Сметна палата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 35:
Още от [[полития]]та, в [[история на правото|историята на правото]], може да се проследи функцията на финансовата юрисдикция. Всички [[ефеб]]и (юноши) преди придобиване на атинско гражданство били подлагани на [[докимасия]] ({{lang-grc|δοκιμασία}} от {{lang-grc2|δοκιμάζω}}, „проверка, изпит“) според [[древногръцко право|древногръцкото право]], за да не бъдат застигнати от [[атимия]]. Публичните сметки на всеки гражданин на атинската демокрация се изследвали от [[логист]] (одитор), и ако се налагало били предавани на финансов [[коректор]] или ревизор – [[евтин]]. В случай, че с неверни сметки не е засегнат [[обществен интерес]], случаят се предавал на [[съд на демоните|съда на демоните]] ([[мирови съд]]). В случай на [[злоупотреба с публични средства]], случаят отивал при [[архонт]]ите [[тесмотети]], които изправяли провинилия се пред атинския съд на народа (народен съд) на [[агора]]та, състоящ се от 6000 видни атински граждани.
 
Историческите корени на сметната палата произлизат от видовете [[Магистратура (Древен Рим)|магистратура]] в римското публично право. Сметната палата поема ролята и функцията на римските държавен [[квестор]]и и [[цензор]]и. В късната античност това е институцията на [[Magister officiorum]]. В Китай в тези времена е изградена системата на [[Цензурат]]а.
 
=== Средновековие ===