Чирпан: Разлика между версии

{{друго значение|града|върха в Антарктика|Чирпан (връх)}}

{{Селище в България

| картинка =

| картинка-описание =

| екатте = 81414

| население-нси ={{Понижение}} 14 521

| sat = 42.2,25.333

| площ = 73,163

'''Чирпан''' е [[град]] в Централна [[България]], [[област Стара Загора]], и е разположен в сърцето на [[Тракия]]. Той е трети по големина в областта след [[Стара Загора]] и [[Казанлък]]. Градът е административен център на [[община Чирпан]] и има богати културни традиции. Чирпан е известен със своите ножове и като родното място на поета и революционер Пейо Яворов.

 

 

== Население ==

=== Численост на населението ===

; Преброявания на населението

 

=== Етнически състав ===

; Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 17 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref></small>

{|class="wikitable" style="text-align:right"

| || Численост || Дял (в %)

|align="center"|Общо || 15 532 || 100.00

|-

Председател на Общинския съвет – Христо Стефанов /ГЕРБ/, издигнат от ПП ГЕРБ и подкрепен от БСП

 

 

{| class="wikitable"

|4

|-

| 538

| 1

== Култура и развлечения ==

=== Забележителности ===

[[Файл:Къща на яворов.JPG|thumb|260px|Къщата на Яворов]]

Къщата музей „Пейо Яворов“ се намира в централната част на град Чирпан. Обявена е за музей на 31 октомври 1954 г. по повод 40-годишнината от смъртта му, а в бр.72 на Държавен вестник от 1977 г. е обявена и за архитектурно-строителен паметник. Още преди официално да бъде обявена за музей, къщата е обект на посещения. През 1924 г. за 10-годишнината от смъртта на поета домът му е посетен от Гео Милев (друг голям български поет) и други творци. Заради това по-късно голямата сестра на Яворов отделила една от стаите на къщата за почитатели на поета. Поетът е считан за един от родоначалниците на символизма в българската лирика. Експозицията на музея в Чирпан представя оригиналната битова подредба на кухнята, гостната (наричана „средната стая“) и т.нар.„Пейова“ стая. В гостната може да бъде видян портретът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (български революционери и радетели за освобождение от османско владичество), свидетелстващ за отношението на семейството към борбата за освобождение. Гостната е запазена във вида, в който семейство Яворови я е подредило, готвейки се да посрещне поета и съпругата му Лора през септември 1913 г. Средната стая била на майката на поета Гана Крачолова, където тя обичала да пее български народни песни. В Пейовата стая е запазена работната маса на поета, върху която е стояла любимата му книга – „Фауст“на Йохан Гьоте, и неговото легло с метални решетки. В тази стая Яворов е прекарал множество безсънни нощи, четейки стиховете на Ботев, Вазов, Пушкин, Лермонтов и Некрасов. На стената е окачен и портретът на Пушкин, който Яворов изрязва от руското сп. „Нива“ и поставя в рамка. В двора на къщата музей е поставен бюст-паметник на поета. През 1973 г. към музея е открита експозиционна зала. В нея са показани снимки и вещи, представящи живота и творчеството на Яворов – от стария Чирпан, ученическите му години в Пловдив, работата на поета като телеграфист в различни градове из България, участието му в културния кръг „Мисъл“. От 1968 г. в Чирпан се провеждат ежегодни Яворови януарски дни. Откриването им е на рождения ден на поета – 13 януари. Културното мероприятие е съпроводено с литературни четения, изложби, кръгли маси и др. В музея се организират и множество премиери на книги, конкурси и концерти. На 13 юли 2006 г. къщата музей „Пейо Яворов“ е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта.

 

[[Image:Галерия Манев.jpg|thumb|270px|Галерия Манев]]

Художествената галерия „Никола Манев“ се намира в центъра на Чирпан. Зад изрисуваната фасада на дома, изграден преди век и половина от местен турски бей, се простира огромен двор, заобиколен от гъсти чемшири, а широката калдъръмена пътека води към съседната къща, където се е родил и отраснал Пейо Яворов. „Къщата на бея“, както я наричат старите жители на града, e една от най-красивите стари възрожденски къщи в града. През месец април 2000 г. световноизвестният художник Никола Манев, който е роден в Чирпан я купува и превръща в галерия. За целта къщата е реставрирана и обзаведена с картини на автора. Приятелят на художника – българинът Илия Делев, който от дълги години живее в Бразилия и е един от основателите на музея „Земята и хората“ в София, му е подарил десет уникални кристала от Южна Америка, които са изложени в залите на галерията. Периодично галерията организира прояви съвместно с Общинска художествена галерия. Основен приоритет на галерията е даване на допълнителен тласък на културния живот в града и стимулиране работата на местните творци. Най-младият културен форум „Празници на свободния дух“, организиран от художествена галерия „Никола Манев“ в началото на месец септември, печели все повече приятели и превръща Чирпан в европейска културна сцена. По покана на световноизвестния художник почитатели на изкуството от Стария континент се събират в двора на галерия „Никола Манев“, превърнат в импровизирана сцена на открито, на която се изявяват именити българи, които творят по света и в България. Форумът завършва с присъждане на награди за литература, поезия и изобразително изкуство. От 2007 г. художествена галерия „Манев“ в Чирпан е част от 100-те национални туристически обекта, като е включена под №71 заедно с родния дом на Пейо Яворов в града и с манастира „Свети Атанасий“ край близкото село Златна ливада, смятан за най-стария манастир в Европа.

 

Историческият музей в град Чирпан е създаден през 1998 година и е един от големите български музеи в страната. Той разполага с четири големи изложбени зали, няколко работни кабинета предназначени за научните отдели: Етнография, Археология и История. Историческия музей също така разполага с оборудване предназначено за реставриране, както и семинарна зала. Музеят е известен с научните и изследователски дейности, които развива на територията на град Чирпан и региона. В него няма постоянна експозиция. Подредени са експозиции от различни периоди и са с различна тематика. Основните колекции съхранени в Историческия музей в Чирпан включват: снимки, документи и вещи свързани с миналото на града и околностите. Музеят пази лични вещи и материали, свързани с известни дейци от възрожденския период, периода на борбите за съединение на българските земи, бита и културата по тези земи. Музеят е известен с изготвянето на различни късометражни филми свързани с историята на местното население и култура, както и с издаването на историко-културното списание „Наше Минало“. Най-известният археологически обект на Исторически музей Чирпан е местността Карасура, намираща се на изток от града, в близост до южните склонове на Средна гора. Мястото е запечатало исторически свидетелства датиращи от четвъртото хилядолетие преди новата ера до късното средновековие през четиринадесети век. Проучванията на местността са започнали през 1981 година от български и чуждестранни изследователи. При изследванията са открити десет кули, три големи порти, жилищни и църковни постройки разположени в укрепена част, както и извън нея. Уникални са откритите каменни колони с надписи, култови паметници и скулптури от различни епохи, както и много монети и оръдия на труда. В музея също така са изложени богата колекция от накити и украшения както и над 250 различни възстановени керамични съдове. Интерес будят някои от съдовете с красиви форми и украси, датиращи от девети век. Изложените експозиции си заслужава да бъдат разгледани, заради уникалността и периодите, през които са били изработени. Много от изследователите твърдят, че откритията са достойни за световноизвестни музеи по цял свят.

 

Археологически комплекс Карасура е разположен е на 6 км. североизточно от Чирпан, в южните склонове на Средна гора. Обхваща селищна могила Калето и околността, както и южно разположения хълм Кайряка. Археологически обект Карасура се проучва от 1981 г. от български и немски изследователи. Съпоставянето на писмените извори и археологическите дадености локализират там римската крайпътна станция Карасура. Разкрити са три порти, десет кули, църковни и жилищни постройки, както в укрепената част, така и извън нея. През XI век селището се е разраснало и населението е обитавало район с площ от около 1000 дка. От епохата на Средновековието досега са разкрити три църкви. Откритият при археологическите експедиции материал е много богат и включва архитектурни елементи, каменни колони с надписи, скулптурни и култови паметници от пред християнската епоха, оръдия на труда, монети. Богата е колекцията от средновековни накити. Намерена е керамика от различните епохи, от която са възстановени над 250 съда. Между тях се откроява колективната находка от около 30 съда с изящни форми и украси, датирана от XI в.

 

* [[Атанаска Тодорова]] (1896 – 1979), народна певица

* [[Велизар Пеев]] (1859 – 1938), български военен и предприемач, основател на [[Велизар Пеев (фабрика)|едноименната фарбика]]

* [[Димитър Данаилов]] (1921 – 1992), поет

* [[Душо Хаджидеков]] (ок.1827 – 1878), възрожденски деец, дарител, участник в национално-освободителното движение

* [[Златина Делирадева]] (р.1942 г.), диригент и музикален педагог

* [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]] (1897 – 1965), драматичен и филмов артист

== Спорт ==

=== Футбол ===

 

=== Волейбол ===

 

== Външни препратки ==

* [http://www.wahre-staerke.com/~madelaine/2011_Spassov_etal.pdf N. Spassov, D. Geraads, L. Hristova, G.N. Markov, G. Merceron, T. Tzankov, K. Stoyanov, M. Böhme, A. Dimitrova. A hominid tooth from Bulgaria: The last pre-human hominid of continental Europe]

* [http://tourism-chirpan.alle.bg/ туристическа информация за град Чирпан]

 

== Бележки ==