Стоицизъм: Разлика между версии

'''Стоицизъм''' (Stoa; [[гръцки]]: Στοά) е школа на [[Елинистична философия|елинистическата философия]], основана в [[Древна Атина]] от [[Зенон от Китион]] в раннияпрез IV-III век пр.н.е.

Името произлиза от (гръцки:Стоа Пойкиле ({{lang-el|στοὰ ποικίλη}} – „пъстра стоа“) – входа[[портик]] с колониколонада (обществена галерия) на [[Агора]]та, пазара на Атина, в коятокъдето Зенон от Китион през 300 пр.н.е. започва своетода учителство.преподава Отличителентази белегдоктрина. наФилософската стоицизма е космологичния мирогледшкола, откоято койтотой произлизаосновава божествениятам, принципвзема заназванието всичкиси природниот явленияимето и естествени връзки. Апатията е характерна зана стоицитесградата.

Наред с [[платонизъм|платонизма]] и [[перипатетизъм|перипатетизма]], стоицизмът е една от най-значимите и важни философски школи в античността. Поради исторически обстоятелства свидетелствата за нея са ограничени и дават твърде изкривена представа. Стоическата философия се поделя отчетливо на три части: логика, физика и етика. Запазените текстове на късни римски автори наблягат само на етическата страна, пренебрегвайки логиката и физиката, и така следв по-късни античносттавремена под „стоицизъм“ най-често се разбира определение за нравствени качества.

Основател на стоическата школа е Зенон от Китион (335 – 263 пр.н.е.), финикиец, който пристига от Кипър в Атина, където започва да излага своите възгледи около 300 пр.н.е. Зенон от Китион започва да преподава тази доктрина в портиката (обществената галерия) на Атина, наречена Стоя. Философската школа, която той основава там, взема названието си от името на сградата. Зенон е автор на понятията дълг и дължимо.

[[Диоген Лаерций]] <ref>Диоген Лаерций,''Животът на философите'', София: Народна Култура, 1985, кн.7</ref> посочва петима негови съмишленици, но днешните изледователиизследователи изброяват около стотина автора, свързвани с такива разбирания. При това се разграничватразграничават три периода,: ранен, среден и късен, с главни представители:

== Възгледи на стоическите философи ==

*''Стоическата етика'' също контастираконтрастира с множество възприети от античността идеи. Приемайки принципното еднообразие на света, тя счита всички хора за принципно равноправни и не приписва собствена реалност на социалните йерархии. Съответно, добродетелта не е нещо което да бъде „възнаграждавано“, а адекватно на съществуващите неща поведение. Както Диоген Лаерций предава:

{{quote|„Едно и също е да се живее според добродетелта и да се живее според опита на съответните на природата неща, както казва Хризип в първата книга за целите. Понеже нашите вродени качества са част от цялото, за това цел е животът в съответствие с природата, което означава живеене според собствената природа и според природата като цяло, т.е. на същностите, действията на всяка от които са зависими от общия закон – правилния логос, преминаващ през всичко“<ref> Диоген ЛаерцииЛаерций, op. cit. 7.87.</ref>.}}

В Рим стоицизмът бива сведен до етическа доктрина при минимум интерес към собствено метафическитеметафизическите ѝ основания. С установяването на християнството дори от това стеснено разбиране остава съвсем малко. Едва с разитиеторазвитието на [[схоластика]]та и преоткриването на Аристотел биват възродени някои от логическите идеи на стоиците, доколкото те често са били имено алтернатива на аристотелианскотоаристотеловата трактованетрактовка на логическата проблематика<ref>Ebesen S., ''Where were the Stoics in the Late Middle Age?'', in ''Stoicism: transitions and transformations'', ed. Steven Strange, Cambridge: Cambridge Univ. Press, 2004, p108-130</ref>. Към края на [[Ренесанс]]а, в 16 в., се появява първото по-обстойно представяне на стоицизма, дело на [[Юстус Липсиус]]<ref> Justus Lipsius, ''De Constantia'' (libri duo),1584; ''Manuductionis ad Stoicam Philosophiam'' (libri tres), 1694 </ref>. В следващия век философията на [[Спиноза]] обаче предлага едно впечатляващо превъплъщение на принципно стоическата мисъл. Малко по-късно с осъдителен тон [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]] пише за „новите стоици“<ref>Leibniz G., ''Sentiments de Socrate opposes aux nouveaux stoiciens et epicureens'', Philos. Schr. / Gerhardt 7:333 – 6.(=Ak VI.4:1384 – 8)

</ref>, визирайки [[Декарт]] и Cпиноза, ала самият той несъмнено също се е запознал внимателно с идеите на античната школа.

Във връзка с развитието на [[математическата логика,]] към края на 19 в. се появява нов интерес към стоиците<ref>отбелязвано е известно сходство между идеите на [[Готлоб Фреге]] и стоицизма, като дори е предположена и по-пряка връзка, вж. Gabriel G., et al., ''Zur Miete bei Frege – Rudolf Hirzel und die Rezeption der stoischen Logik und Semantik in Jena'', J. for History and Philosophy of Logic, Vol.30, (Nov. 2009), p 369 – 88</ref>. В XX век [[Жил Дельоз]] по забележителен начин се обръща към стоическото наследство за изграждане на своята късно-модерна философия<ref>вж. най-вече Deleuze G., ''Logique du Sens'', Paris: Minuit, 1969</ref>.