Разлика между версии на „Никола Филчев“

→‎Научна кариера: на български език да пишем и четем!
(→‎Научна кариера: на български език да пишем и четем!)
Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като [[доцент]] по [[наказателно право]], едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари [[1991]] г. се издига до [[съдия]] във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] на [[Република България]] – I наказателно отделение. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] до 2017г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет<ref>http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412</ref>. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса<ref>http://reporter.com.ua/articles/ogj513/</ref>. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>.
 
Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциациятаразграничението на наказателната отговорност и други.
 
== Източници ==
Анонимен потребител