|
| инструмент = [[Пиано]], [[клавесин]], [[орган (музика)|орган]], [[цигулка]]
}} }}
'''Волфганг Амадеус Моцарт''' ({{lang-de|Johann Chrysostom Wolfgang Amadeus Mozart}}, {{audio|Wolfgang Amadé Mozart (2 Varianten).ogg|произношение на немски}}) <ref>Баптисткото му име е Йоханес Крисостомус Волфгангус Теофилус Моцарт. Моцарт носи много и различни имена през живота си в резултат както от тогавашната църковна традиция, така и частично от факта, че е говорил множество езици и свободно е адаптирал името си към други езици.</ref> е плодовит и влиятелен [[Австрия|австрийски]] [[композитор]] от [[Виенска класическа школа|класическата епоха]]. МИХАЕЛА ОТЛИЧНИЧКАТА 22222222222222222222222222222222222222
Неговото творчество е огромно по обем и обхваща всички [[музикален жанр|музикални жанрове]] на класическата музика, съществуващи през неговото време – общо над 600 композиции<ref name="Mozart">[http://www.musikarchiv-online.de/klassik/komp/mozart/kv.htm Köchel Verzeichnis] Мъртва препратка. Виж [https://archive.org/stream/chronologischth01kcgoog#page/n9/mode/2up електронно копие на каталога]</ref>, много от които се смятат за връх в [[симфония|симфоничната]], [[концерт]]ната, [[камерна музика|камерната]], [[клавир]]ната, [[опера|оперна]]та и [[хор]]овата музика. Той е сред най-популярните класически композитори.
Моцарт проявява забележителни способности от най-ранна възраст. Той притежава феноменален [[музикален слух]], изключителна [[памет]] и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски дар. На основата на немския [[зингшпил]] и на италианската [[опера-буфа]] създава класическите опери „[[Отвличане от сарая]]“, „[[Сватбата на Фигаро (опера)|Сватбата на Фигаро]]“, „[[Дон Жуан (опера)|Дон Жуан]]“ и „[[Вълшебната флейта]]“. Автор е на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади („Малка нощна музика“), „[[Реквием (Волфганг Амадеус Моцарт)|Реквием]]“ и други. Собственият му каталог се води от [[9 февруари]] [[1784]] г., като дотогава вече е написал около 450 творби.
== Биография ==
[[File:Mozart (5).JPG|thumb|left|Рожденото място на Моцарт на<br/ > ул. „Гетрийдегасе“ 9, Залцбург, Австрия]]
=== Семейство и ранни години (1756 – 1761) ===
Моцарт е роден на [[27 януари]] [[1756]] г. в [[Залцбург]], по онова време център на [[Залцбургска архиепископия|Залцбургската архиепископия]], княжество в границите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Син е на известния композитор и педагог [[Леополд Моцарт]] и на [[Ана Мария Моцарт]] (1720 – 1778). Той е 7-то дете в семейството, но преди него умират 5 други в ранна детска възраст. На втория ден след раждането му е [[кръщение|кръстен]], при което му се дава името ''Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus (Gottlieb) Mozart''. Първите 2 имена са на светеца [[Йоан Златоуст]], а 4-то име се променя няколко пъти през живота му: {{lang-la|Amadeus}}, {{lang-de|Gottlieb}}, {{lang-it|Amadeo}}. Самият Моцарт предпочита Волфганг.
[[Файл:Wolfgang-amadeus-mozart 2.jpg|дясно|мини|180px|Анонимен портрет на Моцарт като дете, вероятно от Пиетро Антонио Лоренцони, рисуван през 1763 г.]]
Родната къща на Моцарт се намира на улица ''„Гетрайдегасе“<!-- Getreidegasse -->'' № 9 в град Залцбург. Известна е с големия си брой предмети и инструменти от епохата на ранното детство на Моцарт, което я нарежда сред най-посещаваните места в града от любители на музиката от цял свят.
Волфганг Амадеус Моцарт проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възраст<ref name="Mozart2>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=836264 Моцарт – гений за 35 години и за вечността]</ref>, композира още от 5-годишен, а когато е на 6 г., свири пред австрийската императрица. Баща му го учи да чете и пише, да свири на [[клавесин]], [[цигулка]] и [[орган (музика)|орган]]. В [[Англия]] малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а [[духовенство]]то вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса. Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение, след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици.
=== Пътешествия и гастроли ===
==== 1762 – 1773 ====
[[Файл:Louis Carrogis dit Carmontelle - Portrait de Wolfgang Amadeus Mozart (Salzbourg, 1756-Vienne, 1791) jouant à Paris avec son père Jean... - Google Art Project.jpg|ляво|мини|Баща, син и дъщеря Моцарт на гастроли, картина от 1763 г.]]
През [[1762]] г. бащата Леополд Моцарт предприема заедно със сина си Волфганг и дъщеря си Ана (също с музикален талант, която свири на клавесин) гастроли в [[Мюнхен]] и [[Виена]], а след това – до [[Париж]], [[Лондон]] и много други градове в [[Холандия]], [[Германия]] и [[Швейцария]]. Навсякъде концертите преминават при огромен успех, а детето-чудо предизвиква възторг и удивление. Бащата представя Волфганг и сестра му Нанерл (както я наричат) на кралските фамилии в Европа и спечелва цяло състояние дукати и златни кутии за енфие. Кралица [[Мария Тереза (Свещена Римска империя)|Мария Тереза]] се залива от смях, крал [[Джордж III]] е очарован, а [[Гьоте]] си спомня как се възхищавал на „малкия мъж със смешна прическа и шпага“. През [[1763]] г. в Париж са издадени първите сонати на Моцарт. По време на пътешествията малкият гений се среща с много музиканти и композитори, като най-голямо влияние върху него оказва [[Йохан Кристиан Бах]], с когото се среща през [[1764]] и [[1765]] г. Пътуванията са изтощителни и понякога при примитивни условия <ref>Halliwell 1998, pp. 51, 53</ref>, а отделно семейството често трябва да чака почтително и търпеливо да му бъде заплатено.<ref>Halliwell 1998, pp. 47 – 48</ref>
[[Файл:Maria Anna Mozart (Lorenzoni).jpg|дясно|мини|Мария Ана, по-голямата сестра на Моцарт, с която гастролира из Европа]]
Когато е на 10 години, славата му на вундеркинд започва да помръква. През [[1765]] г. заедно с Нанерл работи в английската кръчма „Суон енд харп“ от 12 до 3 ч. през нощта за 2 шилинга и 6 пенса. Семейството се прибира вкъщи през [[1766]] г., но 9 мес. по-късно отново заминава, този път за Виена, където надеждите им за успех на Моцарт като оперен композитор са попарени поради интриги. Според баща му малкият Волфганг е саботиран по настояване на [[Кристоф Вилибалд Глук]]. А и оркестърът не приема диригентството на своенравния 12-годишен хлапак. От [[1766]] до [[1769]] г. живее в Залцбург и Виена и изучава творчеството на [[Георг Фридрих Хендел]], [[Алесандро Страдела]] и други майстори. По същото време написва и първите си опери – „Аполон и Хиацинт“, „Мнимата наивница“, „Бастиен и Бастиена“.
Моцарт прекарва [[1769]] г. в [[Залцбург]], а през [[1770]] – [[1773]] на 3 пъти посещава [[Италия]], където написва 2 опери и серенада, които са представени в [[Милано]] при голям успех. Там той има възможност да контактува и да се учи от знаменития композитор и музикален педагог [[Падре Мартини]]. Започва оформянето на големия музикант и кариерата му набира сила. През [[1773]] г. посещава [[Виена]], където написва няколко струнни [[квартет]]а и група симфонии, между тях са 25-а и 29-а симфония.
През [[1769]] – [[1781]] г. е концерт-майстор на придворната капела в Залцбург. На [[16 декември]] [[1771]] г. архиепископ Шратенбах умира и неговият нов работодател става архиепископ Колоредо. При него Моцарт получава първата си постоянна работа. Новият църковен работодател обаче не е почитател на [[изкуство|изкуствата]]. Той налага основни правила за свирене по време на [[литургия|литургии]] – музикалното озвучаване не трябва да трае повече от 15 мин. „Живея в страна, където музиката има много малко късмет“, споделя Моцарт в едно писмо.
От друга страна Моцарт е с късмет, че има работа. По онова време музикантите не са на почит и извън църквата музиката също не е на почит. В операта хората отиват, за да се веселят и напият, а музиката се слуша без особено внимание. При това публиката е разделена на фракции, всеки има своите фаворити и обижда опонентите.
==== 1773 – 1781 ====
[[Файл:Leopold Mozart.jpg|дясно|мини|Бащата Леополд Моцарт]]
Периода от [[1774]] до [[1777]] г. прекарва в Залцбург, като през това време написва симфонии и своите концерти за цигулка, 6 сонати за пиано, няколко серенади и първия си концерт за пиано.
Моцарт не е щастлив в родния си град. През [[1776]] г. решава да го напусне. Но архиепископът не пожелава да го освободи и свободолюбивият Волфганг напуска работа. Иска да живее с удобствата на [[аристокрация|аристократ]], макар да не харесва тяхната [[суета]] и среда. Днес има съмнения, че Моцарт е страдал от [[синдром на Турет|синдрома на Турет]] – характерен с [[гримаса|гримаси]], [[тик]]ове и употреба на [[псувня|псувни]] и мръсни думи. След 1 г. подготовка през [[1777]] г. Моцарт заминава с майка си най-напред за [[Мюнхен]], след това – за [[Аугсбург]] и накрая за [[Манхайм]],<ref>Sadie, Stanley, ed. (1998). The New Grove Dictionary of Opera. New York: Grove's Dictionaries of Music Inc. ISBN 978-0-333-73432-2. OCLC 39160203.</ref> където се сприятелява с много други музиканти. Там се влюбва и в младата Алоиза Вебер, една от 4-те дъщери в музикално семейство. Баща му не е доволен от тези му занимания и му напомня, че трябва да намери работа. Волфганг Амадеус Моцарт заминава за [[Париж]] на [[14 март]] [[1778]] г. Това е дълго пътуване с [[Карета (превозно средство)|карета]], придружено с лишения, тежки и нехигиенични условия. На [[3 юли]] [[1778]] г. майка му се разболява тежко и умира.
Годините [[1779]] – [[1780]] прекарва отново в Залцбург, композирайки симфонии, концерти, серенади и драматична музика. През цялото това време операта остава в центъра на неговите амбиции. Поради разногласия с работодателя си през [[1781]] г. е уволнен и живее от преподавателска дейност, публикувайки своята музика, свирейки по забави и публични концерти.
=== Кариера във Виена (1781 – 1791) ===
[[Файл:W a mozart.jpg|left|мини|180px|Известен портрет на Моцарт]]
Моцарт е само на 25 г. през [[1781]], а зад гърба си има вече огромен брой музикални произведения. Но той чувства празнота, защото обществото не може да познае гения и по онова време той единствен вярва и знае, че е най-великият музикант и композитор. Висок е само 160 см, слаб и с бледа кожа.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2117§ionid=5&id=0001601 Моцарт – божественото дете]</ref>
Новата кариера на Моцарт във Виена започва окуражаващо. Той изнася концерти като пианист, а също така композира и се утвърждава като много добър композитор. През [[1782]] г. пише операта „Отвличане от сарая“ по поръчка на император [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]], чиято премиера на [[16 юли]] [[1782]] г. преминава при небивал успех. Веднага след това започва да се поставя във всички немскоговорещи страни. В периода [[1782]] – [[1783]] г. Волфганг усилено изучава [[Йохан Себастиан Бах]] и [[Георг Фридрих Хендел]]. Моцарт и Йозеф Хайдн стават приятели, като от [[1783]] до [[1785]] г. Моцарт създава 6-те знаменити струнни квартета, посветени на Й. Хайдн, който е майстор в този жанр и който е дълбоко поласкан и трогнат от жеста.
От [[1786]] г. настъпва изключително плодотворен период от живота му, през който той непрекъснато работи. През същата година Волфганг Амадеус Моцарт написва операта „Сватбата на Фигаро“ за рекордните 5 – 6 седмици. Във Виена премиерата минава незабелязано, но в [[Прага]] жъне огромен успех. На следващата година в Прага по поръчка на директора на операта той написва новата си опера „Дон Жуан“. От [[1787]] г. е придворен композитор на прилична заплата, като работата му се състои в композиране на танцова музика за баловете в двореца. Няколко месеца преди премиерата през октомври, на [[28 май]] [[1787]] г., умира баща му Леополд. Това го съкрушава и оказва влияние върху написването на отделните партии на операта. През [[1790]] г. написва операта „Така правят всички“, а в годината на смъртта си (1791) – „Вълшебната флейта“. Освен опери той пише сонати, концерти и симфонии.
Моцарт живее във Виена до края на живота си. Предприема пътувания до Прага, [[Берлин]] ([[1789]]), [[Франкфурт]] ([[1791]]) по различни поводи.
=== Семейство ===
[[Файл:Costanze Mozart by Lange 1782.jpg|thumb|дясно|150п|Констанца Вебер, съпругата на Моцарт]]
Волфганг Амадеус Моцарт се запознава с третата дъщеря на госпожа Вебер – Констанца. Той е на 26, а тя на 19 г. Двамата решават да сключат брак на [[4 август]] [[1782]] г. в катедралата „Сент Етиен“.<ref>[http://www.wa-mozart.net/vienne.htm Mozart a Vienne]</ref> Баща му никога не одобрява този брак, дори се опитва да го спре, но писмото му пристига твърде късно. Той се държи много резервирано към снаха си до края на живота си.
Въпреки всичко това, следват 9 години щастлив брак, младите се смеят заедно, а щедростта им е пословична и парите бързо свършват. Констанца не е красива като по-голямата си сестра, но има добро сърце и се грижи за съпруга си. През по-голямата част от брака, тя е болнава или бременна и често прекарва дълго време на легло. За 9 г. ражда 6 деца, но само 2 от тях остават живи.
[[Файл:Carl and Franz Xaver Mozart.jpg|дясно|мини|150п|Карл и Франц, единствените останали живи деца на Волфганг и Констанца]]
Съпруга:
* [[Констанца Вебер]] ([[5 януари]] [[1762]] – [[6 март]] [[1842]])
Деца:
* Реймунд Леополд (17 юни 1783 – 19 август 1783)
* [[Карл Томас Моцарт]] ([[21 септември]] [[1784]] – [[31 октомври]] [[1858]])
* Йохан Томас Леополд (18 октомври 1786 – 15 ноември 1786)
* Тереза Констанца Аделхайд Фредерике Мария Ана (27 декември 1787 – 29 юни 1788)
* Ана Мария (умира веднага след раждането, 25 декември 1789)
* [[Франц Ксавер Волфганг Моцарт]] ([[26 юли]] [[1791]] – [[29 юли]] [[1844]])
=== Смърт ===
Волфганг Амадеус Моцарт умира в 1 ч. сутринта на [[5 декември]] [[1791]] г. след кратко боледуване, ненавършил 36 г. Макар че основните факти по неговата смърт са ясни, някои детайли остават съмнителни или забулени в легенди и митове.
Моцарт има проблеми със здравето по време на целия си живот. Той прекарва [[ангина|ангини]], [[дребна шарка|шарка]], [[пневмония]], [[бронхит]] и [[ревматизъм]]. Последната болест го събаря, когато е в Прага (около [[25 август]] [[1791]]), той е блед, отпаднал, с много тъжен вид. След завръщането му във Виена състоянието му значително се влошава, обхваща го [[депресия]] и той споделя със съпругата си, че е убеден, че няма да живее дълго и че „Реквиемът“, който композира, е всъщност за собствената му смърт.
[[Файл:Hermann Kaulbach - Mozarts letzte Tage, 1873.jpg|дясно|мини|300п|Последните дни на Моцарт, картина от 1873]]
Волфганг Амадеус Моцарт е погребан в общ гроб, а близките му и особено Констанца са съкрушени. Но тя бързо се съвзема, защото има 2 невръстни сина, засинза които трябва да се грижи, а и нейният съпруг оставя много дългове, които тя трябва да изплати. Тя моли тогавашния император Леополд II за пенсия и организира серия от концерти с музика на Моцарт, като публикува и част от творбите му. Омъжва се повторно и с помощта на втория си съпруг публикува биография на Волфганг Амадеус Моцарт през [[1826]] г.
Медицината по времето на Моцарт е на доста примитивно ниво и по данните, останали оттогава, е почти невъзможно да се каже със сигурност каква е причината за смъртта му и да се даде категорична диагноза. Всички по-късни усилия да се уточни диагнозата могат да разчитат само на различни интерпретации на записаните симптоми.
| 