Мария-Антоанета: Разлика между версии

'''Мария-Антоанета''' ({{lang-fr|Marie-Antoinette}}, по рождение '''Мария Антония Йозефа Йохана фон Хабсбург-Лотарингия''', {{lang-de|Maria Antonia Josepha Johanna von Habsburg-Lothringen}}, {{lang-fr|Marie Antoinette Josèphe Jeanne de Habsbourg-Lorraine}}, [[2 ноември]] [[1755]] - – [[16 октомври]] [[1793]]) е [[Австрия|австрийска]] [[ерцхерцог]]иня и кралица на [[Франция]] и [[кралство Навара|Навара]], съпруга на крал [[Луи XVI]]. Тя е майка на [[Луи XVII]], който умира на 10 години в затвора Тампъл по време на [[Френската революция]]. Мария-Антоанета остава в историята с легендарната си екстравагантност и с трагичния си край — – гилотинирана е в разгара на [[Френската революция]] през [[1793]] г., след като е призната за виновна по обвинение в различни престъпления.

== Детство ==

По всеобщо мнение Мария-Антоанета, която в австрийския двор е известна с френското произношение на името си — – ''Антоанет'', има трудно детство. Императрица Мария Терезия се стреми да предпази децата си от покварата в австрийския двор, от който императорското семейство намира убежище в ''личния живот'', който протича в няколко замъка — – забранена територия за останала част от придворните. Там императорското семейството си позволява да се облича в обикновени дрехи, а императорските деца си играят с деца от простолюдието и се учат на градинска работа. По-късно Мария-Антоанета се опитва да пресъздаде тази атмосфера в [[Малък Трианон|Малкия Трианон]]. Въпреки че Мария Терезия осигурява идеалната среда за Мария-Антония, императрицата няма големи планове за бъдещето на дъщеря си и дори я пренебрегва, когато планира династичните бракове на децата си. Това рефлектира върху образованието на малката ерцхерцогиня, която, за разлика от братята и сестрите си, на 12 години може да пише и чете само на родния си [[немски език]].{{sfn|Fraser|2001|p=3, 13–18}} Пренебрегвана заради по-големите си братя и сестри, Мария-Антония развива недоверие към тях и не успява да изгради близки отношения с майка си, на която гледа само със ''„страхопочитание“''.

== Брак с Луи Огюст ==

През [[1767]] г. в австрийския двор плъзва зараза от [[едра шарка]]. От болестта умират една от сестрите на Мария-Антония и [[Мария-Йозефа Баварска|Мария-Йозефа]] — – съпругата на император [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]]. Друга дъщеря на Мария Терези, Мария-Елизабет, остава обезобразена от болестта, което проваля плановете за омъжването ѝ за неаполитанския крал.{{sfn|Fraser|2001|с=34}} За да компенсира загубата, Мария Терезия омъжва друга своя дъщеря, [[Мария-Каролина Австрийска|Мария-Каролина]], за краля на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], а на пармския херцог е дадена ерцхерцогиня Мария-Амалия. Така Мария-Антония остава единствената годна за омъжване австрийска принцеса, което я прави потенциална годеница на четиринадесетгодишния френски дофин. Без необходимостта от съюз между Австрия и Франция бракът на Мария-Антония с френския престолонаследник би бил невъзможен. За да се ускори постигането на споразумение между правителствата на двете страни за планирания брак, зестрата на Мария-Антония е определена на 200 000 златни [[Крона (английска монета)|крони]], а накрая последвала и размяна на портрети и годежни пръстени, каквато е традицията по онова време.{{sfn|Fraser|2001|с=42–50}} На [[19 април]] [[1770]] г. в църквата „Св. Августин“ във [[Виена]] е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония (на 14 г.) и отсъстващия [[Луи XVI|Луи Огюст]] (на 15 г.){{sfn|Fraser|2001|с=51–53}}, който е представен от брата на на булката, Фердинанд. На церемонията Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция”Франция“. Преди Мария-Антоанета да напусне [[Виена]], Мария Терезия ѝ напомня за дълга към родината, което означава никога да не забравя, че е родена австрийка, и да защитава интересите на Австрия дори като бъдеща кралица на Франция.

=== Дофина на Франция ===

Първоначалните реакции от брака на Мария-Антоанета са противоречиви. От една страна новата дофина става доста популярна между хората, които са очаровани от красотата ѝ — – тя е висока, със светла кожа, сламено руса коса и сини очи с дълбок поглед. Единственият недостатък в очарователната принцеса са типичните ѝ хабсбургски устни — – продукт на поколения кръвосмесителни бракове в рода на австрийските Хабсбурги. При първата официална поява на Мария-Антоанета в [[Париж]] на [[8 юни]] [[1773]] г., в двореца [[Тюйлери]], се определя от много наблюдатели като голям успех, тъй като пред палата се събират около 50 000 души, които искат да видят Мария-Антоанета; дофината печели популярност и със своето милосърдие — – при един инцидент тя лично оказва помощ на един умиращ и издейства на семейството му финансова помощ за достойно погребение.{{sfn|Fraser|2001|с=82–83; 104–106}} Не така обаче стоят нещата в двора, където Мария-Антоанета не се радва на голямо уважение: много от придворните смятат, че съюзът между Австрия и Франция няма бъдеще, а някои дори агитират за брак между френския дофин и някоя саксонска принцеса. Зад гърба ѝ придворните дами, и то най-вече дъщерите на Луи XV, известни като ''Mesdames Tantes'' (''Лелите''), наричат Мария-Антоанета ''l'Autrichienne'' (на френски:''Австрийката''), което в разгара на революцията лесно е трансформирано в ''l'Autruchienne'', което е [[каламбур]] от думите ''autruche'' (''щраус'') и ''chienne'' (''хиена, кучка'').{{sfn|Fraser|2001|с=47}} Много придворни подозират, че ''Австрийката'' се опитва да влияе на краля, за да го направи роб на австрийските порядки, разрушавайки много от традициите в двора.{{sfn|Fraser|2001|с=130–31}} Отношенията на Мария-Антоанета с други придворни като [[мадам Дю Бари]] достигат до открита враждебност. Ненавистта на дофината към [[мадам Дю Бари]] рефлектира, поне на пръв поглед, върху отношението на придворните върху самата Мария-Антоанета, тъй като [[Мадам Дю Бари|Жана дю Бари]], любовница на [[Луи XV]], се ползва със силно политическо влияние във френския двор. От момента, в който научава, че Жана е убедила краля да уволни външния министър Шоазьол, който е уредил брака на Мария-Антоанета с [[Луи XVI|Луи Огюст]], неприязънта на Мария-Антоанета към [[мадам Дю Бари]] се увеличава. ''Mesdames Tantes'', които мразят [[мадам Дю Бари]] заради безсрамната ѝ връзка с баща им, чрез манипулативни интриги умело подклаждат конфликта между дофината и кралската фаворитка. Категоричният отказ на дофината да приеме Жана за своя придворна дама, на която длъжност мадам Дю Бари е назначена лично от краля, се определя от съвременници като ''„политическо самоубийство“''. Няколко месеца по-късно, след продължителен натиск от страна на майка ѝ и на австрийския министър [[Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто|граф Дьо Мерси-Арженто]], Мария-Антоанета се съгласява да разговаря с мадам Дю Бари на новогодишното тържество през [[1772]] г., макар че разговорът се изчерпва с коментара на Мария-Антоанета: „''Днес във Версай има много хора''”“. [[Мадам Дю Бари]] остава впечатлена, а кризата е преодоляна. По-късно Мария-Антоанета става по-тактична с мадам Дю Бари, което впечатлява краля.

На Мария-Антоанета се налага да води дълга борба с майка си, която поддържа редовна кореспонденция с нея и получава подробни тайни доклади за поведението ѝ от [[Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто|граф Дьо Мерси-Арженто]].{{sfn|Fraser|2001|с=80–81}} Императрицата постоянно критикува Мария-Антоанета, че е неспособна да събуди страст у съпруга си, който не спи с нея и не изпитва интерес да го прави. На Мария-Антоанета постоянно се напомня, че е във Франция, за да брани интересите на Австрия. Мария Тереза критикува дъщеря си заради привързаността ѝ към ездата и дори стига до открити обиди към Мария-Антоанета, като ѝ казва, че е загубила красотата си, което я обрича на провал, особено след като [[Луи XVIII|Луи Станислас Ксавие]] се жени за [[Мария-Жозефина-Луиза Савойска]], а брат му [[Шарл X|Шарл]] — – за [[Мария-Тереза Савойска]].{{sfn|Fraser|2001|с=93–95}} Обидена от отношението на съпруга си и майка си, Мария-Антоанета търси утеха в хазарта, ездата и честите пътувания до [[Париж]] за покупка на дрехи, обувки, помади и руж, разходите по които я карат да трупа дългове.{{sfn|Fraser|2001|с= 141}} Дофината смята, че като бъдеща кралица има право да харчи пари за екстравагантни дрехи, чрез които да изпъква над останалите жени в двора, и да стане еталон за мода.

Мария-Антоанета завързва близки приятелства с дами от антуража си. Най-известни са отношенията ѝ с красивата и богата вдовица – [[принцеса Дьо Ламбал]], която е назначена за главен управител на двора на дофината, и с [[Херцогиня Дьо Полиняк|Йоланда дьо Полиняк]], която се превръща в крайъгълен камък на бъдещото „Общество на Кралицата”Кралицата“.{{sfn|Fraser|2001|с= 129–131}} Близките отношения на Мария-Антоанета с тези жени са причина в цялото общество да плъзнат слухове, че дофината не спи с мъжа си, защото е [[лесбийка]].{{sfn|Fraser|2001|с=131–132}} По-късно такива обвинения срещу Мария-Антоанета са отправени публично чрез брошури, част от които с порнографско съдържание, разпръскани по улиците на [[Париж]]. Други, които се ползват с близкото доверие на дофината, са сестрата на [[Луи XVI|Луи Огюст]] – [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]], [[Мария-Тереза Савойска|херцогиня Д’Артоа]], [[Мария-Жозефина-Луиза Савойска|графиня Дьо Прованс]] и [[Кристоф Глук]] - – учителят по музика на Мария-Антоанета, когото тя взима под патронажа си след пристигането му във Франция.{{sfn|Fraser|2001|с=111–113}}

== Кралица на Франция ==

=== 1775- – 1778 ранни години ===

Положението на Мария-Антоанета става още по-несигурно, след като на [[6 август]] [[1776]] г. на по-малкия брат на краля, [[Луи XVIII|граф Д’Артоа]], се ражда син, Луи-Антоан, който получава титлата ''Херцог Д’Ангулем'' и в продължение на седем години е наследник на френския престол. Продължителното бездетие на кралската двойка е причина за появата на няколко сатирични памфлета, в които център е кралската импотентност и обвиненията, че кралицата търси удовлетворение при други мъже и жени. Това кара Мария-Антоанета да се отдаде с още по-голяма страст на скъпите си развлечения — – модното облекло, бижутата и хазарта. Страстта ѝ към хазарта стига дотам, че една от игрите на покер, в които тя участвала заедно с играчи от [[Париж]], продължила цели три дни.{{sfn|Fraser|2001|с=137–139}} Слуховете за харчовете на кралицата са основна тема за разговор из светските салони и подронват нейния престиж. Те достигат и до [[Виена]] и карат императрицата да се тревожи за доброто име на дъщеря си:

На [[27 август]] [[1775]] г. [[Луи XVI]] подарява на кралицата [[Малък Трианон|Малкия Трианон]] — – дворец в покрайнините на Версайските градини, построен от [[Луи XV]]. Кралицата получава пълна свобода да обнови двореца по свой вкус. Тя съсредоточава усилията си върху преустройството на градините му в английски стил. По нейно желание в парка на двореца са прокопани плавателни канали, над които са построени мостчета, и са оформени малки зелени островчета. Стилът на градините е издържан според модерната за времето идея за връщането на човека към природата. Въпреки че дворецът е построен по времето на [[Луи XV]], той започва да се асоциира изцяло с разточителния вкус на Мария-Антоанета и скоро критиците ѝ започват да го наричат ''Малката Виена''. Там Мария-Антоанета живее изолирано без никаква представа за реалния свят и без да знае какво става извън Версай. Поведението на френската кралица скандализира двора. Според дворцовия етикет тя няма право на личен живот, а усамотяването ѝ, далеч от погледите на придворните, става подозрително и е причина за разпространяването на множество слухове за случващото се зад стените на [[Малък Трианон|Малкия Трианон]].

Йозеф II написва подробно писмо на брат си [[Леополд II (Свещена Римска империя)|Леополд]], в което заявява: „''кралят е магаре и би трябвало да го бием с камшик, за да получи [[еякулация]].''”“{{sfn|Fraser|2001|с=152–157}} Този урок има ефект — – още по време на гостуването на Йозеф II бракът на Мария-Антоанета и [[Луи XVI]] е консумиран, а осем месеца по-късно Мария-Антоанета проявява първите симптоми на бременност. Официално бременността ѝ е потвърдена на [[16 май]] [[1778]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=160–162}}

=== 1778- – 1781 ===

На [[19 декември]] [[1778]] г. във Версай след трудна бременност Мария-Антоанета ражда дъщеря - – [[Мари Терез Шарлот]]. След раждането се стига до неочаквано усложнение — – кралицата колабира от задушаване, тъй като стаята е претъпкана от придворни, наблюдаващи раждането. Поради тази причина, точно по примера на австрийския двор, кралицата забранила на придворните да присъстват на бъдещите ѝ раждания.{{sfn|Fraser|2001|с=166–170}} Малко преди Мария-Антоанета да роди, във Франция се завръща спряганият за дългогодишен неин любовник — – граф Фернзен. Скоро плъзват първите слухове, оспорващи бащинството на [[Луи XVI]]. Кралят не им обръща внимание и силно се привързва към дъщеря си.{{sfn|Fraser|2001|с=169}} Раждането на момиче не задоволява политическия елит на страната, което подновява натиска върху кралицата да роди мъжки наследник на короната въпреки крехкото ѝ здраве, което е причина тя да направи спонтанен аборт през [[1779]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=172}} Междувременно с позволението на съпруга си Мария-Антоанета извършва важни промени в дворцовата мода. Някои от тях, като премахването на отделните за краля и кралицата трапезарии, били посрещнати с неодобрение от по-старите поколения в двора. По примера на кралицата са премахнати роклите с тежки кринолини, въведено е по-свободно облекло, започва модата на широките сламени капели, тежкият грим излиза от мода и eе заменен с по-семпъл, a от [[1783]] г. на мода е въведен [[муселин]]ът. От [[1780]] г. Мария-Антоанета започва да играе малки роли в аматьорски пиеси, поставяни на сцената на построения за нея и придворните ѝ театър. {{sfn|Fraser|2001|с=174–179}}

На [[22 октомври]] [[1781]] г. френската кралица ражда дългоочаквания наследник на престола — – [[Луи-Жозеф Ксавие Франсоа]], който получава титлата „херцог Дьо Бретан”Бретан“. Радостта от раждането на новия престолонаследник личи от думите, които [[Луи XVI]] записва в дневника си: „Мадам, Вие изпълнихте нашето желание и желанието на цяла Франция, Вие сте майка на дофин!”“{{sfn|Fraser|2001|с= 187–188}}

=== 1782- – 1785 ===

Раждането на престолонаследника така и не увеличава влиянието на Мария-Антоанета върху политиката на Франция, както очаквали [[австрийци]]те. На обвиненията на брат си, че е изключително пасивна по този въпрос, поради което той я нарича в писмата си „''глупачка''”“, кралицата сама отговаря, че няма необходимата власт в двора, че кралят рядко разговаря с нея по политически въпроси и че тя самата трябва да научава за тях от неговите министри{{sfn|Fraser|2001|с=197–198}}, пред които била принудена да се преструва, че кралят ѝ има пълно доверие, за да може да получи от тях необходимата ѝ информация. Това от своя страна създавало илюзията у придворните, че тя разполага с повече власт. Тя дори пише на брат си: ''„Би ли било мъдро от моя страна да влизам в пререкания с неговите министри по въпроси, за които на практика е сигурно, че кралят няма да ме подкрепи?“''{{sfn|Fraser|2001|с=197–198}}

Мария-Антоанета сама поема грижите за образованието и възпитанието на децата си, което е необичайно за традициите на френския двор. По традиция кралицата не се разпорежда с „''децата на Франция''”“, както наричат кралските деца, които били поверявани в ръцете на различни възпитатели и гувернанти. За гувернантка на децата си Мария-Антоанета назначава своята фаворитка, [[херцогиня Дьо Полиняк]]. Това скандализира дворцовите среди, според които херцогинята нямала благородно потекло и не би трябвало да заема тази важна длъжност.{{sfn|Fraser|2001|с=198–201}}

През май 1782 г. кралският двор е обзет от суматоха, в Париж пристигат ''граф и графиня Дю Норд'' — – псевдоними, използвани от великия руски княз и бъдещ император [[Павел I (Русия)|Павел]] и съпругата му [[Мария Фьодоровна (София-Доротея)|Мария Фьодоровна]], които пътуват инкогнито из Европа. Френският кралски двор не пропуска да ги приеме и да демонстрира разкоша и величието си пред бъдещата руска императорска двойка. Първоначално Мария-Антоанета е притеснена от присъствието на техни имперски височества, тъй като е чувала за изключителния интелект на великата княгиня и за злъчния характер на съпруга и&#768;. Въпреки това Мария-Антоанета се справя блестящо в ролята си на домакиня, която трябва да забавлява гостите: в тяхна чест тя отваря вратите на Трианон; в театъра на кралицата е представен балетът „''[[Земир и Азор]]''“ от [[Андре Гретри]], дадена е празнична вечеря, а кулминацията на нощта се оказват илюминациите в пищно украсените градини на двореца. ''"Колко„Колко много ми се иска да живея с нея!"“'', възкликва великата княгиня, очарована от кралицата, и добавя: ''"Колко„Колко щастлива бих била, ако мосю граф Дю Норд беше дофин на Франция?"“''. Визитата на императорската двойка е определена като истински успех за кралицата. Павел и Мария напускат Париж, впечатлени от блясъка на френския кралски двор и от величието на своите домакини.<ref name="Tea">[http://teaattrianon.blogspot.com/search/label/Marie-Antoinette Tea at Trianon. La Comtesse du Nord.]</ref>

Опитвайки се да намери спокойствие, по време на първата визита на Ферзен и по-късно след неговото завръщане на [[7 юни]] [[1784]] г., кралицата се захваща с един от грандиозните и&#768; проекти — – създаването на ''образцово селце'' в градините на Малкия Трианон, което трябва да е място за почивка на кралицата. Завършено през 1784 г., „Селцето на кралицата“ (Hameau de la reine) представлява модел на малко село, състоящо се от една воденица и дванадесет селски къщички (ферми), девет от които са запазени и до днес. В селцето са настанени доячки, мандраджии, наети са и овчари, които да пасат стадо овце, всяка от които притежава панделка със звънче. Разходите по проекта, които мълвата преувеличава, предизвикват остри критики срещу австрийката. Идеята за селцето е инспирирана от подобно, но по-мащабно „образцово село”село“, построено от [[Луи V дьо Конде|принц Дьо Конде]] в Шантийи.

Търсейки постоянно с какво да отвлече вниманието си, Мария-Антоанета става страстен читател на исторически романи, а научните и&#768; интереси стават толкова големи, че кралицата присъствала на пускането на първия балон с горещ въздух. Тя е очарована от философията на [[Жан-Жак Русо]] за ''връщане към природата'', както и от културата на [[инки]]те в [[Перу]] и култа им към слънцето, книги за което се намирали в личната и&#768; библиотека. Интерес за кралицата представляват и биографиите на изтъкнати английски политици като английския министър-председател [[Уилям Пит Младши]] и английския посланик в Париж — – маркиз Дорсет. Мария-Антоанета дори се заема да учи [[английски език]] и въпреки че така и не успяла да го овладее добре, тя пише с развален английски на приятелката си херцогиня Девоншир, чиято съдба е сходна с тази на кралицата.

[[File:Ferme1.jpg|мини|300п|Една от фермите в "образцовото„образцовото село"село“ на Мария-Антоанета.]]

През [[1784]] г. здравето на френския дофин започва да се влошава. Кралят и кралицата са принудени да помислят за раждане на втори син, който да подсигури наследството на короната.<ref name="Tea"/> През август [[1784]] г., 6 седмици след заминаването на граф Фернзен е обявено, че кралицата е бременна. Бъдещото увеличаване на семейството кара Мария-Антоанета да помисли за имущественото си състояние. Тя се опитва да закупи двореца в [[Сен Клу]], който в бъдеще да бъде безвъзмездно завещан на децата и&#768;. Това начинание е посрещнато с голямо неодобрение от придворните и предизвиква остри критики срещу разсипничеството на кралицата. Скоро недоволството се разпространява из цяла Франция, която посреща като шок идеята кралицата да се отдели в собствен двор, независим от този на краля. В крайна сметка покупката на замъка е осуетена — – преценено е, че цената му от над 6 милиона ливри и допълнителните разходи за неговото обновяване ще затрудни изплащането на сумите по външния дълг на страната.{{sfn|Fraser|2001|с=216&ndash;220}} На [[27 март]] [[1785]] г. Мария-Антоанета ражда втория си син [[Луи XVII|Луи-Шарл]], херцог на Нормандия, с което обезпечава наследяването на короната, но и този път слуховете за бащинството на детето не закъсняват.

=== Аферата с диамантената огърлица ===

Продължаващите с години клеветнически публикации, дворцовите интриги и скандалите, в които е замесено името на кралицата, оформят популярния образ на една безнравствена, разточителна и празноглава австрийка, с който образ Мария-Антоанета остава трайно във френското съзнание.{{sfn|Fraser|2001|с= 226}} Няколко месеца след раждането на [[Луи XVII|Луи-Шарл]], кралицата получава писмо от известните бижутери Шарл Бьомер и Пол Бесанж относно една [[диамант]]ена огърлица, на стойност 2 млн. ливри, която уж била закупена от Мария-Антоанета чрез посредничеството на [[кардинал Дьо Роан]].[[File:Marie-Antoinette of Austria - After Élisabeth Vigée-Lebrun .jpg|мини|left|250п|Портрет на кралицата от 1785 г.]] Мария-Антоанета е шокирана от новината, тъй като отношението и&#768; към кардинал Дьо Роан може да бъде определено като истинско презрение, а освен това няколко пъти преди това тя категорично отказала да закупи огърлицата заради високата и&#768; цена.{{sfn|Fraser|2001|с=226&ndash;228}} Става ясно, че лековерният кардинал Дьо Роан, обзет от желанието да спечели благоразположението на кралицата, бил подведен от графиня [[Жана дьо Ламот-Валоа]] да плати авансово огърлицата от името на Мария-Антоанета, която уж желаела чрез него да се сдобие дискретно със скъпия накит.{{sfn|Bos|2006|с=7}} Кардиналът закупил бижуто и го предал на съпруга на Дьо Ламот. Естествено огърлицата изчезнала, Бьомер и Бесанж така и не получили цялата сума за нея, а парите на Дьо Роан никога не били върнати. Това, заедно с разкритията на една от придворните дами на Мария-Антоанета, мадам Дьо Кампан, че кардиналът използвал фалшиви подписи, за да закупи огърлицата, довело до незабавното арестуване на организаторите на измамата и на кардинал Дьо Роан. Случаят е отнесен до [[Парижки парламент|Парижкия парламент]] — – необмислен акт, който направил публично достояние клеветите на обвиняемите. Така например в показанията си Дьо Ламот твърди, че кралицата имала сексуална връзка с кардинала. За да си отмъсти на краля за постоянното несъобразяване с решенията на парламента и за да накаже съпругата му за предполагаемия и&#768; развратен живот, на [[31 май]] [[1786]] г. събранието оправдава кардинал Дьо Роан, семейство Дьо Ламот са осъдени до живот, а другите участници в аферата получават по-леки присъди. По-голямата част от вината обаче се стоварва върху гърба на кралицата — – въпреки че Мария-Антоанета не е замесена в поръчката на огърлицата, всички скандали, в които е било забърквано името и&#768; през годините, карат широката общественост да мисли, че и този път кралицата лъже. Тази афера окончателно убеждава французите в развратеността и разсипничеството на кралицата им. След този случай репутацията и&#768; никога не се възстановява.{{sfn|Fraser|2001|с=239}}

=== 1786 – юли 1789 ===

=== Френската революция ===

== Семейство ==

== Потекло ==

== Цитирани източници ==

*{{cite book |last= Ташева |first=Росица |authorlink= |title= Френската революция в текстове и документи, 1789—17991789 – 1799.| url =http://www.clio.uni-sofia.bg/bg/pub/rt_8.pdf |year=1992 |location= София |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |ref= harv}}

=== Бележки ===

== Външни препратки ==