Прокуратура: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м разделяне на сложно изречение на две по-прости
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Прокуратурата''' е [[държавен орган]], който основно и най-общо представлява държавата като страна на обвинението.
[[File:Milch Case Prosecution.jpg|thumb|416px|Екип от прокурори при случая Милх]]
 
'''Прокуратурата''' е [[държавен орган]], който основно и най-общо представлява държавата като страна на обвинението. В България прокуратурата ръководи разследването в [[предварително производство|предварителното производство]], привлича [[физическо лице|физическите лица]] към [[наказателна отговорност]] и поддържа [[обвинение]]то в [[наказателно производство|наказателното производство]], като и упражнява [[общ надзор за законност]] - по спазването на [[законодателство]]то в [[държава]]та.
 
Наказателният процес в системата на [[общо право|общото право]] има изцяло [[състезателно съдопроизводство|състезателен характер]], докато при континеталната правна система е исторически обусловено, въз основа на [[инквизиционен процес|инквизиционната процедура]], т.нар. предварително производство осъществявано от надзорно-следствен апарат.
[[FileФайл:Milch Case Prosecution.jpg|thumbмини|416px350п|Екип от прокурори при случая Милх]]
 
== История и развитие ==
Прокуратурата като правен институт се появява за първи път във [[Франция]] в края на 13 век във връзка с установяването на [[инквизиция]]та в [[Прованс]]а за противодействие на [[ерес]]тта на [[катари]]те или [[албигойци]]те, а по-сетне и на [[Орден на бедните рицари на Иисус от Соломонвия храм|ордена на бедните рицари на Иисус от Соломоновия храм]]. Официално институтаинститутът на прокуратурата е въведен във Франция от [[1302]] г., след което държавното обвинение е конституирано като защитник на Франция и държавния интерес в процеса срещу великия магистър [[Жак дьо Моле]].
 
От Франция, под влияние на [[абсолютизъм|абсолютизма]] института на прокуратурата е възприет в цяла континентална [[Европа]]. За съпоставка във [[Великобритания]] държавните агенции имат и разследващи функции и право да повдигат обвинения. Във [[федерация|федеративните държави]] като [[Бразилия]], [[Германия]], [[Италия]] и [[САЩ]] прокуратурата има независими структури със специализирани функции във федералните райони (наричани щати, провинции или региони в различните държави). В Румъния, в резултат на антикорупционна реформа, освен прокуратурата право да повдига обвинения получава и [[Национална дирекция за борба с корупцията|Националната дирекция за борба с корупцията]]. В [[Русия]] - подобно на България - прокуратурата е йерархична институция, в която главният прокурор има изключителна концентрация на власт.
 
== Прокуратура в България ==
{{Вижте също|Прокуратура на Република България|Главен прокурор на България|Главна прокуратура на България}}
 
Прокуратурата е ведомство със съответни структури, изградени на различни равнища. Прокурорите са еднолични органи. Те осъществяват надзор за законност. Прокурорският надзор има държавно-властнически характер. Прокурорът притежава държавно-властнически правомощия. Той не може да отменя актове на държавни органи, не може да налага наказания за нарушаване на закона. Той изисква от компетентните органи и от длъжностните лица да отстранят нарушенията на закона (в случаите на законодателната власт) и да прилагат мерки за въздействие по отношение на нарушителите (в случаите с изпълнителната и съдебната власт).
Line 30 ⟶ 31:
Системата от следствени служби е интегрална част от съдебната власт. Те се изграждат при окръжните съдилища. Следователите осъществяват следствие по наказателни дела (чл. 128). Следователите извършват своята дейност в съответствие със закона. При изпълнение на задълженията си те осъществяват процесуално ръководство на органите, които са натоварени с отделни процесуални задачи в наказателното производство. Техните разпореждания във връзка с предварителното разследване са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.
 
=== Прокуратури ===
=== Списък с прокуратури ===
Следвайки системата на съдилищата, прокуратурите в България са изградени на йерархичен принцип, като техният брой намаля с изкачване в инстанция. Към юли 2015 г. районните съдилища и съответно райнонните прокуратури в България са 113, окръжните са 28, апелативните са 5. На последна инстанция делата се водят от Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура (в зависимост от вида на делото).
 
Наказателни дела срещу военнослужещи или служители на МВР се водят от военен съд, като първа инстанция са военно-окръжни съдилища (териториално определини да бъдат 5 на брой), а втора инстанция е военно-апелативния съд. Сруктурата на военната прокуратура отново следва тази на съдилищата.
 
===; Списък сРайонни прокуратури ===
 
{| class="wikitable"
|+ ''' ''Районни прокуратури'' '''
Line 173 ⟶ 174:
|}
 
; Окръжни прокуратури
 
{| class="wikitable"
|+ ''' ''Окръжни прокуратури'' '''
|-
| Благоевград
Line 212 ⟶ 214:
|}
 
; Апелативни прокуратури
Бургас <br/>, Варна <br/>, Велико Търново <br/>, Пловдив <br/>, София
 
'''; ''АпелативниВоенно-окръжни прокуратури'' '''
Варна <br/>, Плевен <br/>, Пловдив <br/>, Сливен <br/>, София
 
Бургас <br/> Варна <br/> Велико Търново <br/> Пловдив <br/> София
 
''' ''Военно-окръжни прокуратури'' '''
 
Варна <br/> Плевен <br/> Пловдив <br/> Сливен <br/> София
 
=== Правен статус на прокурорите в България ===
 
=== Прокурори ===
СтатусътСтатутът на прокурорите се урежда от [[Конституцията на Република България]] и Закона за съдебната власт. При осъществяване на своите функции те се подчиняват само на закона. Прокурорите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от [[ВСС]].За прокурори се назначават лица, които имат само българско гражданство, завършили са висше юридическо образование, преминали са стаж и са придобили юридическа правоспособност, не са осъждани на лишаване на свобода за умишлено престъпление и притежават необходимите нравствени и професионални качества.
 
Прокурорите не могат да бъдат депутати, министри, заместник-министри, кметове и общински съветници, сда заемат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи. Не могат да упражняват търговска дейност, да упражняват адвокатска професия, да дават правни консултации.
 
Прокурорите стават несменяеми след навършване на 5-годишен стаж на длъжността. Те пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни по служба и засягат интересите на гражданите, юридическите лица или държавата. Ползват се с имунитет.Те не могат да бъдат задържани, освен за тежко престъпление и то с разрешение на [[ВСС]]. Имунитетът на прокурорите се снема от [[ВСС]], когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Главният прокурор прави мотивирано предложение за снемане на имунитета и за задържане.
Line 232 ⟶ 230:
 
Прокурорите се освобождават от длъжност при:
* навършване на 65-годишна възраст,
* подаване на оставка,
* влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление,
* трайна фактическа невъзможност да изпълняват служебните си задължения за повече от една година,
* тежко нарушаване или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
 
В прокуратурата съществува институтът на младшите прокурори. Те трябва да отговарят на изискванията за прокурори и се назначават от [[ВСС]] за срок от 2 години, който може да бъде продължен с още 6 месеца. Младшите прокурори се назначават в районни, окръжни и военни прокуратури.