на директното [[нарушаване на CP-симетрията]] при експеримента [[NA48]];
* 2010 г.: – изолране на 38 атома на антиводорода;
* 2011 г.: – поддържане на антиводород за повече от 15 минути.
 
През [[1984]] г. [[Карло Рубиа]] и [[Симон ван дер Мер]] получават [[Нобелова награда]] по физика за работата си, която довежда до откриването на W и Z бозоните.
Line 96 ⟶ 95:
Всички държави-учредителки продължават да членуват в ЦЕРН с изключение на Югославия, която напуска през 1961 г.
 
От основаването си ЦЕРН редовно приема нови членове. Всички присъединили се впоследствие държави остават в организацията без прекъсване, с изключение на Испания, която се присъединява през 1961 г., 8 год г. по-късно се оттегля и се присъединява след 14 год г. Историята на членството на ЦЕРН е, както следва:
* {{AUT}} се присъединява през [[1959]] г.
* {{YUG}} напуска през [[1961]] г.
Line 147 ⟶ 146:
[[Image:Where the WEB was born.jpg|thumb|250px|CERN: Където се роди [[World Wide Web|„Паяжината“]]<br /><small>CERN: where the [[World Wide Web|Web]] was born</small>]]
 
Още до създаването на Световната мрежа в началото на 1980-те год.години ЦЕРН става пионер в използването на [[интернет]] технологията в Европа. Краткото описание на историята от този период може да се намери [http://www.cern.ch/ben/TCPHIST.html тук].
 
В края на 1990-те години ЦЕРН става център за развитие на новата компютърна мрежова технология [[Grid]]. ЦЕРН се присъединява към разработките на мрежата GRID, решавайки, че подобна система ще помогне да се съхрани и оперативно да се обработва огромен поток данни, който се появява след пускането на колайдъра (LHC). Под ръководството на ЦЕРН, който призовава в качеството на партньори Европейското космическо агентство и националните научни организации от Европа, се създава най-големият сегмент от мрежовата система – DataGRID.
Line 153 ⟶ 152:
Понастоящем ЦЕРН се намира в големия Grid-проект [[EGEE]] (Enabling Grids for E-sciencE) и също така развива собствени Grid услуги. С това се занимава специално отделение, свързано с колайдера – LHC Computing Grid.
 
ЦЕРН също се явява и една от двете точки за обмен на интернет трафика в Швейцария - – CINP (CERN Internet Exchange Point).
 
== Ускорители ==
Line 164 ⟶ 163:
* Протонният суперсинхротрон (Super Proton Synchrotron; SPS). Спрян през [[1971]] г. Първоначално притежавал енергия от 300 GeV, но преминава през няколко подобрения. Диаметър на синхротрона 2 км. Използвал се за експерименти с фиксирана мишена, като протон-антипротонен колайдър. По-късно е използван за ускорение на електроните и позитроните в LEP.
* LEP Large Electron positron: Ускорител на насрещни снопове на [[електрон]]и и [[позитрон]]и, всеки от тях с енергия 45 GeV. По-късно е подобрен до енергии на електроните и позитроните 80 GeV.
* ISOLDE (Isotope Separator On-line), установка за изследоване на нестабилните ядра. Спряна през [[1967]] г.. Предварителното ускорение на частиците става в PS Booster.
* [[Голям адронен ускорител|Големият адроннен ускорител]] (LHC, Large Hadron Collider): Ускорител на насрещни снопове на протони, всеки от тях с енергия 7 TeV.
 
Line 182 ⟶ 181:
 
== Българско участие ==
Република България официално става член на Европейската организация за ядрени изследвания на 11 юни 1999 година.<ref>Конвенцията за учредяване на Европейска организация за ядрени изследвания е ратифицирана със закон от Народното събрание на 3 юни 1999 година. Виж Държавен вестник, брой № 53 от 1999 година. Конвенцията е обнародвана в Държавен вестник, брой № 62 от 9 юли 1999 година.</ref> Български физици и инженери от [[ИЯИЯЕ|Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН]] и Физическия факултет на [[Софийски университет|СУ „К.„Климент Охридски“]] участват в експеримента CMS от самото му създаване през 1991 г. и имат съществен принос в разработването и конструирането на детектора. Участието им започва още с моделирането на съоръжението, оптимизацията му и разработване на методи за възстановяване на енергията, отделена в калориметричната система на CMS. Проектирането на [[Детектор на елементарни частици#Калориметър|калориметъра]] и оптимизирането на неговите характеристики с цел максимално енергетично разрешение при минимални загуби на нерегистрирани частици (херметичност) е направено главно от българските специалисти<ref>[http://wop.fpni.eu/digital_pdf/wop/3_2012.pdf Участието на България в експеримента CMS на LHC в CERN и търсене на Higgs boson] сп. [[Светът на физиката]] бр. 3, 2012, стр. 253 </ref>, <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://indico.cern.ch/getFile.py/access?contribId=10&resId=1&materialId=slides&confId=42100 | заглавие= Българското участие в ЦЕРН| достъп_дата = 12 октомври 2012}}</ref>.
 
== Интересни факти ==
Line 189 ⟶ 188:
=== Обекти, открити за посещения ===
*[[Кълбо на науката и иновациите]] на ЦЕРН, което отворя врати в края на 2005 г. и се използва 4 пъти седмично за специални експозиции.
*[[Микрокосмос (ЦЕРН)]] - – музей по [[Физика на елементарните частици|физика на частиците]] и история на ЦЕРН.
 
=== В публичното пространство ===
* [[Голям адронен ускорител|Големият адронен ускорител]] (LHC) на ЦЕРН е предмет на едно (научно точно) [[хип-хоп]] видео с участието на Катрин МакАлпин, с няколко члена от персонала на съоръжението.<ref>{{cite web|url=http://www.youtube.com/watch?v=j50ZssEojtM |title=Youtube.com |work=Youtube |accessdate=20 November 2010}}</ref><ref>[http://news.nationalgeographic.com/news/2008/09/080910-odd-particl-AP.html „Large Hadron Collider Rap Video Is a Hit“], National Geographic News. 10 September 2008. Retrieved 13 August 2010.</ref>
 
* ЦЕРН е изобразен в епизод от <<[[South Park]]>> (Сезон 13, Епизод 6) наречен <<„''Pinewood Derby>>''“. Ранди Марш, баща на един от главните герои, разбива <<Големият„Големият адронен ускорител (LHC) в Швейцария>>Швейцария“ и краде <<свръхпроводящ„свръхпроводящ магнит, създаден за използване в тестове с ускорение на частици>>частици“, за да го използва в самоделната, състезателна количка от борова дървесина (pinewood derby), която са направили със сина му Стан. Ранди прониква в ЦЕРН, дегизиран като принцеса Лея от Междузвездни войни. Взломът е заснет от камера за наблюдение, след което лентата се излъчва по новините.<ref>{{cite web|url=http://www.southparkstudios.com/full-episodes/s13e06-pinewood-derby |title=Southparkstudios.com |publisher=South Park Studios |accessdate=25 May 2011}}</ref>
 
* ЦЕРН е изобразена във визуалният роман (жанр видео игра) [[Steins; Gate]] (по-късно е адаптирана в [[аниме]] поредица) под името SERN. Във видео играта, SERN е сенчеста организация, която проучва пътуването във времето и се опитва да го използва, за да преструктурира и контролира света в близко бъдеще.
 
* В книгата на [[Дан Браун]], [[Шестото клеймо]], физик от ЦЕРН е убит, а от хранилище на организацията е откраднат контейнер с [[антиматерия]] – субстанция с унищожителната мощ на малка [[атомна бомба]].<ref>{{cite web|url=http://public.web.cern.ch/public/en/spotlight/spotlightaandd-en.html|title=Angels and Demons|publisher=CERN|accessdate=31 January 2012}}</ref>
Line 204 ⟶ 203:
== Външни препратки ==
* [http://www.cern.ch/ Официален сайт на ЦЕРН]
* [http://www.cern.ch/ben/TCPHIST.html Интернет технологиите в ЦЕРН към края на 20 век].
* [https://www.google.com/maps/views/streetview/cern?gl=us Снимки от ЦЕРН] с Google Street View
* [http://alfarss.info/tag/cern.html Новини за ЦЕРН]