Боза: Разлика между версии

Известно е че, напитки от ферментирало брашно от зърнени култури (обикновено [[просо]]) са правени от [[Месопотамия|месопотамците]] и [[анатолия|анадолците]] още преди 9-ти век пр.Хр. [[Ксенофонт]], споменава през 4-ти век преди новата ера, как местните запазвали и охлаждали заготовката в глинени саксии, които са били погребвани <ref>"Science against microbial pathogens: communicating current research and technological advances : Bacteriocin producing lactic acid bacteria isolated from Boza, a traditional fermented beverage from Balkan Peninsula – from isolation to application" by Jean Guy LeBlanc and Svetoslav Dimitrov Todorov, 2011, link: http://www.formatex.info/microbiology3/book/1311-1320.pdf</ref>. Ферментирало (в земя) питие от просо подобно на боза се споменава в [[Акадска империя|акадски]] и [[шумер]]ски текстове; напитката се казвала, съответно ''арсикку'' и ''ар-зиг''<ref>страница 20 от Hungarian-Mesopotamian dictionary by prof. Alfred Toth, Mikes international, 2007 http://www.federatio.org/mi_bibl/AlfredToth_Mesopotamian.pdf</ref>. Чак след 10-ти век, напитката започва да се нарича боза и става популярно питие сред централно тюркските народи от Азия. По-късно се е разпространява към Кавказ и Балканите. Радва се на своя златен век с разцвета на [[Османска империя|Османската империя]] и правенето на боза се превръща в една от популярните професии в градовете тогава.

 

 

До 16-ти век, боза се пие свободно навсякъде, но привичката да се пие т.нар Тартар боза поръсена с опиум довежда гнева на властите и тя е забранена от султан [[Селим II]] (1566-1574). В мемоарите му Тартар бозата е описана като безалкохолно сладко питие с млечно бял цвят правена в по-голямата си част от майстори с албански произход.