Натанаил Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
[[антисемитизъм|антисемитския]] трактат „[[Служение еврейско и все злотворение нихно]]“ на монаха [[Неофит Кавсокалвициу]], отпечетан в Солун в 1839 година от [[Теодосий Синаитски]].
[[Картинка:Sluzhenie-Evreyskoe.jpg|мини|ляво|Заглавна страница на „Служение еврейское“]]
През 1837 година Бойкикев се подстригва за монах в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] с името Натанаил. В Зограф [[Анатолий Зографски]] е впечатлен от дарбите и патриотизма на Натанаил и подпомага изпращането му в Русия.<ref>{{cite book |title= Македония и Българското възраждане, Том І и ІІ |last=Радев |first=Симеон |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher=Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО |location=София |isbn= |pages=67 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> След една година заминава да учи в духовното училище в [[Кишинев]], а по-късно в [[Одеска семинария|Одеската семинария]], [[Русия]]. В 1840 — 1841 година заедно със [[
{{цитат|Ніе говоримъ н{{Уникод|ѣ}}колько челов{{Уникод|ѣ}}цы посвятихме живота си за общенародно то оразованіе, и по ясно отъ прочій те виждаме скудость та за необходими те книги на Б{{Уникод|ѫ}}лгарскія народъ: за това начнахме неосыпно да са стараимъ да превождаме и составляваме различни и най необходими Книги не только полезни за юношество то, но необходими за всякаго мозрастнаго Б{{Уникод|ѫ}}лгарина. Ако и сами дасме премного заняти за свое то си усовершенствованіе въ науки те. Желаимъ да покажимъ прим{{Уникод|ѣ}}ръ безъ користный за обогащеніе то и приведеніето на Б{{Уникод|ѫ}}лгарска та писменность въ перво то и состояніе.
Ред 22:
Сердечно желая Б{{Уникод|ѫ}}лгарско то просв{{Уникод|ѣ}}щеніе, ніе изискахме времи при прочій те свои трудове, та преведохме тія три книги отъ славяно-Россійская на болгарскій языкъ…}}
[[File:Natanail-Zografski-Kratko-Izyasnenie.jpg|мини|Заглавна страница на „Кратко изяснение на Божествената литургия“]]
През 1843 година участва на събор на 40 български студенти и ученици в Одеса, които се обявяват за създаване на автономна българска църква<ref name="БН 13">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=13 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> и се задължават всички да станат владици, ако народът поиска това от тях. През 1846 година чрез Захарий Княжески в Санкт Петербург иска от руското правителство църковни книги, утвар и парична помощ за откриване на българско богословско училище в Цариград, както и дипломатическа подкрепа за създаване на българска църква. Натанаил изпраща на канцлера граф [[Дмитрий Блудов|Блудов]] и на синодалния прокурор граф [[Николай Протасов|Протасов]] списък от 33 българи, подготвени за владици.<ref name="БН 14">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=14 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
През 1843 година участва на събор на български студенти и ученици в Одеса, които се обявяват за създаване на автономна българска църква. През 1846 година чрез Захари Княжевски в Санкт Петербург иска от руското правителство църковни книги, утвари и парична помощ за откриване на българско богословско училище в Цариград.След завършването на семинарията Натанаил се записва през 1847 година в [[Киевска духовна академия|Киевската духовна академия]]. Поддържа писмена връзка със свои сънародници от Македония, като подкрепя църковното движение, а писмата му са четени публично в Скопие, Велес, Прилеп и други. Академията завършва в 1851 година като кандидат на богословието с работата: „О том, что Болгарский Архиепископ в древния времена не зависил ни от Римскаго, ни от Константинопольского Патриарха“, която по-късно е преведена на български и разпространявана в България в разгара на църковната борба. Дисертацията му завършва по повод закриването на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] така:▼
▲
{{цитат|Ах, кое славяно-българско сърце? Коя славяно-българска душа може без скръб да вспомене 1767 година 16 ден януария, когито мы Славяно-българе останахме яко овци без Пастиря-отца?... О, колко би била щастлива България, ако би се удостоила и сега да ѝ се возвратат законните църковни права от нашаго и общаго отца, предобраго султана, за да си има и она едного върховнаго своего уравителя на Църковната си иерархия внетре в отечеството си.<ref>Академик Кирил Патриарх Български, Българското население в Македония в борбата за създаване на екзархията, Синодално издателство, София, 1971, стр.13-15.</ref>}}
| |||