Франсоа Жакоб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ библиография |
м допълване в инфо-кутия, форматиране, вътр. препратки; форматиране: 6x тире, 5 интервала, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 8:
| портрет-описание =
| роден-място = [[Нанси]], [[Франция]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| националност = {{Франция}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = биолог
| област = [[
| образование = [[Сорбона]]
| учил-при =
| работил-в = [[Институт
| студенти =
| публикации =
| известен-с = изследванията си в областите генетика ([[оперон]]) и микробиология
| награди = {{нобел}}[[Нобелова награда за физиология или медицина]] (1965)
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
'''Франсоа̀ Жако̀б''' ({{lang-fr|François Jacob}}) е [[Франция|френски]] [[микробиология|микробиолог]] и [[генетика|генетик]] и [[нобелов лауреат]] за [[физиология]]
== Биография ==
Роден е на [[17 юни]] [[1920]] година в [[Нанси]], Франция. След завършване на колеж в [[Париж]], постъпва в [[Сорбоната]] в медицинския факултет. Обучението му е прекъснато от [[Втората Световна война|Втората световна война]], като през юни 1940 се присъединява към [[Въоръжени сили на Франция|френските въоръжени сили]] базирани в [[Лондон]]. След това е изпратен като военен лекар във Втора бронетанкова дивизия, разпределена в [[Африка]]. През август 1944 е сериозно ранен и седем месеца прекарва в болница. След възстановяването си е награден с Кръст на Освобождението, един от най-високите военни отличия на Франция.
Жакоб завършва [[медицина]] в [[Сорбона]]та през 1947 г. От 1950 г. е асистент на [[Андре Лвоф]] в [[Институт „Пастьор“|Пастьоровия институт]]. Там двамата провеждат изследвания върху лизогенията (форма на [[симбиоза]] между [[бактерия|бактерии]] и [[бактериофаг]]и), която става предмет на докторската му [[дисертация]] (1954).▼
▲
Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на [[1950-те]] години съвместно с [[Жак Моно]] откриват [[информационна РНК|информационната РНК]] и установяват, че [[ДНК]] съдържа три вида [[ген]]и – структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизма на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на [[тумор]]ообразуването.▼
▲Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на [[1950-те]] години съвместно с [[Жак Моно]] откриват [[информационна РНК|информационната РНК]] и установяват, че [[ДНК]] съдържа три вида [[ген]]и – структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизма на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на [[тумор]]ообразуването. За тези приноси Жакоб и колегите му Лвоф и Моно са удостоени през 1965 г. с [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда]]. При награждаването им Свен Гард от [[Каролински университет|Каролинския университет]] подчертава, че тъкмо техните открития са направили възможно да се разбере механизма, по който генетичната информация се превръща в химичната активност.
Умира на [[19 април]] [[2013]] година в [[Париж]] на 92-годишна възраст.
== Награди и признание ==
* 1962 – Награда „Шарл-Леополд Майера“ (''Gran Prix Charles-Leopold Mayer'') на [[Френската академия на науките]];
* 1962 – Чуждестранен член на Датската Кралска академия за изкуства и науки;
* 1964 – Чуждестранен член на Американската академия за изкуства и науки;
* 1965 – Нобелова награда за физиология или медицина;
* 1969 – Чуждестранен член на Националната Академия на науките на САЩ и на Американското дружество на философите;
* Почетен доктор на множество университети.
== Библиография ==
Line 37 ⟶ 46:
* 1961: {{икона|en}} ''Sexuality and the genetics of bacteria'', avec Élie Wollman, Academic Press
* 1970: ''La Logique du vivant, une histoire de l’hérédité'', éditions Gallimard.
* 1979: ''L'évolution sans projet'' dans ''Le Darwinisme aujourd'hui'', collection ''Points
* 1981: ''Le Jeu des possibles, essai sur la diversité du vivant'', éditions Fayard
* 1987: ''La Statue intérieure'', éditions Odile Jacob, автобиография
| |||