Блез Паскал: Разлика между версии

| идеи = [[Облог на Паскал]];<br />Незавършен труд: „Апология на християнската религия“ (издадена като „Мисли“)

| повлиял = [[Екзистенциализъм|Екзистенциализма]] }}{{Личност/Учен

{{Личност/Учен | категория = философ

| известен-с = [[Триъгълник на Паскал]];<br />[[Теорема на Паскал]];<br />Основополагащи трудове за [[Теория на вероятностите|Теориятатеорията на вероятностите]]

'''Блез Паскал''' ({{lang-fr|Blaise Pascal}}, {{lang-la|Blasius Pascalis}}) е [[Франция|френски]] [[математик]], [[физик]], [[религия|религиозен]] [[философ]], [[теолог]] и [[писател]].

ПаскалРоден е роденна [[19 юни]] [[1623]] година в [[Клермон-Феран]], департамент [[Пюи дьо Дом (департамент)|Пюи дьо Дом]], Франция, в семейството на [[Етиен Паскал]], любител-математик и високо ерудиран [[юрист]] – съветник при кралския двор. Именно в семейството си, където е възпитан в духа на [[педагогика|педагогическите]] идеи на [[Мишел дьо Монтен]], Паскал получава първоначалните си познания по [[математика]] и [[философия]] и напредва в тези науки толкова бързо, че си спечелва репутацията на дете-чудо. Всъщност бащата, заел се с образованието на сина си, го въздържа от по-сериозни занимания с математика до 15-годишната му възраст, смятайки, че по-ранното изучаване на толкова сложна [[наука]] пречи на възпитанието. Година по-късно обаче Паскал издава знаменитото ''„Есе за коничните сечения“'' (''Essai pour les coniques''), в което е развита наречената по-късно на негово име „теорема„Теорема на Паскал“. Още в юношеска възраст разработва множество класически за математиката и физиката идеи. 17-годишен изобретява оригинална [[сметачна машина]], която по-късно доразработва и за която под названието „Колело на Паскал“ получава кралски [[патент]] през 1649 г.

1646 г. е преломна за мирогледа на Паскал. През тази година баща му заболява тежко и за Блез се грижат двама учени-монаси, последователи на реформистките идеи на абата[[абат]]а на манастира „Пор Роял“ (''Port-Royal-des-Champs'') Сен Сиран, който проповядва идеите на [[Корнелий Янсен]], че само [[Бог|Божествената]] [[благодат]] може да спаси човека, стига той самият да достигне до нея. Не след дълго Паскал прегръща идеите на [[янсенизъм|янсенизма]] и става техен ревностен последовател и проповедник. Под негово влияние сестра му Жаклин, дотогава твърде популярна красавица в светските среди на [[Париж]], полага [[монах|монашески]] обет. Самият Блез Паскал ще се реширешава на подобна стъпка малко по-късно, а междувременно продължава задълбочените си занимания в областта на математиката и физиката.

Постепенно Паскал става все по-близък до кръга на янсенистите и обществото, свързано с „Пор Роял“, участва с категорична позиция в религиозните спорове от онова време. Последните си години прекарва именно в тази обител. Тежко болен – [[мигрена]], хронично болни зъби, [[Хронична бъбречна недостатъчност|бъбречна недостатъчност]], в края на живота си той се посвещава изцяло на [[християнството]] и пише знаменитите „Мисли“ – всъщност„''Мисли''“ (бележки, които си води за създаването на така и ненаписания бъдещ труд „Апология„''Апология на християнството''").

Паскал посвещава ред свои трудове на аритметичните редове и [[биномен коефициент|биномните коефициенти]]. В ''„Трактат за аритметическия триъгълник“'' дава определение на т. нар. „[[триъгълник на Паскал]]“ (още наричан „''характеристичен триъгълниктриъгълник“'') – таблица, в която коефициентите на разлагането на <math>(a + b)^n</math> са разположени във вид на [[триъгълник]]. Чрез [[математическа индукция]] той показва как биномните коефициенти се получават от тази таблица, а също и приложението им в [[комбинаторика]]та и [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]]. Самият термин „комбинаторика“ е въведен именно от Паскал.<ref>''„Математически термини“'', Н. В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984</ref>

Голям принос има Паскал и към [[инфинитезимално смятане|пресмятането на безкрайно малките и безкрайно големите числа]] и [[геометрия]]та. Изследвайки свойствата на [[циклоида]]та, той предлага общи методи за определяне на [[ректификация|дължината]], [[квадратура]]та и центъра на тежестта на различни [[крива|криви]] ([[архимедова спирала]], [[парабола]]). В ''„Трактат за синусите на четвъртината от кръга“'', изчислявайки [[Списък с интеграли на тригонометрични функции|интегралите на тригонометричните функции]], в частност [[тангенс]]а, въвежда [[елиптичен интеграл|елиптичните интеграли]], които по-късно играят голяма роля в [[Математически анализ|математическия анализ]] и неговите приложения. Доказва редица [[теорема|теореми]], отнасящи се към [[интегриране по части|интегрирането по части]].<ref>''„Выдающиеся математики“'', А. И. Бородин, А. С. Бугай, „Радянська школа“, Киев, 1987</ref>

=== Физика ===

Съвсем млад, Паскал възпроизвежда и продължава някои от експериментите на [[Еванджелиста Торичели]] и се опитва да обобщи неговите изводи. Често организира публични демонстрации на тези си опити, но поради неумелото боравене с химикали като [[живак]] получава сериозни здравословни увреждания. След срещата си с [[Рене Декарт]] през 1647 г. публикува „новите„''Новите опити, свързани с пустотата“пустотата''“ (на френски: Expériences nouvelles touchant le vide). През следващата година извършва знаменитите си барометрични експерименти, дали път на развитието на [[хидродинамика]]та и [[хидростатика]]тахидростатиката, разрушили старите представи, че „природата се бои от празнотата (пустотата)“. Тези експерименти имат както теоретичен, така и практически характер – например усъвършенствани са конструкциите на [[барометър]]а и [[хидравлична преса|хидравличната преса]]. Тогава се оформя и известният „[[Закон на Паскал]]“, според който във всички точки от една [[течност]] действието на повърхностните сили е еднакво.

=== Литература ===

Паскал не пише чисто [[художествена литература|художествена]] [[проза]]. Най-близки до това определение са неговите „Писма„''Писма до един провинциал“провинциал''“, съдържащи оригинална [[ирония]], умело боравене със [[стилистична фигура|стилистичните фигури]] и [[троп]]и. Литературното наследство на Паскал се състои основно във влиянието, което той оказва на бъдещите писатели – и като стил, и като мисъл – [[Франсоа Ларошфуко]], [[Морис Лафайет]], [[Сьорен Киркегор]], [[Фьодор Достоевски]], [[Хорхе Луис Борхес]] и др.

=== Философия и теология ===

==== Представа за Бога ====

Паскал разбира Бога като лично същество, но независимо от това във философските си разработки той често го отъждествява с [[Вселена]]та. Под „Вселена“ обаче ученият не разбира само видимата и достъпна за [[емпиризъм|емпиричното]] познание вселенаВселена, но и нейните духовни аспекти – в този смисъл употребата на термина „[[пантеизъм]]“ е неуместна. В своите ''„Мисли“'' Паскал дава едно доста популярно впоследствие геометрично определение на Бога-Вселена:

Това разбиране ще намеринамира отзвук както у преките му последователи като [[Джордано Бруно]], така и в по-ново време – в изкуствоведските трактати на [[Павел Флоренски]] или в [[есе]]тата на [[Борхес]].

==== „Доказателство“ за съществуването на Бога ====

==== Апология на християнството ====

Основните християнски [[Апологетика|апологетски]] възгледи на Паскал са изложени в „Мисли“„''Мисли''“. Повечето фрагменти говорят, че той е смятал не толкова да приведе позитивни доводи, а по-скоро да обори несъстоятелността на своите опоненти. Пример за това е фрагментът, в който оборва тезите на възникналата приблизително по негово време тенденция за отричане на историчността на Иисус Христос. Паскал разсъждава така:

==== Етика и гносеология ====

Като замисъл за своите ''„Мисли“'' Паскал е имал идеята да запознае [[скептицизъм|скептика]] и невярващия с истините на християнството и доказателствата за неговата автентичност. Той използва метод, основан на [[Психология|психологическия]] експеримент, с който иска да разкрие пред невярващия нищожността на човешкото съществуване без Бога. Скептиците и догматиците (включително религиозни) могат да достигнат само до половинчати истини. Така постепенно Паскал води до идеята за [[грехопадение]]то, чието състояние обяснява тъкмо като липса на истинско познание. Трудът, забавленията и науките сами по себе си не водят до цялостно и пълноценно разбиране на човека, света, Вселенатавселената и Бога. Достигайки до разбирането за своето нищожество, според Паскал човек трябва да се обърне към Бога и оттам да търси вечните [[морал]]ни ценности.

В ''„Мисли“'' [[етика]]та има подчертано [[Гносеология|гносеологичен]] характер. Изобщо може да се каже, че тезиТези две философски сфери се преплитат тясно в творчеството на философа. По-конкретни параметри на етичните възгледи на Паскал придобиват в ''„Записки на провинциалиста“'', но там те имат именно конкретен и [[полемика|полемичен]] характер и са далеч от цялостното философско обобщаване.

==== Полемични идеи ====

Паскал пише своите (18) ''„Писма до един провинциал“'', за да опонира на господстващите тогава възгледи на [[Римокатолицизъм|Католическата]]католическата църква]] и по-специално на [[йезуити]]те. В тях Паскал (за разлика от по-късните ''„Мисли“''), подлага на директна критика възгледите на опонентите си. Приживе ''„Писмата“'' му не са издавани официално, но са отпечатани и тайно се разпространяват, като оказват огромно влияние върху съвременниците му. На основна критика са подложени [[казуистика]]та и специфичната интерпретация на моралните категории, характерни за йезуитите по това време.

==== Общество ====