Натанаил Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
Значителна част от сведенията за Натанаил черпим от неговата „Автобиография“, публикувана в 1909 година.<ref>{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year =1909 | month = | title =Жизнеописание митрополита Охридско-Пловдивскаго Натанаила (Автобиографични бележки) | journal =Сборник за народни умотворения наука и книжнина | volume = XXV | issue = | pages = | location = София | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Роден е като '''Нешо (Недялко) Стоянов (Станков) Бойкикев''' в село [[Кучевище]], [[Скопска Църна гора]]. Негов брат е революционерът [[Златан Бойкикев]]. Учи в прицърковното училище на [[Кучевищки манастир|Кучевищкия манастир]], а в 1835 година отива да учи в [[Самоков]] при учителя [[Никола Тонджоров]], при когото живее.<ref>{{cite book |title= Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането |last= Галчев|first= Илия|authorlink= |coauthors= |year=2000 |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn=9540722462 |pages=97 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> След това продължава образованието си в [[Прилеп (град)|Прилеп]], където заедно с учителя си [[Георги Самуркашев]] от [[Велес]] превежда
{{цитат|во простый и краткый ѧзыкъ болгарскїй къ разумѣниїю простому народу}}
[[антисемитизъм|антисемитския]] трактат „[[Служение еврейско и все злотворение нихно]]“ на монаха [[Неофит Кавсокалвициу]], отпечетан в Солун в 1839 година от [[Теодосий Синаитски]].
[[Картинка:Sluzhenie-Evreyskoe.jpg|мини|ляво|Заглавна страница на „Служение еврейское“]]
През 1837 година Бойкикев се подстригва за монах в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] с името Натанаил. В Зограф [[Анатолий Зографски]] е впечатлен от дарбите и патриотизма на Натанаил и подпомага изпращането му в Русия.<ref>
{{цитат|Ніе говоримъ н{{Уникод|ѣ}}колько челов{{Уникод|ѣ}}цы посвятихме живота си за общенародно то оразованіе, и по ясно отъ прочій те виждаме скудость та за необходими те книги на Б{{Уникод|ѫ}}лгарскія народъ: за това начнахме неосыпно да са стараимъ да превождаме и составляваме различни и най необходими Книги не только полезни за юношество то, но необходими за всякаго мозрастнаго Б{{Уникод|ѫ}}лгарина. Ако и сами дасме премного заняти за свое то си усовершенствованіе въ науки те. Желаимъ да покажимъ прим{{Уникод|ѣ}}ръ безъ користный за обогащеніе то и приведеніето на Б{{Уникод|ѫ}}лгарска та писменность въ перво то и состояніе.
|