Сметна палата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 12:
== Същност ==
Сметната палата служи за целите на публичната [[отчетност]] и най-общо изпълнява задачата да допринася за [[добро управление|доброто управление]] на/в публичния сектор. Обхватът на така наречената [[отчетническа отговорност]] варира в различните [[правна система|правни системи]] и законодателства, като тенденцията е тя да се разширява или стеснява в зависимост от държавното участие или намеса в икономиката на дадена страна. <ref>Закон № 48/2006 от 26 август с.г. за изменение на Закона за организацията и правомощията на [[Сметна палата на Португалия|Сметната палата на Португалия]] разширява отчетническата отговорност върху всички управители или ползватели на публични средства, независимо от тяхното естество (публично или частно). По този начин Сметната палата може да търси публични средства и ценности, където и да се намират и на практика под държавен контрол са поставени всички реципиенти или контрагенти по изпълнението на публични бюджети.</ref> Санкциите са от съществено значение, защото без тях [[отчетност]]та е слаба и не е в състояние напълно да премахне злоупотребите с власт и най-вече [[злоупотреба с публични средства|злоупотребите с публични средства]]. <ref>[https://www.worldcat.org/title/que-es-la-rendicion-de-cuentas/oclc/489267726 ¿Qué es la rendición de cuentas? Какво е отчетността? (на испански), стр. 73]</ref>
=== Двойствена правна природа ===
Двойствената правна природа на класическата (френска) сметна палата, като финансова юрисдикция, произлиза от това, че тя действа [[ex officio]] за разлика от общите съдилища, т.е. институцията изпълнява същевременно функциите на административна прокуратура /със специфична компетентност/ и на финансов съд.
Сметната палата е [[правен институт]] само на [[публично право|публичното право]]. От друга страна преследва [[деликт]]и ''ex officio''.
По силата на международни стандарти разполага с максимална институционална свобода в дейността си, и е независима подобно на [[адвокатура]]та.
=== Финансов съд ===
{{основна|Финансов съд}}
С цел разграничение на одитна /контролна по отчетите, и не само/ от съдебна функция, към сметните палати се създават специални съдилища. България създава [[специален съд към Върховната сметна палата]], а Франция - [[съд по бюджетната и финансовата дисциплина]]. Румъния без своя сметна палата създава [[Върховен съд за финансов контрол]]. Тези специални съдилища, а и въобще сметните палати със съдебна функция, са известни също като ''съд по сметките'' или ''одитен съд''.
== Исторически корени и възникване ==
[[File:Map of the Legal systems of the world (en).png|thumb|400px|[[Правни системи]] по континенти, държави, региони]]
С [[история на парите|изнамирането на парите]] се формира ''[[държавно съкровище|държавното съкровище]]''. Възниква потребност от организация и ред в хазната по разходите и [[фиск]]а, т.е. за контрол от страна на [[суверен]]а върху сметките си.
=== Античност ===
Още от [[полития]]та, в [[история на правото|историята на правото]], може да се проследи функцията на финансовата юрисдикция. Всички [[ефеб]]и (юноши) преди придобиване на атинско гражданство били подлагани на [[докимасия]] ({{lang-grc|δοκιμασία}} от {{lang-grc2|δοκιμάζω}}, „проверка, изпит“) според [[древногръцко право|древногръцкото право]], за да не бъдат застигнати от [[атимия]]. Публичните сметки на всеки гражданин на атинската демокрация се изследвали от [[логист]] (одитор), и ако се налагало били предавани на финансов [[коректор]] или ревизор – [[евтин]]. В случай, че с неверни сметки не е засегнат [[обществен интерес]], случаят се предавал на [[съд на демоните|съда на демоните]] ([[мирови съд]]). В случай на [[злоупотреба с публични средства]], случаят отивал при [[архонт]]ите [[тесмотети]], които изправяли провинилия се пред атинския съд на народа (народен съд) на [[агора]]та, състоящ се от 6000 видни атински граждани.
Историческите корени на сметната палата произлизат от видовете [[Магистратура (Древен Рим)|магистратура]] в римското публично право. Сметната палата поема ролята и функцията на римските държавен [[квестор]] и [[цензор]]. В късната античност това е [[Magister officiorum]]. В Китай в тези времена е изградена системата на [[Цензурат]]а.
=== Средновековие ===
През [[средновековие]]то се създават ''сметководни къщи'' в двора на монарсите. През 1319 г. е създадена [[сметна палата на Париж]].
В [[история на Франция|историята на Франция]] настъпили драматични събития през [[XIII век]] - [[XV век]]. Първо орденът на [[тамплиери]]те застрашил [[суверенитет]]а на френските крале и въобще поставил на изпитание френските финанси. [[Стогодишната война]] съвсем разклатила [[Публични финанси|публичните финанси]] на страната и затова на 26 февруари 1464 г. с кралски указ е създаден ''Суверен, първи, върховен и единствен съд, като последна инстанция, по финансовите отчети'' ({{lang-fr|Cour souveraine, principale, première, seule et singulière, du dernier ressort en tout le fait des comptes des finances}}), като предтеча на [[Сметна палата на Франция (историческа)|Сметната палата на Франция]]. <ref>[https://www.france-pittoresque.com/spip.php?article14227 16 septembre 1807 : loi de Napoléon Ier créant la Cour des comptes]</ref>
=== Класицизъм ===
[[File:Testelin, Henri - Colbert Presenting the Members of the Royal Academy of Sciences to Louis XIV in 1667.jpg|thumb|300px|Колбер е "злият гений", като архитект на финансовата юрисдикция.]]
През 1661 г. във Франция се извършва административно-финансова реформа. След смъртта на кардинал [[Мазарини]] пръв министър и същевременно първи [[генерален контрольор на финансите]] става [[Жан-Батист Колбер]]. Приет е [[кодекс на Луи XIV]] с който е създаден [[суверен съд]]. Сметната палата е суверен съд на краля с отговорност за държавното съкровище. До кончината на Колбер е построен [[Версайски дворец]]. Това е човекът, който се грижи изцяло за финансите и икономиката на Франция. При неговото управление кралският доход е утроен. През 1685 г. [[Луи XIV]] е на върха на своето могъщество.
=== Френска революция ===
Първа задача на носителите на [[революционен терор|революционния терор]] е да ликвидират кралската сметна палата (17 септември 1791 г.) и [[помощни сметни палати|помощните сметни палати]] (29 септември 1791 г.). <ref>Същото се случва и в/с [[Царство България]] - с [[Димитровска конституция]] е ликвидарана Върховната сметна палата със специалния съд към нея (след [[Народен съд]]).</ref>
=== Модернизъм ===
Последвалата [[реставрация на Бурбоните]] запазва институцията, а постепенно френският пример като [[полезен модел]] е последван от такъв за [[Сметна палата на Белгия]] (1830 г.); [[Сметна палата на Гърция]] (1833 г.); [[Сметна палата на Португалия]] (1849 г.); [[Сметна палата на Испания]] (1851 г.); [[Османска сметна палата]] (1862 г.); [[Сметна палата на Италия]] (1862 г.); [[Сметна палата на Румъния]] (1864 г.) и т.н.
Line 56 ⟶ 85:
== Вижте също ==
* [[Щета]]
[[Категория:Сметни палати|институция]]
| |||