Шафран: Разлика между версии

 

Минзухарите виреят най-добре в ронливи, рехави, с ниска плътност, добре напоени и добре оттичащи се глинено-варовити [[почва|почви]] с високо органично съдържание. Традиционно се използват издигнати лехи за осигуряване на добро оттичане. В миналото органичното съдържание на почвата за отглеждане на шафранов минзухар е изкуствено повишавано с прилагане на около 20&nbsp;– 30 тона естествен [[тор (биология)|тор]] на хектар. Впоследствие са били засявани луковиците и е нямало нужда от допълнително торене.<ref name="Deo_3">Deo 2003, стр. 3.</ref> След летуването луковиците образуват тесните листа и започват да пъпкуват през есента. Едва през октомври (в Северното полукълбо) започва цъфтенето. Събирането на цветовете по необходимост е бърза работа. След цъфтенето в зори цветовете бързо увяхват под слънцето по пладне.<ref name="Willard_3-4">Willard 2001, стр. 3&nbsp;– 4.</ref> При това всички шафранови минзухари цъфтят в кратък период от една или две седмици.<ref name="Willard_4">Willard 2001, стр. 4.</ref>Приблизително 150 цвята са нужни за 1&nbsp;[[грам|г]] сух шафран; за производството на 12&nbsp;г сух шафран (72&nbsp;г пресен), е необходим 1 кг цветя. Един прясно откъснат цвят дава приблизително 0,03&nbsp;г пресен или 0,007&nbsp;г сух шафран.<ref name="Deo_3">Deo 2003, стр. 3.</ref>

 

== Химия ==