Анри Корбен: Разлика между версии

1286 байта добавени ,  преди 4 години
м
форматиране: 2x кавички, 2x тире-числа, 6 интервала, тире (ползвайки Advisor)
м (инфо-кутия - име оригинал)
м (форматиране: 2x кавички, 2x тире-числа, 6 интервала, тире (ползвайки Advisor))
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| националност = {{Франция}}
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| епоха = [[Философия на XXХХ век]]
| школа =
| интереси = [[История на философията]], [[философия на религията]]
}}
 
'''Анри Корбен''' ({{lang-fr|Henry Corbin}}) е [[Франция|френски]] [[философ]] и ислямовед[[ислям]]овед, един от най-изтъкнатите европейски [[Ориенталистика|ориенталисти]] на [[ХХ век]]. Творчеството му е свързано с гледната точка на Запада към [[исляма]] и ислямското духовно наследство. Автор е на „Авицена„''Авицена и ясновидският разказ“разказ''“, „В„''В иранския ислям: духовни и философски аспекти“аспекти''“, „История„''История на ислямската философия“философия''“ и други. Ученик е на [[Етиен Жилсон]], [[Жан Баруци]] и [[Луи Масиньон]].
 
== Биография ==
Роден е на [[14 април]] [[1903]] година в [[Париж]], Франция. На 25-годишна възраст получава литографското издание „''Източната теософия''“ на [[Сухраварди]] (персийски философ), с когото остава свързан до края на живота си. Книгата е дадена на Корбен от самия [[Луи Масиньон]] – една от най-големите фигури в съвременното католическо [[ислямознание]]. След тази среща ученикът на Жан Барузи и Етиен Жилсон става последовател на Масиньон.
Роден е на [[14 април]] [[1903]] г. в [[Париж]]. Започва научната си кариера като сътрудник в ръкописния отдел на Парижката национална библиотека. През 1937 г. е отпечатан първият френски превод на [[Мартин Хайдегер]], който е негово дело („Що е това метафизика?“). През 1939 – 1945 г. работи във Френския институт в [[Истанбул]] и основава отдел по иранистика във Френския институт в [[Техеран]].
 
РоденКорбен е на [[14 април]] [[1903]] г. в [[Париж]]. Започвазапочва научната си кариера като сътрудник в ръкописния отдел на Парижката национална библиотека. През 1937 г. е отпечатан първият френски превод на [[Мартин Хайдегер]], който е негово дело („Що„''Що е това метафизика?''“). През 1939 – 1945 г. работи във Френския институт в [[Истанбул]] и основава отдел по [[иранистика]] във Френския институт в [[Техеран]].
През 1954 г. застава начело на изследователския център „Ислямът и религиите на арабския свят“ в Практическото училище за висши изследвания ({{lang-fr|École pratique des hautes études}}, съкр. EPHE). През 1974 г. създава Международния център по сравнително религиознание в Университета на Свети Иоан в [[Иерусалим]].
 
През 1954 г. застава начело на изследователския център „Ислямът и религиите на арабския свят“ в Практическото училище за висши изследвания ({{lang-fr|École pratique des hautes études}}, съкр. EPHE). ПрезСлед 1974своето г.пенсиониране създавапрез 1974 основава Международния център по сравнително религиознание в Университета на Свети„Свети ИоанЙоан“ в [[ИерусалимЙерусалим]], където ежегодно се провеждат научни сесии с участието на представители на [[Юдейство|юдейството]], [[християнството]] и исляма.
Умира на 7 октомври 1978 г. в Париж.
 
Умира на [[7 октомври]] [[1978]] г.година в Париж на 75-годишна възраст.
 
== Библиография ==
* ''Histoire de la philosophie islamique'' (1964)
* ''Face de Dieu, face de l’homme: Hermeneutique et soufisme'' (1968)
* ''En Islam iranien: aspects spirituels et philosophiques'', t. 1- – 4 (1971- – 1978)
* ''Philosophie iranienne et philosophie comparée'' (1977)
* ''Temple et contemplation'' (1980)