Фердинанд I Български: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 5.104.190.108 (б.), към версия на Спасимир Етикет: Отмяна |
поправка в превод от английски - first monarch |
||
Ред 42:
През 1909 – 1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на [[Великобритания]], [[Австро-Унгария]], [[Италия]].
На 15 юли 1910 г., по време на посещение в [[Белгия]], цар Фердинанд става първият
[[File:FerdinandOfBulgariaAndKaiserWilhelmII.jpg|ляво|thumb|350px|Цар Фердинанд, кайзер [[Вилхелм II]] и фелдмаршал [[Август фон Макензен]] на военен парад във военновремевата столица на Сърбия [[Ниш]] след края на [[Сръбска кампания (Първа световна война)|Сръбската кампания]], декември 1915]]
След избухването на [[Първата световна война]] през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на [[6 септември]] [[1915]] г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и победата над Румъния (септември – октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след [[Пробив при Добро поле|пробива при Добро поле]] в [[Южна Македония]], [[Солунското примирие]] и капитулацията на България на [[30 септември]], принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на [[3 октомври]] [[1918]] г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар [[Борис III]]), и напуска страната.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anamnesis.info/documents/Ferd_abd_1918.pdf | заглавие = Манифест към българския народ, с който цар Фердинанд абдикира | труд = Държавен вестник бр. 223, 4 октомври 1918 г. | издател = Anamnesis | език = bg}}</ref>
| |||