Енидже Вардар: Разлика между версии

През септември 1910 година градът пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. На 11 септември целият град е блокиран от войска, за да бъде събрано оръжието и да бъде открита четата на Апостол войвода. Всякакво движение в града е преустановено. Начело на войската е берският каймакамин българинът Загоров. Българският архиерейски наместник [[Трайко Калайджиев]] е арестуван, като по-късно умира в затвора. Заместен е като български архиерейски наместник от отец Георги Шуманов.<ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.</ref> Атанас Мандалчев е жестоко изтезаван. Арестувани са учителите Григор Гьошев, [[Атанас Лютвиев]], Антон Димитров, Георги Иванов, гражданите Диме Торпанов, Дионис Некезов, Офил Саатчи, Стамко Попкочев, Божил Дамянли, Мами Трайков, Григор Сърбинов и много други. На 26 септември цялото мъжко население над 10 години е изведено на улицата и държано цял ден. Изтезавани са Божин Дамяни, Щерю Фуцилар, Хаджи Дионис, Митре Кехая, Петър Капиданов, Вангел Пожарлиев, Атанас Пожарлиев, Ваню Сурбут и Иван Атанасов.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 3.</ref>

 

В града през 1912 година е открита българска болница<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.50</ref>. При избухването на [[Балканската война]] в 1912 година 74 души от Енидже Вардар са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.</ref> През ноември 1912 година в [[Сражение при Енидже Вардар|сражението при Енидже Вардар]] гърците нанасят окончателното поражение на [[Османска империя|османските]] сили в [[Егейска Македония]], което довежда до падането на [[Солун]]. Вследствие на масиран артилерийски обстрел турската махала и казармата в града са опожарени.<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 451.</ref> По време на последваталата гръцка окупация е опожарен инвентарът на централното българско училище в Енидже Вардар.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 109.</ref>