Блез Паскал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м допълване в инфо-кутия, форматиране, вътр. препратки; форматиране: кавички, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 8:
| роден-място = [[Клермон-Феран]], [[Франция]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| националност = {{Франция}}
| баща = [[Етиен Паскал]]
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
Line 13 ⟶ 15:
| школа =
| интереси =
| идеи = [[Облог на Паскал]];<br />Незавършен труд: „Апология на християнската религия“ (издадена като „Мисли“)
| текстове =
| образование =
| повлиян =
| повлиял = [[Екзистенциализъм|Екзистенциализма]] }}
{{Личност/Учен | категория = философ
| област = [[Математика]], [[физика]]
| образование =
Line 25 ⟶ 27:
| студенти =
| публикации =
| известен-с = [[Триъгълник на Паскал]];<br />[[Теорема на Паскал]];<br />Основополагащи трудове за [[Теория на вероятностите|
| награди =
| титла =
Line 35 ⟶ 37:
}}
'''Блез Паскал''' ({{lang-fr|Blaise Pascal}}, {{lang-la|Blasius Pascalis}}) е [[Франция|френски]] [[математик]], [[физик]], [[религия|религиозен]] [[философ]], [[теолог]] и [[писател]].
== Биография ==
1646 г. е преломна за мирогледа на Паскал. През тази година баща му заболява тежко и за Блез се грижат двама учени-монаси, последователи на реформистките идеи на
През нощта на 23 ноември 1654 г. „около 10 и половина вечерта“ Паскал преживява духовен обрат. Влязъл в мистичен контакт с Бога, той се оттегля от светските дела и се посвещава на [[Иисус Христос]]. Това свое преживяване той записва на парче [[пергамент]], което зашива в подгъва на дрехата си и носи със себе си цял живот. Намерено е след смъртта му. Този текст, известен като „Амулетът на Паскал“ или „Memento“ („Помни!“), самият Паскал нарича „Feu“ – „огън“.
Постепенно Паскал става все по-близък до кръга на янсенистите и обществото, свързано с „Пор Роял“, участва с категорична позиция в религиозните спорове от онова време. Последните си години прекарва именно в тази обител. Тежко болен – [[мигрена]], хронично болни зъби, [[Хронична бъбречна недостатъчност|бъбречна недостатъчност]], в края на живота си той се посвещава изцяло на [[християнството]] и пише знаменитите
Умира на [[19 август]] [[1662]] година в Париж на 39-годишна възраст. Погребан е в църквата „Сент Етиен дю Мон“ в Париж.
== Математика ==▼
С приносите си в няколко различни математически дисциплини Паскал се нарежда сред универсалистите в математиката. Признат е и за един от основоположниците на теорията на вероятностите съвместно с [[Пиер Ферма]], и на [[хидростатика]]та заедно с [[Галилео Галилей]] и [[Симон Стевин]].▼
== Научна дейност ==
Първия си математически резултат Паскал получава на 16 години: в статия за коничните сечения формулира една от важните теореми на [[проективна геометрия|проективната геометрия]], а именно, че пресечните точки на срещулежащите страни на всеки [[шестоъгълник]], вписан в [[конично сечение]], лежат на една [[права]].▼
▲=== Математика ===
▲С приносите си в няколко различни математически дисциплини Паскал се нарежда сред универсалистите в математиката. Признат е и за един от основоположниците на [[Теория на вероятностите|теорията на вероятностите]] съвместно с [[Пиер Ферма]], и на [[хидростатика]]та заедно с [[Галилео Галилей]] и [[Симон Стевин]].
▲Първия си математически резултат Паскал получава на 16 години: в статия за [[Конични сечения|коничните сечения]] формулира една от важните [[Теорема|теореми]] на [[проективна геометрия|проективната геометрия]], а именно, че пресечните точки на срещулежащите страни на всеки [[шестоъгълник]], вписан в
[[File:Pascal triangle small.png|thumb|240px|Триъгълник на Паскал]]
Паскал посвещава ред свои трудове на аритметичните редове и [[биномен коефициент|биномните коефициенти]]. В ''„Трактат за аритметическия триъгълник“'' дава определение на т. нар. „[[триъгълник на Паскал]]“ (още наричан „''характеристичен
Голям принос има Паскал и към [[инфинитезимално смятане|пресмятането на безкрайно малките и безкрайно големите числа]] и [[геометрия]]та. Изследвайки свойствата на [[циклоида]]та, той предлага общи методи за определяне на [[ректификация|дължината]], [[квадратура]]та и центъра на тежестта на различни [[крива|криви]] ([[архимедова спирала]], [[парабола]]). В ''„Трактат за синусите на четвъртината от кръга“'', изчислявайки [[Списък с интеграли на тригонометрични функции|интегралите на тригонометричните функции]], в частност [[тангенс]]а, въвежда [[елиптичен интеграл|елиптичните интеграли]], които по-късно играят голяма роля в [[Математически анализ|математическия анализ]] и неговите приложения. Доказва редица
Още през 1642 г. Паскал конструира изчислителна машина за две аритметични операции. Той се приема за конструктор на първия цифров [[калкулатор]].
=== Физика ===
Съвсем млад, Паскал възпроизвежда и продължава някои от експериментите на [[Еванджелиста Торичели]] и се опитва да обобщи неговите изводи. Често организира публични демонстрации на тези си опити, но поради неумелото боравене с химикали като [[живак]] получава сериозни здравословни увреждания. След срещата си с [[Рене Декарт]] през 1647 г. публикува
Запазени са само предварителни бележки за трактата ''„Наука за пустотата“'', в който Паскал призовава за еманципиране на науката от религията относно [[методология]]та, а също и за синтез между постиженията в тези две области на човешкото познание.
Line 65 ⟶ 70:
По-късно Паскал пише и трактатите ''„За равновесието на течностите“'' и ''„За теглото на въздуха“''.
=== Литература ===
Паскал не пише чисто [[художествена литература|художествена]] [[проза]]. Най-близки до това определение са неговите
=== Философия и теология ===
==== Представа за Бога ====
Паскал разбира Бога като лично същество, но независимо от това във философските си разработки той често го отъждествява с [[Вселена]]та. Под „Вселена“ обаче ученият не разбира само видимата и достъпна за [[емпиризъм|емпиричното]] познание
{{цитат|''Безкрайна невъобразима [[сфера]], чийто център е навсякъде, а [[окръжност]]та – никъде.''}}
Това разбиране
==== „Доказателство“ за съществуването на Бога ====
Изложено във втората група фрагменти от неговите ''„Мисли“'', това не е истинско „доказателство“ в смисъла, влаган от [[Средновековие|средновековните]] [[теология|теолози]] като [[Тома Аквински]]. Всъщност Паскал по-скоро полемизира и задава етични категории, отколкото се занимава с научни обосновки.
Това доказателство е известно като „Облог на Паскал“. Той си представя двама души, които се обзалагат дали съществува Бог или не. Облогът е съдбоносен, залогът е проектиран във Вечността и не е нещо друго освен „вечния живот“. Ако облога спечели този, който залага на това, че Бог не съществува, той на практика не печели залога, тъй като, ако Бог не съществува, няма и вечен живот. Но ако загуби, той губи всичко. Респективно, ако този, който се е обзаложил, че Бог съществува, в случай че спечели облога, печели висшата награда, но ако изгуби облога, не губи нищо. Затова и според Паскал чисто рационално е по-добре човек да заложи на съществуването на Бог, отколкото да го отхвърля.
==== Апология на християнството ====
Основните християнски [[Апологетика|апологетски]] възгледи на Паскал са изложени в
{{цитат|''Ако апостолите се бяха наговорили да излъжат… Ако всеки от тях е утвърждавал една лъжа… По времето, когато християнството е било гонено, поне един от тях под заплахата от мъчения, или което е по-лошо – поради съблазънта от светски облаги, беше признал своето лъжесвидетелство, то цялата постройка на християнството би рухнала. В случая ние обаче имаме твърдото свидетелство на десетки мъже.''}}
==== Етика и гносеология ====
Като замисъл за своите ''„Мисли“'' Паскал е имал идеята да запознае [[скептицизъм|скептика]] и невярващия с истините на християнството и доказателствата за неговата автентичност. Той използва метод, основан на [[Психология|психологическия]] експеримент, с който иска да разкрие пред невярващия нищожността на човешкото съществуване без Бога. Скептиците и догматиците (включително религиозни) могат да достигнат само до половинчати истини. Така постепенно Паскал води до идеята за [[грехопадение]]то, чието състояние обяснява тъкмо като липса на истинско познание. Трудът, забавленията и науките сами по себе си не водят до цялостно и пълноценно разбиране на човека, света,
В ''„Мисли“'' [[етика]]та има подчертано [[Гносеология|гносеологичен]] характер.
==== Полемични идеи ====
Паскал пише своите (18) ''„Писма до един провинциал“'', за да опонира на господстващите тогава възгледи на [[
==== Общество ====
Паскал използва традиционния по негово време синтез между [[религия]], [[космогония]] и [[метафизика]]. Въпреки това той отхвърля [[теокрация|теократичното]] устройство на обществото, определяйки религията като лично дело и въпрос на интимно разбиране. Доброто обществено устройство зависи от личния морал на управниците, а не от някаква система, върху която то може да бъде изградено. Според Паскал и най-доброто обществено устройство може да бъде опорочено от лошите лични качества на неговите управници.
|