Сметна палата: Разлика между версии

{{към пояснение}}

 

 

 

Сметните палати са [[sui generis]] [[особена юрисдикция|особени юрисдикции]] по [[пари]]те.

 

== Същност ==

Сметната палата служи за целите на публичната [[отчетност]] и най-общо изпълнява задачата да допринася за [[добро управление|доброто управление]] на/в публичния сектор. Обхватът на така наречената [[отчетническа отговорност]] варира в различните [[правна система|правни системи]] и законодателства, като тенденцията е тя да се разширява или стеснява в зависимост от държавното участие или намеса в икономиката на дадена страна. <ref>Закон № 48/2006 от 26 август с.г. за изменение на Закона за организацията и правомощията на [[Сметна палата на Португалия|Сметната палата на Португалия]] разширява отчетническата отговорност върху всички управители или ползватели на публични средства, независимо от тяхното естество (публично или частно). По този начин Сметната палата може да търси публични средства и ценности, където и да се намират и на практика под държавен контрол са поставени всички реципиенти или контрагенти по изпълнението на публични бюджети.</ref> Санкциите са от съществено значение, защото без тях [[отчетност]]та е слаба и не е в състояние напълно да премахне злоупотребите с власт и най-вече [[злоупотреба с публични средства|злоупотребите с публични средства]]. <ref>[https://www.worldcat.org/title/que-es-la-rendicion-de-cuentas/oclc/489267726 ¿Qué es la rendición de cuentas? Какво е отчетността? (на испански), стр. 73]</ref>

 

 

Двойствената правна природа на класическата (френска) сметна палата, като финансова юрисдикция, произлиза от това, че тя действа [[ex officio]] за разлика от общите съдилища, т.е. институцията изпълнява същевременно функциите на административна прокуратура /със специфична компетентност/ и на финансов съд.

 

С цел разграничение на одитна /контролна по отчетите, и не само/ от съдебна функция, към сметните палати се създават специални съдилища. България създава [[специален съд към Върховната сметна палата]], а Франция - [[съд по бюджетната и финансовата дисциплина]]. Румъния без своя сметна палата създава [[Върховен съд за финансов контрол]]. Тези специални съдилища, а и въобще сметните палати със съдебна функция, са известни също като ''съд по сметките'' или ''одитен съд''.

 

[[File:Map of the Legal systems of the world (en).png|thumb|400px|[[Правни системи]] по континенти, държави, региони]]

С [[история на парите|изнамирането на парите]] се формира ''[[държавно съкровище|държавното съкровище]]''. Възниква потребност от организация и ред в хазната по разходите и [[фиск]]а, т.е. за контрол от страна на [[суверен]]а върху сметките си.

Последвалата [[реставрация на Бурбоните]] запазва институцията, а постепенно френският пример като [[полезен модел]] е последван от такъв за [[Сметна палата на Белгия]] (1830 г.); [[Сметна палата на Гърция]] (1833 г.); [[Сметна палата на Португалия]] (1849 г.); [[Сметна палата на Испания]] (1851 г.); [[Османска сметна палата]] (1862 г.); [[Сметна палата на Италия]] (1862 г.); [[Сметна палата на Румъния]] (1864 г.) и т.н.

 

 

В [[нов свят|новия свят]] преобладават едноличните ВОИ, предвид колониалния статут в миналото на повечето страни.

При осъществяването на [[външен одит]] върху предприятията с [[публични финанси]], ВОИ на страните имат или се ползват с различен статут. В света са се утвърдили исторически два типа сметни палати, които условно могат да се поделят на парламентарни и такива и със съдебни функции (латински или романски тип). <ref>[http://parliament.bg/students/index.php?action=displays&id=278 СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СТАТУТА И СТРУКТУРАТА НА ВЪРХОВНИТЕ ОДИТНИ ИНСТИТУЦИИ / СМЕТНИ ПАЛАТИ /]</ref> Има и ВОИ със смесени правомощия, като модификации, между тези два основни типа. Водеща от първия тип ВОИ е службата на [[Главен контрольор и одитор|главния контрольор и одитор на Великобритания]], а от втория - на [[Сметна палата на Франция|Сметната палата на Франция]] (създадена от [[Наполеон Бонапарт]]). По принцип възникването, изграждането и развитието на сметните палати следва като управленска философия двата основни вида [[правни системи]] - [[континентална правна система|континенталната]] и тази на [[общо право|общото право]]. [[Европейска сметна палата|Европейската сметна палата]] обаче е особена, като наднационален орган за [[финансов контрол]] по изпълнението на [[бюджет на ЕС|бюджета на ЕС]], и същевременно е една от седемте основни институции на [[ЕС]].

 

Съществуват два типа сметни палати - със съдебни или само с одитни функции. <ref name="law">Закон за Сметната палата и Закон за Сметната палата (отм.)</ref> При вторите - от чисто парламентарен тип, са сметните палати на Австрия, Дания, Естония, Литва, Словакия, Унгария, Финландия и др., а от първите - латински или романски тип, разполагащи с независима [[прокуратура]] и [[Съд (право)|съд]] в рамките на [[институция]]та, са Франция, Гърция, Португалия, Испания, Италия, Турция и някои страни от [[Латинска Америка]]. <ref name="law"/>

 

# административни (по отношение на окръжните/областни сметни палати)

# съдебни

 

Към Върховната сметна палата в периода 1925-1947 г. е съществувал [[специален съд към Върховната сметна палата]]. Сметните палати са позиционирани извън трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Тяхната самостоятелност и независимост извън трите власти се гарантира от два основни международни акта - [[декларация от Лима]] и [[декларация от Мексико]] (за независимостта). По тази причина сметните палати със съдебни функции са типичните особени юрисдикции. Актовете на съдилищата към сметните палати, или на самата сметна палата (като своеобразен върховен съд в/на публичния сектор), се ползват с всички атрибути на съдебни актове - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила, конститутивно действие. Сметните палати със съдебни функции, поради своя конституционноправен статут на ВОИ извън трите власти, не са типични съдебни институции, а особени юрисдикции. Държавният бюджет, чието изпълнение проверяват основно, винаги е акт на парламента (както и законите, чието спазване е поверено на съдебната власт). По тази причина някои ВОИ се наричат още ''одитен съд'' или ''съд по сметките'', макар и да осъществяват и така наречения [[одит на изпълнението]] - по който се взима [[решение по публичен одит]]. Конституцията на Италия регламентира [[юрисдикция]]та на сметната палата на страната с главата на магистратурата, в частта за съдоустройството. <ref>Конституция на Италия, чл. 103, ал. 2</ref>