Публий Егнаций Целер: Разлика между версии

Произлиза от фамилията [[Егнации]], клон [[Целер (фамилия)|Целер]] вероятно от ''Berytos'' (днешен [[Бейрут]]) или [[Тарс]]. През [[66]] г. той [[Делатории|доницира]] [[Консул (Древен Рим)|консул]]ара [[Квинт Марций Барей Соран (консул 52 г.)|Квинт Марций Барей Соран]] и дъщеря му [[Марция Сервилия]] за допитване при магьосници, на когото той е бивш учител, клиент и приятел. Соран е осъден смърт за обида на императора (''crimen laesae maiestatis'') и се самоубива. Марция е екзекутирана.

По времето на император Веспасиан през [[69]] г. той е съден от стоика философ [[Гай Музоний Руф]] за фалшиви показания. Защитата му поема [[циницикиници]]йският философ [[Деметрий (циниккиник)|Деметрий]]. Следващата година при присъствието на [[Домициан]], който замества баща си, Целер е осъден и изгонenизгонен от Рим, а неговата собственост конфискувана.

* [[Тацит]], ''Annalen'' 16, 30–3330 – 33.

* John K. Evans: ''The Trial of P. Egnatius Celer''. In: ''The Classical Quarterly'' 29, 1979, S. 198–202198 – 202.

* Michael Heider: ''Philosophen vor Gericht. Zum Prozess des P. Egnatius Celer''. In: ''Römische historische Mitteilungen'' 48, 2006, Österreichische Akademie der Wissenschaften, S. 135–155135 – 155.