Разлика между версии на „Мария-Антоанета“

редакция без резюме
| общомедия = Marie Antoinette of Austria
}}<div align="justify">
'''Мария-Антоанета''' ({{lang-fr|Marie-Antoinette}}, по рождение '''Мария Антония Йозефа Йохана фон Хабсбург-Лотарингия''', {{lang-de|Maria Antonia Josepha Johanna von Habsburg-Lothringen}}, {{lang-fr|Marie Antoinette Josèphe Jeanne de Habsbourg-Lorraine}}, [[2 ноември]] [[1755]] - – [[16 октомври]] [[1793]]) е [[Австрия|австрийска]] [[ерцхерцог]]иня и кралица на [[Франция]] и [[кралство Навара|Навара]], съпруга на крал [[Луи XVI]]. Тя е майка на [[Луи XVII]], който умира на 10 години в затвора Тампъл по време на [[Френската революция]]. Мария-Антоанета остава в историята с легендарната си екстравагантност и с трагичния си край – гилотинирана е в разгара на [[Френската революция]] през [[1793]] г., след като е призната за виновна по обвинение в различни престъпления.
 
== Детство ==
Мария-Антоанета е родена в двореца [[Хофбург]], [[Виена]], като [[ерцхерцог]]иня ''Мария Антония Йозефа Йоана фон Хабсбург-Лотарингия, ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Бохемия, Унгария и Тоскана'' ({{lang-de|Maria Antonia Josepha Johanna von Habsburg-Lothringen}}). Тя е петнадесето дете и е най-малката дъщеря на свещения римски император [[Франц I (Свещена Римска империя)|Франц I Стефан]] и императрица [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]
 
По всеобщо мнение Мария-Антоанета, която в австрийския двор е известна с френското произношение на името си – ''Антоанет'', има трудно детство. Императрица Мария Терезия се стреми да предпази децата си от покварата в австрийския двор, от който императорското семейство намира убежище в ''личния живот'', който протича в няколко замъка – забранена територия за останала част от придворните. Там императорското семейството си позволява да се облича в обикновени дрехи, а императорските деца си играят с деца от простолюдието и се учат на градинска работа. По-късно Мария-Антоанета се опитва да пресъздаде тази атмосфера в [[Малък Трианон|Малкия Трианон]]. Въпреки че Мария Терезия осигурява идеалната среда за Мария-Антония, императрицата няма големи планове за бъдещето на дъщеря си и дори я пренебрегва, когато планира династичните бракове на децата си. Това рефлектира върху образованието на малката ерцхерцогиня, която, за разлика от братята и сестрите си, на 12 години може да пише и чете само на родния си [[немски език]].{{sfn|Fraser|2001|p=3, 13&ndash;18}} Пренебрегвана заради по-големите си братя и сестри, Мария-Антония развива недоверие към тях и не успява да изгради близки отношения с майка си, на която гледа само със ''„страхопочитание“''.
 
== Брак с Луи Огюст ==
[[Image:Marie Antoinette Young2.jpg|thumb|ляво|180px|Мария-Антоанета (1767)]]
През [[1765]] г. умира император Франц I Стефан, който оставя съпругата си императрица Мария Терезия да управлява заедно с най-големия им син [[Франц II (Свещена Римска империя)|Франц II]].{{sfn|Fraser|2001|с=25}} По това време вече били уредени браковете на по-големите сестри на Мария-Антоанета, чрез които [[Австрия]] трябвало да закрепи съюза си с [[Испания]], [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]], [[Русия]], [[Парма]] в т.н [[Седемгодишна война]] срещу [[Великобритания]], [[Прусия]], [[Португалия]] и [[Хановерско курфюрство|Хановер]].{{sfn|Fraser|2001|с= 10&ndash;12}} Ерцхерцогиня Мария-Йозефа е сгодена за краля на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], а ерцхерцогиня [[Мария-Кристина Австрийска (1742-1798)|Мария-Кристина]] е омъжена за принца на [[Саксония]], Алберт. Кандидат за ръката на една от неомъжените австрийски принцеси става и херцогът на Парма. По същото време започва кампания за по-тясно сближаване на Австрия със стария враг [[Франция]], която е неин съюзник в [[Седемгодишната война]]. За скрепване на съюза между двете доскорошни съперници е предвидено да се сключи династичен брак между престолонаследника на френския престол, [[Луи XVI|Луи Огюст]], и някоя от другите дъщери на Мария Тереза.
 
През [[1767]] г. в австрийския двор плъзва зараза от [[едра шарка]]. От болестта умират една от сестрите на Мария-Антония и [[Мария-Йозефа Баварска|Мария-Йозефа]] – съпругата на император [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]]. Друга дъщеря на Мария Терези, Мария-Елизабет, остава обезобразена от болестта, което проваля плановете за омъжването и&#768; за неаполитанския крал.{{sfn|Fraser|2001|с=34}} За да компенсира загубата, Мария Терезия омъжва друга своя дъщеря, [[Мария-Каролина Австрийска|Мария-Каролина]], за краля на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], а на пармския херцог е дадена ерцхерцогиня Мария-Амалия. Така Мария-Антония остава единствената годна за омъжване австрийска принцеса, което я прави потенциална годеница на четиринадесетгодишния френски дофин. Без необходимостта от съюз между Австрия и Франция бракът на Мария-Антония с френския престолонаследник би бил невъзможен. За да се ускори постигането на споразумение между правителствата на двете страни за планирания брак, зестрата на Мария-Антония е определена на 200 000 златни [[Крона (английска монета)|крони]], а накрая последвала и размяна на портрети и годежни пръстени, каквато е традицията по онова време.{{sfn|Fraser|2001|с=42&ndash;50}} На [[19 април]] [[1770]] г. в църквата „Св. Августин“ във [[Виена]] е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония (на 14 г.) и отсъстващия [[Луи XVI|Луи Огюст]] (на 15 г.){{sfn|Fraser|2001|с=51&ndash;53}}, който е представен от брата на на булката, Фердинанд. На церемонията Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция”Франция“. Преди Мария-Антоанета да напусне [[Виена]], Мария Терезия и&#768; напомня за дълга към родината, което означава никога да не забравя, че е родена австрийка, и да защитава интересите на Австрия дори като бъдеща кралица на Франция.
 
Йозеф Вебер, син на бившата дойка на Мария-Антоанета, който присъства на заминаването и&#768; от Хофбург, предава последните думи на императрицата към дъщеря и&#768;:
Мария-Антоанета официално е предадена във френски ръце на [[17 май]] [[1770]] г. на един остров на река [[Рейн]], на австро-френската граница близо до град [[Кел]].{{sfn|Bos|2006|с=3}} Сред посрещащата делегация са граф дьо Ноел и съпругата му, която по-късно е назначена от крал [[Луи XV]] за метреса на престолонаследника.{{sfn|Fraser|2001|с=58&ndash;62}} Една седмица по-късно Мария-Антоанета се среща за първи път и с [[Луи XVI|Луи Огюст]], но е разочарована от хладното му поведение. Преди да пристигне във [[Версай]], бъдещата кралица е представена на братята на [[Луи XVI|Луи]], [[Луи XVII|Луи Станислас Ксавие, граф Дьо Прованс]], и [[Шарл X|Шарл Филип, граф Д’Артоа]], които ще играят важна роля в по-нататъшния и&#768; живот.{{sfn|Fraser|2001|с=64&ndash;69}} По-късно във Версай Мария-Антоанета е представена официално и на останалата част от кралското семейство, в това число и на [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]], която става нейна близка приятелка. На [[16 май]] [[1770]] г. във Версай е извършена и тържествената церемония по бракосъчетанието на Мария-Антоанета и [[Луи XVI|Луи Огюст]].{{sfn|Fraser|2001|с=70&ndash;71}} {{sfn|Bos|2006|с=3}} След тържествата двамата юноши се оттеглят в брачните си покои, където, по стар обичай, бракът трябва да бъде консумиран през първата брачна нощ.{{sfn|Fraser|2001|с=70&ndash;71}} Преди да бъдат оставени да изпълнят държавния си дълг, лично [[Луи XV]] благославя брачното ложе на внука си и произнася тържествена реч по този случай. На следващата сутрин става ясно, че това не се е случило. Нищо не се случва и през следващите години. [[Секс]]ът между двамата се оказва проблем, тъй като [[Луи XVI|Луи]] не е никак сексуален и не разбира необходимостта да спи със съпругата си<ref>[http://lafim.com/modules.php?name=News&file=article&sid=288]</ref>.
 
=== Дофина на Франция ===
[[Image:Marie Antoinette Young3.jpg|thumb|left|Мария-Антоанета на тринадесет години; този миниатюрен портрет е пратен на френския дофин, за да види съпругата си, преди да я срещне (1769)]] [[File:Van Loo, Louis-Michel - The Dauphin Louis Auguste, later Louis XVI.jpg|200px|thumb|[[Луи XVI|Луи Огюст]] като Дофин на Франция от [[Луи-Мишел Ван Ло]] (1769)]]
Първоначалните реакции от брака на Мария-Антоанета са противоречиви. От една страна новата дофина става доста популярна между хората, които са очаровани от красотата ѝ – тя е висока, със светла кожа, сламено руса коса и сини очи с дълбок поглед. Единственият недостатък в очарователната принцеса са типичните и&#768; хабсбургски устни – продукт на поколения кръвосмесителни бракове в рода на австрийските Хабсбурги. При първата официална поява на Мария-Антоанета в [[Париж]] на [[8 юни]] [[1773]] г., в двореца [[Тюйлери]], се определя от много наблюдатели като голям успех, тъй като пред палата се събират около 50 000 души, които искат да видят Мария-Антоанета; дофината печели популярност и със своето милосърдие – при един инцидент тя лично оказва помощ на един умиращ и издейства на семейството му финансова помощ за достойно погребение.{{sfn|Fraser|2001|с=82&ndash;83; 104&ndash;106}} Не така обаче стоят нещата в двора, където Мария-Антоанета не се радва на голямо уважение: много от придворните смятат, че съюзът между Австрия и Франция няма бъдеще, а някои дори агитират за брак между френския дофин и някоя саксонска принцеса. Зад гърба и&#768; придворните дами, и то най-вече дъщерите на Луи XV, известни като ''Mesdames Tantes'' (''Лелите''), наричат Мария-Антоанета ''l'Autrichienne'' (на френски:''Австрийката''), което в разгара на революцията лесно е трансформирано в ''l'Autruchienne'', което е [[каламбур]] от думите ''autruche'' (''щраус'') и ''chienne'' (''хиена, кучка'').{{sfn|Fraser|2001|с=47}} Много придворни подозират, че ''Австрийката'' се опитва да влияе на краля, за да го направи роб на австрийските порядки, разрушавайки много от традициите в двора.{{sfn|Fraser|2001|с=130&ndash;31}} Отношенията на Мария-Антоанета с други придворни като [[мадам Дю Бари]] достигат до открита враждебност. Ненавистта на дофината към [[мадам Дю Бари]] рефлектира, поне на пръв поглед, върху отношението на придворните върху самата Мария-Антоанета, тъй като [[Мадам Дю Бари|Жана дю Бари]], любовница на [[Луи XV]], се ползва със силно политическо влияние във френския двор. От момента, в който научава, че Жана е убедила краля да уволни външния министър Шоазьол, който е уредил брака на Мария-Антоанета с [[Луи XVI|Луи Огюст]], неприязънта на Мария-Антоанета към [[мадам Дю Бари]] се увеличава. ''Mesdames Tantes'', които мразят [[мадам Дю Бари]] заради безсрамната и&#768; връзка с баща им, чрез манипулативни интриги умело подклаждат конфликта между дофината и кралската фаворитка. Категоричният отказ на дофината да приеме Жана за своя придворна дама, на която длъжност мадам Дю Бари е назначена лично от краля, се определя от съвременници като ''„политическо самоубийство“''. Няколко месеца по-късно, след продължителен натиск от страна на майка и&#768; и на австрийския министър [[Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто|граф Дьо Мерси-Арженто]], Мария-Антоанета се съгласява да разговаря с мадам Дю Бари на новогодишното тържество през [[1772]] г., макар че разговорът се изчерпва с коментара на Мария-Антоанета: „''Днес във Версай има много хора''. [[Мадам Дю Бари]] остава впечатлена, а кризата е преодоляна. По-късно Мария-Антоанета става по-тактична с мадам Дю Бари, което впечатлява краля.
[[File:Marie Antoinette, new Queen of France.jpg|200px|thumb|Портрет на дофината от 1773.]]
На Мария-Антоанета се налага да води дълга борба с майка си, която поддържа редовна кореспонденция с нея и получава подробни тайни доклади за поведението и&#768; от [[Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто|граф Дьо Мерси-Арженто]].{{sfn|Fraser|2001|с=80&ndash;81}} Императрицата постоянно критикува Мария-Антоанета, че е неспособна да събуди страст у съпруга си, който не спи с нея и не изпитва интерес да го прави. На Мария-Антоанета постоянно се напомня, че е във Франция, за да брани интересите на Австрия. Мария Тереза критикува дъщеря си заради привързаността и&#768; към ездата и дори стига до открити обиди към Мария-Антоанета, като и&#768; казва, че е загубила красотата си, което я обрича на провал, особено след като [[Луи XVIII|Луи Станислас Ксавие]] се жени за [[Мария-Жозефина-Луиза Савойска]], а брат му [[Шарл X|Шарл]] – за [[Мария-Тереза Савойска]].{{sfn|Fraser|2001|с=93&ndash;95}} Обидена от отношението на съпруга си и майка си, Мария-Антоанета търси утеха в хазарта, ездата и честите пътувания до [[Париж]] за покупка на дрехи, обувки, помади и руж, разходите по които я карат да трупа дългове.{{sfn|Fraser|2001|с= 141}} Дофината смята, че като бъдеща кралица има право да харчи пари за екстравагантни дрехи, чрез които да изпъква над останалите жени в двора, и да стане еталон за мода.
 
Мария-Антоанета завързва близки приятелства с дами от антуража си. Най-известни са отношенията и&#768; с красивата и богата вдовица – [[принцеса Дьо Ламбал]], която е назначена за главен управител на двора на дофината, и с [[Херцогиня Дьо Полиняк|Йоланда дьо Полиняк]], която се превръща в крайъгълен камък на бъдещото „Общество на Кралицата”Кралицата“.{{sfn|Fraser|2001|с= 129&ndash;131}} Близките отношения на Мария-Антоанета с тези жени са причина в цялото общество да плъзнат слухове, че дофината не спи с мъжа си, защото е [[лесбийка]].{{sfn|Fraser|2001|с=131&ndash;132}} По-късно такива обвинения срещу Мария-Антоанета са отправени публично чрез брошури, част от които с порнографско съдържание, разпръскани по улиците на [[Париж]]. Други, които се ползват с близкото доверие на дофината, са сестрата на [[Луи XVI|Луи Огюст]] – [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]], [[Мария-Тереза Савойска|херцогиня Д’Артоа]], [[Мария-Жозефина-Луиза Савойска|графиня Дьо Прованс]] и [[Кристоф Глук]] - – учителят по музика на Мария-Антоанета, когото тя взима под патронажа си след пристигането му във Франция.{{sfn|Fraser|2001|с=111&ndash;113}}
 
== Кралица на Франция ==
На [[27 април]] [[1774]] г., една седмица след невероятния успех на премиерата на операта „[[Ифигения в Авлида (опера)|Ифигения в Авлида]]“ от [[Кристоф Глук]], който утвърждава образа на дофината като патрон на изкуствата, крал [[Луи XV]] се разболява от [[едра шарка]]. На [[4 май]] умиращият крал отпраща мадам Дю Бари от Версай и умира на [[10 май]] в 15:00 на 64 години.{{sfn|Fraser|2001|с=113&ndash;116}}
[[Image:Marie-Antoinette, 1775 - Musée Antoine Lécuyer.jpg|thumb|200px|left|Мария-Антоанета през 1775.]]
На [[11 юни]] [[1775]] г. в катедралата на Реймс [[Луи XVI|Луи Огюст]] официално е коронован за ''крал на Франция'' под името [[Луи XVI]]. Мария-Антоанета става ''кралица на Франция'', въпреки че не е коронована заедно със съпруга си, когото просто придружава по време на коронацията.{{sfn|Fraser|2001|с=132&ndash;137}}
 
=== 1775- – 1778 ранни години ===
От самото начало, въпреки всеобщото мнение, Мария-Антоанета има слабо влияние върху политиката на съпруга си. [[Луи XVI]], който от дете е възпитан в антиавстрийски дух, поставя на всички важни държавни постове отявлени антиавстрийци, които се отнасят враждебно към всяка намеса на австрийката в държавните дела на Франция.{{sfn|Fraser|2001|с=136&ndash;137}}
 
Положението на Мария-Антоанета става още по-несигурно, след като на [[6 август]] [[1776]] г. на по-малкия брат на краля, [[Луи XVIII|граф Д’Артоа]], се ражда син, Луи-Антоан, който получава титлата ''Херцог Д’Ангулем'' и в продължение на седем години е наследник на френския престол. Продължителното бездетие на кралската двойка е причина за появата на няколко сатирични памфлета, в които център е кралската импотентност и обвиненията, че кралицата търси удовлетворение при други мъже и жени. Това кара Мария-Антоанета да се отдаде с още по-голяма страст на скъпите си развлечения – модното облекло, бижутата и хазарта. Страстта и&#768; към хазарта стига дотам, че една от игрите на покер, в които тя участвала заедно с играчи от [[Париж]], продължила цели три дни.{{sfn|Fraser|2001|с=137&ndash;139}} Слуховете за харчовете на кралицата са основна тема за разговор из светските салони и подронват нейния престиж. Те достигат и до [[Виена]] и карат императрицата да се тревожи за доброто име на дъщеря си:
{{цитат|''Всички новини от Париж съобщават, че си направила поръчка на гривни за 250 000 ливри и че вследствие на това си разстроила финансите си и си влязла в дългове, и че за да се справиш с това, си продала част от диамантите си на много ниска цена; а това, което се предполага, е, че сега склоняваш краля към толкова безполезно разточителство, което от известно време отново се е увеличило и е поставило държавата в нуждите, в които се намира. Вярвам, че тези слухове са преувеличени, но обичайки те толкова много, смятам, че беше необходимо да си запозната с мълвите. Такъв вид приказки тревожат сърцето ми, особено за бъдещето.''|Из писмо на Мария-Терезия до Мария-Антоанета от [[2 септември]] [[1776]] г.<ref>Цит. по: {{harv|Goodman|2003|36}}</ref>}}
 
Скоро Мария-Антоанета започва да привлича вниманието на различни мъже, допуснати в приятелския и&#768; кръг. Плъзват клюки за предполагаема любовна връзка между Мария-Антоанета и шведския благородник, граф Фернзен, които се срещат за първи път, когато тя е на осемнайдесет години. Фернзен е женкар и [[wikt:бонвиван|бонвиван]], а любовната му връзка с Мария-Антоанета се развива едва няколко години по-късно и той и&#768; остава верен докрай.
[[Image:Marie Antoinette Adult.jpg|thumb|left|200px|Мария-Антоанета в дворцово облекло. [[Елизабет Виже-Льо Брюн]] (1778)]]
На [[27 август]] [[1775]] г. [[Луи XVI]] подарява на кралицата [[Малък Трианон|Малкия Трианон]] – дворец в покрайнините на Версайските градини, построен от [[Луи XV]]. Кралицата получава пълна свобода да обнови двореца по свой вкус. Тя съсредоточава усилията си върху преустройството на градините му в английски стил. По нейно желание в парка на двореца са прокопани плавателни канали, над които са построени мостчета, и са оформени малки зелени островчета. Стилът на градините е издържан според модерната за времето идея за връщането на човека към природата. Въпреки че дворецът е построен по времето на [[Луи XV]], той започва да се асоциира изцяло с разточителния вкус на Мария-Антоанета и скоро критиците и&#768; започват да го наричат ''Малката Виена''. Там Мария-Антоанета живее изолирано без никаква представа за реалния свят и без да знае какво става извън Версай. Поведението на френската кралица скандализира двора. Според дворцовия етикет тя няма право на личен живот, а усамотяването и&#768;, далеч от погледите на придворните, става подозрително и е причина за разпространяването на множество слухове за случващото се зад стените на [[Малък Трианон|Малкия Трианон]].
 
А нацията все още чака кралицата след седемгодишен брак да роди наследник на короната. За да спаси брака на дъщеря си, Мария Терезия изпраща сина си [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]], вече император, да разговаря с [[Луи XVI]]. Йозеф II пристига във Версай на [[17 април]] [[1777]] г. Шестседмичното гостуване на императора има за цел да открие причините, поради които бракът на сестра му остава неконсумиран. Дотогава се е смятало, че кралят има физиологична [[фимоза]] и се нуждае от хирургическа операция. Йозеф II открива, че [[секс]]уалните проблеми на краля се дължат на неговото невежество и недостатъчна осведоменост относно интимната част на брака. Налага се Йозеф II сам да обясни на крал [[Луи XVI]] как стават някои неща от живота.
[[File:Marie Antoinette in Muslin dress.jpg|thumb|200px|Портрет на кралицата в муселинова рокля и широка сламена капела. [[Елизабет Виже-Льо Брюн]], (1783). Този портрет предизвиква множество критики към Мария-Антоанета, тъй като е смятан за неподхождащ на една кралица.]]
Йозеф II написва подробно писмо на брат си [[Леополд II (Свещена Римска империя)|Леополд]], в което заявява: „''кралят е магаре и би трябвало да го бием с камшик, за да получи [[еякулация]].''{{sfn|Fraser|2001|с=152&ndash;157}} Този урок има ефект – още по време на гостуването на Йозеф II бракът на Мария-Антоанета и [[Луи XVI]] е консумиран, а осем месеца по-късно Мария-Антоанета проявява първите симптоми на бременност. Официално бременността и&#768; е потвърдена на [[16 май]] [[1778]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=160&ndash;162}}
 
=== 1778- – 1781 ===
Междувременно братът на кралицата император Йозеф предявява претенции към [[Бавария]], позовавайки се на втория си брак с [[Мария-Йозефа Баварска]]. Опитите на кралицата да накара [[Луи XVI]] да подкрепи австрийските претенции за наследството на [[Бавария]] са парирани от краля и министрите му. Договорът от [[Тешен]], подписан на [[13 май]] [[1779]] г., слага край на кризата, но тя потвърждава незначителното влияние на Австрийката върху политиката на кралството, поне на този етап от управлението на съпруга и &#768;.{{sfn|Fraser|2001|с=164&ndash;166}}
 
На [[19 декември]] [[1778]] г. във Версай след трудна бременност Мария-Антоанета ражда дъщеря - – [[Мари Терез Шарлот]]. След раждането се стига до неочаквано усложнение – кралицата колабира от задушаване, тъй като стаята е претъпкана от придворни, наблюдаващи раждането. Поради тази причина, точно по примера на австрийския двор, кралицата забранила на придворните да присъстват на бъдещите и&#768; раждания.{{sfn|Fraser|2001|с=166&ndash;170}} Малко преди Мария-Антоанета да роди, във Франция се завръща спряганият за дългогодишен неин любовник – граф Фернзен. Скоро плъзват първите слухове, оспорващи бащинството на [[Луи XVI]]. Кралят не им обръща внимание и силно се привързва към дъщеря си.{{sfn|Fraser|2001|с=169}} Раждането на момиче не задоволява политическия елит на страната, което подновява натиска върху кралицата да роди мъжки наследник на короната въпреки крехкото и&#768; здраве, което е причина тя да направи спонтанен аборт през [[1779]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=172}} Междувременно с позволението на съпруга си Мария-Антоанета извършва важни промени в дворцовата мода. Някои от тях, като премахването на отделните за краля и кралицата трапезарии, били посрещнати с неодобрение от по-старите поколения в двора. По примера на кралицата са премахнати роклите с тежки кринолини, въведено е по-свободно облекло, започва модата на широките сламени капели, тежкият грим излиза от мода и eе заменен с по-семпъл, a от [[1783]] г. на мода е въведен [[муселин]]ът. От [[1780]] г. Мария-Антоанета започва да играе малки роли в аматьорски пиеси, поставяни на сцената на построения за нея и придворните и&#768; театър. {{sfn|Fraser|2001|с=174&ndash;179}}
[[Image:Marie Antoinette Adult4.jpg|thumb|left|200px|Един от най-известните портрети на Мария-Антоанета, нарисуван, за да смекчи шока от портрета с муселиновата рокля. [[Елизабет Виже-Льо Брюн]] (1783).]]
На [[29 ноември]] [[1780]] г. умира австрийската императрица [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]. В кореспонденцията с брат си Мария-Антоанета изразява безпокойство, че наближава краят на австро-френското сближение, което би рефлектирало върху положението и&#768; във френския двор. Налага се [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]] да успокоява сестра си, че няма намерение да се оттегли от алианса с Франция. Три месеца след смъртта на Мария Терезия официално е обявено, че кралицата чака второто си дете. През юли същата година второто посещение на император [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йоазеф II]] във Франция под предлог, че императорът идва, за да потвърди добрите отношения между Австрия и Франция и да види сестра си, поражда безпочвената мълва, че Мария-Антоанета отклонява средства от държавната хазна в полза на брат си.{{sfn|Fraser|2001|с=184&ndash;187}}
 
На [[22 октомври]] [[1781]] г. френската кралица ражда дългоочаквания наследник на престола – [[Луи-Жозеф Ксавие Франсоа]], който получава титлата „херцог Дьо Бретан”Бретан“. Радостта от раждането на новия престолонаследник личи от думите, които [[Луи XVI]] записва в дневника си: „Мадам, Вие изпълнихте нашето желание и желанието на цяла Франция, Вие сте майка на дофин!{{sfn|Fraser|2001|с= 187&ndash;188}}
 
=== 1782- – 1785 ===
Раждането на престолонаследника така и не увеличава влиянието на Мария-Антоанета върху политиката на Франция, както очаквали [[австрийци]]те. На обвиненията на брат си, че е изключително пасивна по този въпрос, поради което той я нарича в писмата си „''глупачка'', кралицата сама отговаря, че няма необходимата власт в двора, че кралят рядко разговаря с нея по политически въпроси и че тя самата трябва да научава за тях от неговите министри{{sfn|Fraser|2001|с=197&ndash;198}}, пред които била принудена да се преструва, че кралят и&#768; има пълно доверие, за да може да получи от тях необходимата и&#768; информация. Това от своя страна създавало илюзията у придворните, че тя разполага с повече власт. Тя дори пише на брат си: ''„Би ли било мъдро от моя страна да влизам в пререкания с неговите министри по въпроси, за които на практика е сигурно, че кралят няма да ме подкрепи?“''{{sfn|Fraser|2001|с=197&ndash;198}}
 
Мария-Антоанета сама поема грижите за образованието и възпитанието на децата си, което е необичайно за традициите на френския двор. По традиция кралицата не се разпорежда с „''децата на Франция'', както наричат кралските деца, които били поверявани в ръцете на различни възпитатели и гувернанти. За гувернантка на децата си Мария-Антоанета назначава своята фаворитка, [[херцогиня Дьо Полиняк]]. Това скандализира дворцовите среди, според които херцогинята нямала благородно потекло и не би трябвало да заема тази важна длъжност.{{sfn|Fraser|2001|с=198&ndash;201}}
 
През юни [[1783]] г. кралицата забременява отново. Същия месец от Америка се завръща граф Фернзен, който заема важна военна длъжност в двора и е приет в частното общество на кралицата. Два месеца след неговото заминаване от Франция през септември [[1783]] г., за да постъпи в охраната на шведския крал, Мария-Антоанета прави спонтанен аборт, с което предизвиква опасения за здравето си.{{sfn|Fraser|2001|с=202}} Графът посещава отново Франция през пролетта на [[1784]] г.
 
През май 1782 г. кралският двор е обзет от суматоха, в Париж пристигат ''граф и графиня Дю Норд'' – псевдоними, използвани от великия руски княз и бъдещ император [[Павел I (Русия)|Павел]] и съпругата му [[Мария Фьодоровна (София-Доротея)|Мария Фьодоровна]], които пътуват инкогнито из Европа. Френският кралски двор не пропуска да ги приеме и да демонстрира разкоша и величието си пред бъдещата руска императорска двойка. Първоначално Мария-Антоанета е притеснена от присъствието на техни имперски височества, тъй като е чувала за изключителния интелект на великата княгиня и за злъчния характер на съпруга и&#768;. Въпреки това Мария-Антоанета се справя блестящо в ролята си на домакиня, която трябва да забавлява гостите: в тяхна чест тя отваря вратите на Трианон; в театъра на кралицата е представен балетът „''[[Земир и Азор]]''“ от [[Андре Гретри]], дадена е празнична вечеря, а кулминацията на нощта се оказват илюминациите в пищно украсените градини на двореца. ''"Колко„Колко много ми се иска да живея с нея!"'', възкликва великата княгиня, очарована от кралицата, и добавя: ''"Колко„Колко щастлива бих била, ако мосю граф Дю Норд беше дофин на Франция?"''. Визитата на императорската двойка е определена като истински успех за кралицата. Павел и Мария напускат Париж, впечатлени от блясъка на френския кралски двор и от величието на своите домакини.<ref name="Tea">[http://teaattrianon.blogspot.com/search/label/Marie-Antoinette Tea at Trianon. La Comtesse du Nord.]</ref>
 
Опитвайки се да намери спокойствие, по време на първата визита на Ферзен и по-късно след неговото завръщане на [[7 юни]] [[1784]] г., кралицата се захваща с един от грандиозните и&#768; проекти – създаването на ''образцово селце'' в градините на Малкия Трианон, което трябва да е място за почивка на кралицата. Завършено през 1784 г., „Селцето на кралицата“ (Hameau de la reine) представлява модел на малко село, състоящо се от една воденица и дванадесет селски къщички (ферми), девет от които са запазени и до днес. В селцето са настанени доячки, мандраджии, наети са и овчари, които да пасат стадо овце, всяка от които притежава панделка със звънче. Разходите по проекта, които мълвата преувеличава, предизвикват остри критики срещу австрийката. Идеята за селцето е инспирирана от подобно, но по-мащабно „образцово село”село“, построено от [[Луи V дьо Конде|принц Дьо Конде]] в Шантийи.
 
Търсейки постоянно с какво да отвлече вниманието си, Мария-Антоанета става страстен читател на исторически романи, а научните и&#768; интереси стават толкова големи, че кралицата присъствала на пускането на първия балон с горещ въздух. Тя е очарована от философията на [[Жан-Жак Русо]] за ''връщане към природата'', както и от културата на [[инки]]те в [[Перу]] и култа им към слънцето, книги за което се намирали в личната и&#768; библиотека. Интерес за кралицата представляват и биографиите на изтъкнати английски политици като английския министър-председател [[Уилям Пит Младши]] и английския посланик в Париж – маркиз Дорсет. Мария-Антоанета дори се заема да учи [[английски език]] и въпреки че така и не успяла да го овладее добре, тя пише с развален английски на приятелката си херцогиня Девоншир, чиято съдба е сходна с тази на кралицата.
[[File:Ferme1.jpg|мини|300п|Една от фермите в "образцовото„образцовото село"село“ на Мария-Антоанета.]]
През [[1784]] г. здравето на френския дофин започва да се влошава. Кралят и кралицата са принудени да помислят за раждане на втори син, който да подсигури наследството на короната.<ref name="Tea"/> През август [[1784]] г., 6 седмици след заминаването на граф Фернзен е обявено, че кралицата е бременна. Бъдещото увеличаване на семейството кара Мария-Антоанета да помисли за имущественото си състояние. Тя се опитва да закупи двореца в [[Сен Клу]], който в бъдеще да бъде безвъзмездно завещан на децата и&#768;. Това начинание е посрещнато с голямо неодобрение от придворните и предизвиква остри критики срещу разсипничеството на кралицата. Скоро недоволството се разпространява из цяла Франция, която посреща като шок идеята кралицата да се отдели в собствен двор, независим от този на краля. В крайна сметка покупката на замъка е осуетена – преценено е, че цената му от над 6 милиона ливри и допълнителните разходи за неговото обновяване ще затрудни изплащането на сумите по външния дълг на страната.{{sfn|Fraser|2001|с=216&ndash;220}} На [[27 март]] [[1785]] г. Мария-Антоанета ражда втория си син [[Луи XVII|Луи-Шарл]], херцог на Нормандия, с което обезпечава наследяването на короната, но и този път слуховете за бащинството на детето не закъсняват.
 
=== Аферата с диамантената огърлица ===
{{основна|Афера с диамантената огърлица}}
Продължаващите с години клеветнически публикации, дворцовите интриги и скандалите, в които е замесено името на кралицата, оформят популярния образ на една безнравствена, разточителна и празноглава австрийка, с който образ Мария-Антоанета остава трайно във френското съзнание.{{sfn|Fraser|2001|с= 226}} Няколко месеца след раждането на [[Луи XVII|Луи-Шарл]], кралицата получава писмо от известните бижутери Шарл Бьомер и Пол Бесанж относно една [[диамант]]ена огърлица, на стойност 2 млн. ливри, която уж била закупена от Мария-Антоанета чрез посредничеството на [[кардинал Дьо Роан]].[[File:Marie-Antoinette of Austria - After Élisabeth Vigée-Lebrun .jpg|мини|left|250п|Портрет на кралицата от 1785 г.]] Мария-Антоанета е шокирана от новината, тъй като отношението и&#768; към кардинал Дьо Роан може да бъде определено като истинско презрение, а освен това няколко пъти преди това тя категорично отказала да закупи огърлицата заради високата и&#768; цена.{{sfn|Fraser|2001|с=226&ndash;228}} Става ясно, че лековерният кардинал Дьо Роан, обзет от желанието да спечели благоразположението на кралицата, бил подведен от графиня [[Жана дьо Ламот-Валоа]] да плати авансово огърлицата от името на Мария-Антоанета, която уж желаела чрез него да се сдобие дискретно със скъпия накит.{{sfn|Bos|2006|с=7}} Кардиналът закупил бижуто и го предал на съпруга на Дьо Ламот. Естествено огърлицата изчезнала, Бьомер и Бесанж така и не получили цялата сума за нея, а парите на Дьо Роан никога не били върнати. Това, заедно с разкритията на една от придворните дами на Мария-Антоанета, мадам Дьо Кампан, че кардиналът използвал фалшиви подписи, за да закупи огърлицата, довело до незабавното арестуване на организаторите на измамата и на кардинал Дьо Роан. Случаят е отнесен до [[Парижки парламент|Парижкия парламент]] – необмислен акт, който направил публично достояние клеветите на обвиняемите. Така например в показанията си Дьо Ламот твърди, че кралицата имала сексуална връзка с кардинала. За да си отмъсти на краля за постоянното несъобразяване с решенията на парламента и за да накаже съпругата му за предполагаемия и&#768; развратен живот, на [[31 май]] [[1786]] г. събранието оправдава кардинал Дьо Роан, семейство Дьо Ламот са осъдени до живот, а другите участници в аферата получават по-леки присъди. По-голямата част от вината обаче се стоварва върху гърба на кралицата – въпреки че Мария-Антоанета не е замесена в поръчката на огърлицата, всички скандали, в които е било забърквано името и&#768; през годините, карат широката общественост да мисли, че и този път кралицата лъже. Тази афера окончателно убеждава французите в развратеността и разсипничеството на кралицата им. След този случай репутацията и&#768; никога не се възстановява.{{sfn|Fraser|2001|с=239}}
 
На [[2 ноември]] [[1785]] г. Мария-Антоанета навършва тридесет години. Кралицата започва да обновява гардероба си с по-прилично облекло. Появяват се и признаци на бременност, които я карат да се притеснява за здравето си, тъй като е родила само преди няколко месеца. Стресът, натрупан от аферата с огърлицата, оказва влиянието си и на [[9 юли]] [[1786]] г. Мария-Антоанета ражда преждевременно втората си дъщеря [[Софи Елен Беатрикс]]. Страховете на кралицата се оправдават, само няколко месеца след раждането тя започва да страда от дихателни проблеми.{{sfn|Fraser|2001|с= 240, 244&ndash;245}}
 
=== 1786 – юли 1789 ===
Продължаващата финансова криза във Франция принуждава [[Луи XVI]] да свика събранието на нотабилите, което не било правено в продължение на 160 г. Те трябвало да одобрят въвеждането на няколко допълнителни данъка, което [[Парижки парламент|Парижкият парламент]] преди това отказал да направи. Мария-Антоанета не присъствала на първото заседание на събранието, което по-късно било изтълкувано като опит да омаловажи значението на асамблеята.{{sfn|Fraser|2001|с=246&ndash;248}} Така или иначе свикването на събранието не дава резултат, тъй като то не приема нито един от проектите на кралското правителство. В резултат на [[8 април]] [[1787]] г. кралят уволнил финансовия министър [[Шарл-Александър дьо Калон|Калон]] .
[[Image:MarieAntoinette1788.jpg|thumb|left|300px|Портрет от 1788]]
„''Ела, Леонард, оправи ми косата, трябва да съм като актриса, излизам пред публика, която ще ме освирка''“ са думите на кралицата, отправени към фризьора и&#768;, преди тя да се приготви за тържествената меса на [[4 май]] по случай първото заседание на Генералните щати. Мария-Антоанета знае, че аплодисментите на тълпите ще бъдат за Орлеанския херцог, който през зимата е раздавал пари и хляб на гладуващите, а за нея ще останат само освиркванията. През целия месец май, по време на заседанията на Генералните щати, които преминават в спорове между представителите на трите съсловия за начина на гласуване, Мария-Антоанета няма време за политика. Здравето на сина и&#768; се влошава изключително бързо и на [[4 юни]] [[1789]] г. в замъка в Мудон принцът умира в ужасни мъки в прегръдките на майка си. Неговата смърт, която при обикновени обстоятелства би била повод за национален траур, остава почти незабелязана от общественото мнение, което се интересува повече от следващото заседание на Генералните щати и решаването на хлебната криза. Въпросът за начина на гласуване в Генералните щати вече се разисква повече от месец, когато на [[17 юни]] [[1789]] г., изчерпали търпението си в безкрайни спорове около един по същество процесуален въпрос, депутатите от [[Третото съсловие|третото съсловие]] се провъзгласяват за [[Учредително събрание (Франция)|Национално събрание]], показвайки, че не признават съсловното деление във Франция. Нарушението на традиционната процедура на вземане на решения в Генералните щати е причина кралят да съсредоточи кралските войски в околностите на Версай с цел да сплаши депутатите и да ги принуди да спазват вековната традиция. На [[20 юни]] залата, в която се провеждат заседанията, посреща депутатите със заключени врати. Затова депутатите от Националното събрание се събират в съседната зала за игра с топки, където полагат клетва, че няма да отстъпят, докато не приемат [[конституция]]. Тези събития са основна тема в разговорите на повечето французи, докато Мария-Антоанета скърби за покойния си син.{{sfn|Fraser|2001|с=274&ndash;278}}
 
=== Френската революция ===
{{основна|Френска революция}}
[[File:Kucharski Marie-Antoinette (vers 1791).jpg|200px|thumb|Високореалистичен портрет на Мария-Антоанета, нарисуван около 1791 от [[Александър Кучарски]]]]
На [[15 януари]] [[1815]] г., след [[Реставрация на Бурбоните|реставрацията на Бурбоните]] във Франция, телата на Мария-Антоанета и Луи XVI са ексхумирани по нареждане на граф Дьо Прованс, сега [[Луи XVIII]], и са препогребани подобаващо на [[21 януари]] в гробницата на френските крале в катедралата [[Сен Дени (базилика)|„Сен Дени“]] в [[Париж]].
 
== Семейство ==
{{familytree/start}}
{{familytree | | | ||DAD|v|MOM| MOM='''Мария-Антоанета'''|DAD=[[File:Royal Crown of France.svg|25px]] '''[[Луи XVI]]'''|}}
{{familytree/end}}
 
== Потекло ==
{{Ahnentafel top}}
<center>{{Родословно дърво2
{{Ahnentafel bottom}}
 
== Цитирани източници ==
*{{cite book |last= Goodman |first=Dena |authorlink=Дена Гоодмън |title= Marie Antoinette: Writings on the Body of a Queen | url =http://books.google.com/books?id=VA9oTIyrWr4C&pg=PA27&lpg=PA27&dq=Letters+of+Maria-Antoinette&source=bl&ots=lJs1z5B6sD&sig=NQSKZOJkYDxiQj7ihIZ6e5DLOQA&hl=bg&ei=XzV9Sv-GO5Sh_gaF-d3nBw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8#v=onepage&q=&f=false |year=2003 |publisher=Routledge |isbn=0-415-93395-1 |ref= harv}}
*{{cite book |last= Fraser |first=Antonia |authorlink=Антония Фрейзър |title= Marie Antoinette, The Journey |year=2001 |publisher=Anchor |isbn=0-7538-1305-X |ref= harv}}
*{{cite web|last=Bos|first=Carole D|title=Marie Antoinette|publisher={{URL|AwesomeStories.com}}|year =2006|url=http://www.awesomestories.com/asset/view/Marie-Antoinette|ref=harv}}
*{{cite book |last= Пантев| first= Андрей |authorlink= Андрей Пантев| coauthors=и колектив | title= История на новото време |publisher= Абагар |year=1995 |ref= harv}}
*{{cite book |last= Ташева |first=Росица |authorlink= |title= Френската революция в текстове и документи, 1789—17991789 – 1799.| url =http://www.clio.uni-sofia.bg/bg/pub/rt_8.pdf |year=1992 |location= София |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |ref= harv}}
 
=== Бележки ===
{{reflist|2}}
 
== Външни препратки ==
{{Общомедия|Category:Marie Antoinette of Austria}}
{{Уикицитат}}