Пол Валери: Разлика между версии

1794 байта добавени ,  преди 4 години
м
допълване в инфо-кутия, форматиране, вътр. препратки; форматиране: 3x тире-числа, 2x кавички, 5 интервала (ползвайки Advisor)
(+ картинка)
м (допълване в инфо-кутия, форматиране, вътр. препратки; форматиране: 3x тире-числа, 2x кавички, 5 интервала (ползвайки Advisor))
{{Писател
{{писател
| име = Пол Валери
| име-оригинал = Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry
| снимка = Choumoff - Paul Valéry.jpg
| описание = Валери, след 1920 г.
| място на раждане = [[Сет (град)|Сет]], [[Франция]]
| място на смърт = [[Париж]], [[Франция]]
| работил = [[Колеж дьо Франс]]
| националност = {{Франция}}
| период =
| известни творби = „Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922)
| награди =
| повлиян = [[Стефан Маларме]]
| повлиял =
| брак = Джийни Гобилард (ж.1900 – 1945)
| деца =
| подпис = Firma Valery Paul.jpg
}}
 
'''Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ''' ({{lang-fr|Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry}}) е [[Франция|френски]] [[поет]], [[есеист]] и [[литературен критик]], един от най-емблематичнитенайемблематичните представители на европейския [[символизъм]], силно повлиян в творчеството си от [[Стефан Маларме]].
 
== Биография и творчество ==
Роден е на [[30 октомври]] [[1817]] година в [[Сет (град)|Сет]], [[Еро (департамент)|департамент Еро]], Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в [[Монпелие]], недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва [[право]] в университета в Монпелие. През 1890 се запознава с начинаещия писател [[Пиер Луис]], който го въвежда в литературните среди.
Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва [[право]]. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите ''Тетрадки'' (''Cahiers''), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на [[Първата световна война]] публикува отново поеми, които имат забележителен успех.
[[File:Paul Valéry académicien 1927.jpg|мини|240px200px|вляволяво|Валери като член на Френската академия, 1927 г.]]
От 1892 живее в [[Париж]], където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из [[Европа]], изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на [[Френската академия]]. В периода 1925 – 1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към [[Лигата на нациите]], в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за [[изкуство]] и [[литература]].
 
През 1931 в [[Кан (Прованс-Алпи-Лазурен бряг)|Кан]] основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в [[Колеж дьо Франс]]. Ректор е и на Средиземноморския научен център в [[Ница]].
[[File:Paul Valéry académicien 1927.jpg|мини|240px|вляво|Валери като член на Френската академия, 1927 г.]]
През 1925 г. е избран за член на [[Френската академия]]. В същото време участва в културната секция на Лигата на Нациите и изнася публични лекции във Франция и различни страни от Европа. След началото на [[Втората световна война]] позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава.
 
СредСлед по-известнитеначалото на [[Втората световна война]] позицията му съчинениясе саразличава стихосбиркитеот „Младатаофициалната [[парка]]“ ([[1917]])политика и „Очарования“той ([[1922]])загубва някои позиции, кактоа ислед цикълътгерманската разказиокупация заизпада интелектуалнияпрактически г-нв Тест,немилост. започнатЗа скратко „Вечервреме сслед господинкрая Тест“на презвойната [[1896]]Валери възвръща част от предишната си гслава. През последните 20 години от своя живот Пол Валеритой е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.
 
[[File:Tombe Paul Valéry.jpg|мини|180px|Гробът на Пол Валери в [[Сет (град)|Сет]].]]
ПриУмира смърттана му[[20 юли]] [[1945]] година в Париж на 73-годишна възраст. въвВъв Франция е обявен национален траур. Погребан е в [[Сетродния си (град)|Сет]], в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.
 
== Научна дейност ==
Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957-60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,<ref>Valery P., ''Œuvres'' v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard </ref> а първото по-пълно издание на ''Тетрадките'' се появява в следващото десетилетие.<ref>Valery P., ''Cahiers'' v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard</ref> По настоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки.
Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва [[право]]. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите ''ТетрадкиТетрадки“'' (''Cahiers''), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на [[Първата световна война]] публикува отново поеми, които имат забележителен успех.
 
Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957- – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,<ref>Valery P., ''Œuvres'' v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard </ref> а първото по-пълно издание на ''ТетрадкитеТетрадки“'' се появява в следващото десетилетие.<ref>Valery P., ''Cahiers'' v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard</ref> По настоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки.
== Творчество ==
 
Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „''Младата парка''“ (1917) и „''Очарования''“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „''Вечер с господин Тест''“ през 1896 г.
 
== Библиография ==
* Conte de nuit (1888)
* Paradoxe sur l’architecte (1891)
* Œuvres II (1960)
 
=== Издания на български ===
* ''Човекът и раковината'', София: [[Народна култура]], 1987 (сб. есета, 392 стр.)
* ''Поглед към съвременния свят: Избрани есета'', превод от френски Евгения Грекова, София: Любомъдрие, 1997, ISBN 954-8334-31-3
* ''Реч за естетиката и други есета'', София: [[Нов български университет]], 2011.
 
== Източници ==
<references />
* Мирчев К., „Валери, начин на употреба“. В: ''Човекът и раковината'', София: Народна култура, 1987
* [[Емил Чоран|Чоран Е.]], „Валери срещу своите идоли“. В: ''Шемет на Скептицизма (Упражнения по Възхита)'', София: СУ, 1996, c. 265- – 81
 
== Външни препратки ==