Уикипедия

Дрина: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне {{без източници}}
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{Обработка|Форматиране}}
{{Река
| име = Дрина
Line 25 ⟶ 23:
'''Дрина''' е най-големият (десен) [[приток]] на [[Сава (река)|Сава]] и [[граница|гранична]] [[река]] между [[Босна и Херцеговина]] и [[Сърбия]]. Дължината ѝ е 329 км. Тече в посока юг – север.
 
Дрина се образува от сливането на реките [[Тара (река)|Тара]] и [[Пива]]. Вливайки се със Сава в [[Дунав]], реката спада към, и се оттича в, [[Черноморска отточна област|Черноморския басейн]], част от който се явява. [[Водосборен басейн|ВодосборнияВодосборният ѝ басейн]] обхваща югозападните и западни части на [[Сърбия]], северните на [[Черна гора]], и източните на [[Република Сръбска]]. Има доста притоци, като най-големите леви са: [[Сутиеска (река)|Сутиеска]], [[Бистрица (Власинска)|Бистрица]], [[Прача]], [[Дриняча]] и [[Яня]], а десни: [[Чехотина]], [[Лим (река)|Лим]], [[Рзав]], [[Любовия]] и [[Ядар]].
 
[[Старогръцки|Старогръцкото]] име на реката е ''Дринос'', а народното, по цвета на водата – ''Зеленика''. Реката образува красиви [[дефиле]]та, като най-дългото е с дължина 24 км. Ширината ѝ варира от 15 до 200 м. Най-големите [[град]]ове по поречието ([[Подриние]]то) ѝ са [[Фоча]], [[Горажде]], [[Вишеград (Босна и Херцеговина)|Вишеград]], [[Байна Баща]] и [[Зворник]].
 
На реката има изградени три [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]] – ''ВЕЦ „Вишеград“'', ''ВЕЦ „Байна Баща“'' и ''ВЕЦ „Зворник“''.
 
== Навигация ==
В наши дни Дрина не е плавателна, но предлага възможности за практикуване на каяк и [[рафтинг]]. В миналото по реката са плавали малки лодки, за които през 17 век разказва в пътеписите си османският пътешественик [[Евлия Челеби]]. Преминавайки оттук, той отбелязва, че населението в района на Дрина отрязва големи дъбови дървета с височина около 40 м и от стволовете им прави лодки. Той пише, че такива лодки има стотици в Зворник, откъдето те плават до Белград.<ref>S.Simić (21 May 2017), "Monoksil izronio iz Drine", Politika-Magazin No 1025 (in Serbian), pp. 26–27</ref>
 
== Населени места ==
Най-големите [[град]]ове по поречието на Дрина ([[Подриние]]то) са:
*на територията на [[Босна и Херцеговина]] - [[Фоча]], [[Горажде]], [[Вишеград (Босна и Херцеговина)|Вишеград]], [[Сребреница]], [[Братунац]] и [[Зворник]]
*на територията на [[Сърбия]] - [[Байна Баща]], Мали Зворник, [[Баня Ковиляча]], [[Лозница (Сърбия)|Лозница]].
 
== Мостът на Дрина ==
{{основна|Вишеградския мост}}
 
На Дрина са изградени доста [[мост]]ове, но най-красивиякрасивият и най-известния,известният катое ''[[Мостът на Дрина]]'' –този от едноименния [[роман]] на [[Иво Андрич]], енамиращ тозисе при [[Вишеград (Босна и Херцеговина)|Вишеград]], наричан още [[Вишеградския мост]] или ''Моста на Мехмед паша Соколович''.
 
''Мостът'' в случая е [[символ]] на всичко, което ''свързва света и'' и го прави едно цяло, т.е. на ''цивилизациите, културите, ценностите, мирогледа и ежедневието'' на хората ''от двете страни на реката''. [[Сърби]]те и [[бошняци]]те ([[етнос]]ите и хората) са толкова близо /(един мост (''Мостът на Дрина'') ги разделя/) едни от други, а същевременно (от [[век]]овевекове) са и толкова далече във възприятията си едни за други.
 
По Дрина в [[395]] г. е разделена и [[Римската империя]] – на [[Византия|Източна]] и [[Западна Римска империя|Западна]].
Line 42 ⟶ 48:
Едноименното произведение е основна причина Иво Андрич да бъде удостоен с [[нобелова награда за литература]] през [[1961]] г. Само 16 години след смъртта на автора, по Дрина избухват най-кръвопролитните [[сражение|сражения]] в най-ожесточената от [[война|войните]], свързани с разпадането на [[Социалистическа Федеративна Република Югославия|Югославия]] (и в [[Европа]] след [[Втората Световна война]]) – тази в [[Босна и Херцеговина]], разделила [[страна]]та на две – [[Федерация Босна и Херцеговина]] и [[Република Сръбска]].
 
Мостът на Дрина е изграден в периода [[1571]] – [[1577]] г. по нареждане на [[Мехмед паша Соколович]] ([[сърбин]], родом от [[Херцеговина]]) – [[везир|велик везир]] на [[Османската империя]] възстановил [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]]. Мостът е [[шедьовър]] на [[средновековие|средновековно]]то [[строителство]] и [[архитектура]], заедно с другия най-известен мост на [[Босна и Херцеговина]] – ''[[Стари мост]]'' в [[Мостар]]. От [[2007]] г. проектиранияпроектираният от [[Синан]] [[мост]] е включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]].
 
== История по Дрина ==
Line 67 ⟶ 73:
* [[Списък на реките в Босна и Херцеговина]]
* [[Подриние]]
== Бележки ==
 
<references/>
[[Категория:Реки в Сърбия]]
[[Категория:Реки в Босна и Херцеговина]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дрина“.