Натанаил Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
През 1843 година участва на събор на 40 български студенти и ученици в Одеса, които се обявяват за създаване на автономна българска църква<ref name="БН 13">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=13 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> и се задължават всички да станат владици, ако народът поиска това от тях. През 1846 година чрез Захарий Княжески в Санкт Петербург иска от руското правителство църковни книги, утвар и парична помощ за откриване на българско богословско училище в Цариград, както и дипломатическа подкрепа за създаване на българска църква. Натанаил изпраща на канцлера граф [[Дмитрий Блудов|Блудов]] и на синодалния прокурор граф [[Николай Протасов|Протасов]] списък от 33 българи, подготвени за владици.<ref name="БН 14">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=14 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
След завършването на семинарията Натанаил се записва през 1847 година в [[Киевска духовна академия|Киевската духовна академия]]. Поддържа писмена връзка със свои сънародници от Македония, като подкрепя църковното движение, а писмата му са четени публично в Скопие, Велес, Прилеп и други. Академията завършва в 1851 година като кандидат на богословието с работата: „О том, что Болгарский Архиепископ в древния времена не зависил ни от Римскаго, ни от Константинопольского Патриарха“ (''За това, че Българският архиепископ в древни времена не е зависил нито от Римския, нито от Константинополския патриарх''), която по-късно е преведена на български и разпространявана в България в разгара на църковната борба.<ref name="БН 14"/> Дисертацията му завършва по повод закриването на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] така:
{{цитат|Ах, кое славяно-българско сърце? Коя славяно-българска душа може без скръб да вспомене 1767 година 16 ден януария, когито мы Славяно-българе останахме яко овци без Пастиря-отца?... О, колко би била щастлива България, ако би се удостоила и сега да ѝ се возвратат законните църковни права от нашаго и общаго отца, предобраго султана, за да си има и она едного върховнаго своего уравителя на Църковната си иерархия внетре в отечеството си.<ref
Ръкоположен е за йеромонах в Киев. Натанаил е става личен приятел на [[Константин Петкович]], [[Георги Раковски]], [[Васил Априлов]], [[Николай Палаузов]] и много други видни български и руски обществени и духовни дейци. Пътува из Русия, [[Австрия]], [[Сърбия]], [[Влашко]], [[Молдова]] и [[Османската империя]]. През 1852 година заедно с Константин Петкович и Партений Зографски съставят проект за „[[Българска матица]]“, който остава неосъществен<ref>Академик Кирил Патриарх Български, Българското население в Македония в борбата за създаване на екзархията, Синодално издателство, София, 1971, стр.16.</ref>. В 1853 година издава на черковнославянски в [[Прага]] книгата „Приятелское писмо от българина к гръку“, в която описва причините за българо-гръцката църковна разпра. В 1863 година заедно с [[Иван Селимински]] архимандрит Натанаил е български делегат в Моравия на честването на 1000 години от делото на [[Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий]].
| |||