Кумани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 4:
[[File:State of Cuman-Kipchak (13.) en.png|thumb]]
[[File:Khwarezmian Empire 1190 - 1220 (AD).PNG|thumb]]
'''Куманите''' (наричани още ''половци'' и ''кипчаци'') са [[номади|номадски]] [[тюрски езици|тюркоезичен]] [[народ]], който се е формирал в степите на [[Азия]] и е нахлул в [[Европа]] през [[10 век]]. Първоначално те се появяват в земите на Източна [[Украйна]] и [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]].
== Куманите в Централна и Източна Европа ==
[[Файл:East-Hem 1200ad.jpg|мини|Територия, заемана от куманите през 13 век]]
Многократно преминават река [[Дунав]] и извършват набези в [[България]] (тогава част от [[Византия]]), като също периодично нападат [[Унгария]] и [[Киевска Рус]]. През [[1089]] г. са отблъснати от унгарския крал [[Ласло I]], а по-късно са победени и от [[Руснаци|руси]]те. През [[1091]] г. кумани подпомагат [[Византия|византийците]] при разгромната им победа над [[печенеги]]те при Левунион.
През [[1241]] г. войските на куманите са разгромени от новопоявилите се в Европа [[татари]] и от монголските орди. Много кумански племена отстъпват към [[Унгария]] и България, където трайно се установяват и са асимилирани от местното население. Онези кумани (половци), които остават в земите на днешна [[Русия]], са подчинени на [[Златна орда|Златната орда]].
Ред 17:
Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на [[Второто българско царство]]. Според някои изследователи всички династии управлявали Втората българска държава – [[Асеневци]], [[Тертеровци]] и [[Шишмановци]] са с кумански произход.<ref>Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365, István Vásáry, Cambridge University Press, 2005, ISBN 1139444085, Introduction.</ref> Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация. Описвайки „Завземането на Константинопол“, Вилардуен постоянно нарича [[Калоян]] „крал на [[власи]]те и българите“ и разкрива военните преимущества на куманската лека кавалерия срещу кръстоносците, с която Калоян побеждава. <ref>Joinville and Villehardouin „Chronicles of the Crusades“, Penguin Classics, london, 1963</ref>
Заселилите се кумани по българските земи постепенно са претопени от местното население, но въпреки това оставят доста следи в българската култура и топонимия. Пример за това е името на град [[Куманово]], днес в [[Република Македония]]. Село Кумани, малко балканско селце разположено в полите на Централен [[Балкан]], [[България]]. Имена, с които българите кръщават децата си: Куман, Кумана, Кузман, Кузмана. Фамилните имена: Куманов, Куманова, Кумановски. Също от кумански произход е фамилията Котоманов, разпространена основно във Варненско (от куман. kotoman – големец). От кумански произход са и трите български династии на Второто Българско царство (Асеневци, за Асен се знае че преди да се покръсти се е наричал Белгун, от тюрк. bilge – мъдър, Тетртеровци, от terter – орел и Шишмановци, от şişman – дебел).
== Език и произход на куманите ==
{{основна|Кумански език}}
Куманският език спада към западния клон на [[Къпчакски езици|кипчакските езици]], които принадлежат към източната група [[тюркски езици]].
Куманите произхождат от „Слабите хуни“, т.н. чуйски племена, които след разгрома на Северна хунну основават държавата [[Юебан]].
След разпадането на [[Тюркски каганат|Тюркския каганат]] и [[Западнотюркски хаганат|Западния тюркски каганат]], чуйските племена се консолидират около племето чумугун, вече наричано „Имак“ или „Кимак“ и заедно с „Кипчак“ образуват Кимакския каганат със столица град Имакия на р. Иртиш.
Най-западното крило на Кимакския каганат е било от кимаките – „кумандар“ или известни на нас като кумани.
При генетични изследвания на [[митохондриална ДНК]] в скелети от гробници на кумани от [[Унгария]], датирани от периода 13 и 14 век, са извлечени 6 хаплогрупи, като само една е източноазиатска (хаплогрупа D), като тя е и втората по разпространеност в [[Южен Сибир]]. Същевременно в изследването се отбелязва, че 5 от 6-те скелета, носят също монголоидни белези.<ref>Mitochondrial DNA of Ancient Cumanians: Culturally Asian Steppe Nomadic Immigrants with Substantially More Western Eurasian Mitochondrial DNA Lineages, http://publicatio.bibl.u-szeged.hu/10228/1/Szabo%20et%20al%202005.pdf</ref>
== Външни препратки ==
| |||