Уикипедия

Нова земя: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{Друго значение|архипелага|романа на Иван Вазов|Нова земя (роман)}}
{{Остров
|Име = Нова земя
|Име на местен език = Новая Земля
|Карта = Novaya Zemlya.svg
|карта-описание = Карта на Нова земя.
|Разположение =
|Страна = Русия
|Субект на страната =
|Административна единица = [[Архангелска област]]
|UTC =
|Акватория = [[Баренцово море]], [[Карско море]]
|Позиционна карта = Русия
|Позиционна карта2 = Русия Архангелска област
|позиционна карта-описание = Местоположение в Русия
|позиционна карта2-описание = Местоположение в Ненецки автономен окръг
|релеф=+
|lat_dir = N|lat_deg = 73|lat_min = 57|lat_sec = 9
|lon_dir = E|lon_deg = 56|lon_min = 20|lon_sec = 54
|region =
|CoordScale =
|Площ = 83 000
|Площ на заливите =
|Най-висока точка =
|Население = 2429
|Година = 2010
|Снимка =
|Размер на картината =
|Коментар към снимката =
|Забележки =
|Commons = Novaya Zemlya
}}
 
'''Нова земя''' ({{lang-ru|Новая Земля}}) е група от острови (включително 2 по-големи острова – [[Северен остров (Нова земя)|Северен]] и [[Южен остров (Нова земя)|Южен]]) в [[Северния ледовит океан]]. Разделя [[Баренцово море]] и [[Карско море]]. Административно се отнася към [[Архангелска област]], [[Русия]].
[[File:Novaya Zemlya position.png|thumb|245px|Нова земя]]
'''Нова земя''' ({{lang-ru|Но́вая земля}}) е група от острови (включително 2 по-големи острова – Северен и Южен) в [[Северния ледовит океан]]. Разделя [[Баренцово море]] и [[Карско море]].
 
Общата площ на архипелага е около 90 650 km² (55 200 km² земя и 3683 000 km² вода), а населението му е около 2 700429 души към 2010 г. Най-големият град е град [[Белушя Губа]], с население от 21 622972 души.<ref>[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/perepis_itogi1612.htm (96%Всероссийская отперепись цялотонаселения население2010 на острова)года. Том 1]</ref>
 
Нова земя се състои се от 2 големи острова – [[Северен остров (Нова земя)|Северен]] и [[Южен остров (Нова земя)|Южен]], разделени от тесния (2 – 3 кмkm) пролив [[Маточкин Шар]], и много малки острови. От [[Геология|геологическа]] гледна точка, островите се явяват продължение на [[Урал (планина)|Урал]]ските планини. Северно-източниятСевероизточният край на Северния остров – [[нос ФлиссингскийФлисингский]] ({{lang-ru|мыс Флиссингский}}) е най-източната точка на [[Европа]].
 
Климатът на острова е арктически и суров. Зимата е продължителна и студена, със силни ветрове (скорост 40 – 50 мm/сек.s) и виелици. Температурата достига до −40 ° C през зимата. Средната температура на най-топлия месец – август, е от 2,5 ° C на север до 6,5 ° C на юг. На самия архипелаг има множество малки езера и под слънчевите лъчи температурата на водата може да достигне 18 ° C в южните райони на острова.
 
Руските военновъздушни сили разполагат с база Рогачевопри селището [[Рогачьово (Архангелска област)|Рогачьово]], намираща се в южната част на Нова земя. Тя е била използвана главно за изтребители[[изтребител]]и, но също и за насочване на [[ядрени опити|ядрените изпитания]] в този район. Това е мястото, на което е изпитана и най-мощната [[водородна бомба]] –, „[[Цар Бомба]]“, на 30 октомври 1961 г.
 
== География ==
{{commons|Category:Novaya Zemlya}}
[[Файл:NovayaZemlya.A2003210.0840.250m.jpg|мини|Спътникова снимка на архипелата.]]
 
Нова земя е продължение на северната част на планината [[Урал (планина)|Урал]]<ref name="nasa">{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20061011094505/http://www.visibleearth.nasa.gov/view_rec.php?id=5612|title=Novaya Zemlya, Northern Russia|publisher=NASA}}</ref> и вътрешността на островите е хълмиста. Архипелагът е отделен от континенталната част чрез [[Карски проток|Карския проток]]. Съставен е от два големи острова, разделени от протока [[Маточкин шар]], както и ред малки островчета. Двата основни острова са:
{{география-мъниче}}
 
{{Русия-мъниче}}
* [[Северен остров (Нова земя)|Северен остров]], който има голяма [[ледена шапка]] и много активни [[Ледник|ледници]];
{{Архангелска област-мъниче}}
* [[Южен остров (Нова земя)|Южен остров]], който няма ледници и е покрит от [[тундра]].<ref name="columbia">Novaya Zemlya in: {{cite web|url=http://www.encyclopedia.com/topic/Novaya_Zemlya.aspx#1|title=The Columbia Encyclopedia, 6th ed.}}</ref>
 
Бреговата линия на Нова земя е много назъбена. Това е зоната с най-голям брой [[фиорд]]и в Русия. Архипелагът разделя [[Баренцово море]] от [[Карско море]]. Най-високата точка ({{coord|75|10|N|57|50|E|}}) се намира на Северния остров и е висока 1547 m.
 
На островите са локализирани находища на [[манган]], [[олово]], [[цинк]] и [[сребро]]. Изучаването и разработването на тези находища, обаче, е трудоемка задача, поради природните условия. В акваторията на островите има залежи на [[природен газ]].
 
=== Климат ===
Климатът на островите е суров. Зимата е студена, дълга и със силни ветрове и виелици. Поради тази причина в литературата Нова земя често се нарича „Страна на ветровете“. Температурата достига до −40° C през зимата. Средната температура на най-топлия месец – август, е от 2,5° C на север до 6,5° C на юг.
 
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Малие Кармакули, Нова земя
|Източник=Погода и Климат<ref name="climate">{{икона|ru}} [http://www.pogodaiklimat.ru/climate/20744.htm Климат Малых Кармакулов – Погода и Климат]. Посетен на [[17 март]] [[2018]] г.</ref>
| Ян_ср= -14.1 | Ян_ср_валежи= 30
| Фев_ср= -14.7 | Фев_ср_валежи= 26
| Мар_ср= -12.2 | Мар_ср_валежи= 24
| Апр_ср= -9.9 | Апр_ср_валежи= 20
| Май_ср= -3.7 | Май_ср_валежи= 15
| Юни_ср= 2.5 | Юни_ср_валежи= 23
| Юли_ср= 7.3 | Юли_ср_валежи= 36
| Авг_ср= 6.8 | Авг_ср_валежи= 31
| Сеп_ср= 3.7 | Сеп_ср_валежи= 39
| Окт_ср= -1.8 | Окт_ср_валежи= 35
| Ное_ср= -7.1 | Ное_ср_валежи= 24
| Дек_ср= -11.1 | Дек_ср_валежи= 33
| Годишно_ср= -4.5 | Годишно_ср_валежи= 336
| Ян_ср_мин= -17.3 | Ян_ср_макс= -10.9
| Фев_ср_мин= -17.9 | Фев_ср_макс= -11.5
| Мар_ср_мин= -15.2 | Мар_ср_макс= -9.1
| Апр_ср_мин= -13.0 | Апр_ср_макс= -6.7
| Май_ср_мин= -5.8 | Май_ср_макс= -1.4
| Юни_ср_мин= 0.7 | Юни_ср_макс= 4.9
| Юли_ср_мин= 5.1 | Юли_ср_макс= 10.3
| Авг_ср_мин= 4.9 | Авг_ср_макс= 9.0
| Сеп_ср_мин= 2.1 | Сеп_ср_макс= 5.5
| Окт_ср_мин= -4.0 | Окт_ср_макс= -0.1
| Ное_ср_мин= -9.9 | Ное_ср_макс= -4.8
| Дек_ср_мин= -14.1 | Дек_ср_макс= -8.1
| Годишно_ср_мин= -7.0 | Годишно_ср_макс= -1.9
| Ян_а_макс= 2.6 | Ян_а_мин= -36.0
| Фев_а_макс= 1.7 | Фев_а_мин= -37.4
| Мар_а_макс= 2.4 | Мар_а_мин= -40.0
| Апр_а_макс= 7.8 | Апр_а_мин= -29.9
| Май_а_макс= 17.6 | Май_а_мин= -25.9
| Юни_а_макс= 22.2 | Юни_а_мин= -9.6
| Юли_а_макс= 28.3 | Юли_а_мин= -2.8
| Авг_а_макс= 23.8 | Авг_а_мин= -1.7
| Сеп_а_макс= 16.5 | Сеп_а_мин= -9.9
| Окт_а_макс= 9.7 | Окт_а_мин= -21.1
| Ное_а_макс= 4.5 | Ное_а_мин= -29.1
| Дек_а_макс= 2.5 | Дек_а_мин= -36.2
| Годишно_а_макс= 28.3 | Годишно_а_мин= -40.0
| Друго=Средна скорост на вятъра (m/s)
| Ян_друго=9.7
| Фев_друго=9.5
| Мар_друго=9.1
| Апр_друго=7.8
| Май_друго=6.9
| Юни_друго=6.8
| Юли_друго=5.9
| Авг_друго=6.3
| Сеп_друго=6.8
| Окт_друго=7.8
| Ное_друго=8.5
| Дек_друго=9.4
| Годишно_друго=7.9
| ширина=auto
|}}
 
== История ==
Земите на островите са населявани още от древността от неизвестно племе. Смята се, че островите са открити през 12 – 13 век от руски ловци от [[Велики Новгород|Новгород]], макар че това не е доказано със сигурност. Западните европейци изследват архипелага през 16 век в търсене на [[Северен морски път|Северния морски път]]. Първото посещение на островите от западен европеец се приписва на [[Хю Уилъби]] през 1553 г., като той заварва руски кораби от вече разработения ловджийски отрасъл. Нидерландският изследовател [[Вилем Баренц]] достига западния бряг на Нова земя през 1594 г., а в последвала експедиция през 1596 г. заобикаля северната му точка и зимува на северния бряг.<ref name="whitfield">{{cite book|title=New Found Lands: Maps in the History of Exploration|year=1998|first=Peter|last=Whitfield|publisher=Routledge|location=Великобритания|isbn=0-415-92026-4}}</ref> Баренц умира по време на експедицията и е възможно да е бил погребан на Северния остров.<ref>[http://pubs.aina.ucalgary.ca/arctic/Arctic55-4-329.pdf "Search for Barents: Evaluation of Possible Burial Sites on North Novaya Zemlya, Russia"], Jaapjan J. Zeeberg et al., ''Arctic'' Vol. 55, No. 4 (декември 2002) с. 329 – 338</ref> По време на по-късно пътешествие на [[Фьодор Литке]] през 1821 – 1824 г. западният бряг е [[Картография|картографиран]]. [[Хенри Хъдсън]] е друг изследовател, който преминава покрай Нова земя, търсейки Северния морски път.<ref name="encarta">Henry Hudson in: {{cite encyclopedia|url=https://www.webcitation.org/5kx3FKhy9?url=http://encarta.msn.com/encnet/refpages/RefArticle.aspx?refid=761561666 |title=Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2006}}</ref>
 
Островите са систематично проучвани от [[Пьотър Пахтусов]] и [[Август Циволка]] в началото на 1830-те години. Първото постоянно поселение, наречено Малие Кармакули (днес метеорологична станция), е основано през 1877 г. на Южния остров и служи като столица на Нова земя до 1924 г. По-късно административният център е преместен в [[Белушя Губа]].<ref name="history3">{{cite web|url=http://belushka.virtbox.ru/history3.htm |title=Новая земля в 1917 – 1941 гг |publisher=Belushka.virtbox.ru}}</ref><ref name=barentsfi>{{cite web|url=http://www.barents.fi/includes/file_download.asp?deptid=13875&fileid=6515&file=20050803151723.pdf&pdf=1 |title=Health, science and education, history and trade among others – news review from the Arkhangelsk region |publisher=Barents.fi}}</ref>
 
Малък брой [[ненци]] са заселени на Нова земя през 1870-те години в усилията на Русия да задържи норвежците настрана. Това население, тогава наброяващо 298 души, е преместено на континента през 1957 г., преди да започнат ядрените опити.<ref>[http://www.npolar.no/ansipra/english/Indexpages/Ethnic_groups.html "Nenets"], Arctic Network for the Support of the Indigenous Peoples of the Russian Arctic</ref><ref>[http://www.eki.ee/books/redbook/nenets.shtml "The Nenets"], The Red Book of the Peoples of the Russian Empire</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20090110233657/http://archive.greenpeace.org/comms/vrml/rw/text/t15.html "Nuclear Free Seas"], Greenpeace</ref>
 
През 1943 г., по време на [[Втората световна война]], Нова земя за кратко се използва като секретна база за хидросамолети на немските [[Кригсмарине]], които да наблюдават потока от съюзнически кораби към [[Сибир]]. Базата е основана от немските подводници U-255 и U-711, които патрулират из северните води на [[РСФСР|Съветска Русия]]. Основната част от налетите са през август – септември 1943 г.<ref>''Warship International'' No. 3, 1987, с. 318.</ref>
 
<gallery widths="200px" heights="150px">
Файл:India Orientalis - no-nb digibok 2013101026001-314.jpg|Карта на Нова земя от 1599 – 1601 г.
 
Файл:C.G. Zorgdragers Bloeyende opkomst der aloude en hedendaagsche Groenlandsche visschery - no-nb digibok 2014010724007-V6.jpg|Карта на архипелага от 1720 г.
</gallery>
 
=== Ядрени опити ===
[[Файл:Лето.jpg|мини|[[Полярен ден]] в селището [[Рогачьово (Архангелска област)|Рогачьово]], 1990-те години.]]
[[Файл:Kap Zhelanyia 2 2014-09-03.jpg|мини|Нос [[Желание (нос)|Желание]], най-северната точка на остров Северен.]]
[[Файл:Inostrantsewa-Gletscher 1 2014-09-05.jpg|мини|Ледник на остров Северен.]]
 
През юли 1954 г. Нова земя е обозначена като ядрен полигон, чийто строителство започва през октомври<ref name="khalturin_2005">{{cite journal|url=https://web.archive.org/web/20060908073452/http://www.princeton.edu/~globsec/publications/pdf/13_1-2khalturin%20NZ%201-42%20.pdf |title=A Review of Nuclear Testing by the Soviet Union at Novaya Zemlya, 1955 – 1990 |first=Vitaly I. |last=Khalturin |author2=Rautian, Tatyana G. |author3=Richards, Paul G. |author4=Leith, William S. |journal=Science and Global Security |volume=13 |issue=1 |year=2005 |pages=1 – 42 |doi=10.1080/08929880590961862}}</ref> и съществува през повечето време на [[Студената война]]. Полигонът Чьорная губа ({{coord|70.7|N|54.6|E|}}) се използва през 1955 – 1962 г. и 1972 – 1975 г.<ref name="khalturin_2005" /> Маточкин шар ({{coord|73.4|N|54.9|E|}}) се използва за подземни опити през 1964 – 1990 г.<ref name="khalturin_2005" /> Сухой нос ({{coord|73.7|N|54.0|E|}}) се използва през 1958 – 1961 г. и е мястото, където е детонирана „[[Цар Бомба]]“, най-мощното ядрено оръжие детонирано някога.<ref name="khalturin_2005" />
 
Други тестове се провеждат и в другите части на островите, като официалните ядрени полигони покриват над половината от сушата на Нова земя. През септември 1961 г. две термоядрени бойни глави са изстреляни от [[Воркута]] и [[Салехард]] към мишени на Нова земя. Изстреляната ракета, [[Р-12 Двина]], впоследствие е изпратени в [[Карибска криза|Куба]].<ref>{{cite web |url=https://www.webcitation.org/690mZkz9v?url=http://www.astronautix.com/lvs/kosmos2.htm |title=Testing the Kosmos 2 rocket |publisher=Astronautix.com}}</ref>
 
През 1963 г. е подписан договор за ядрените опити, забраняващ повечето то атмосферните ядрени изпитания.<ref name="lamont_doherty">{{cite web |url=http://www.ldeo.columbia.edu/news/2005/11_28_05.htm |title=Frozen in Time: A Cold War Relic Gives up its Secrets |first=Sara |last=Pratt |date=29 ноември 2005 |publisher=Lamont-Doherty Earth Observatory, Columbia University}}</ref> Най-големият подземен тест на Нова земя се провежда на 12 септември 1973 г. и включва четири ядрени устройства с обща мощност от 4,2 мегатона. Въпреки че това е много по-малко от мощта на „Цар Бомба“ и други атмосферни тестове, задържането на взривовете под земята води до налягания, близки до тези при естествените [[земетресения]]. В този конкретен случай е записана сеизмична активност от почти 7 по [[Скала на Рихтер|Рихтер]], която отприщва 80 000 000-тонна [[лавина]], която блокира два ледникови потока и създава езеро с дължина 2 km.<ref name="lamont_doherty" />
 
През историята си на ядрен полигон, Нова земя е дом на 224 ядрени опита с обща взривна енергия от 265 мегатона.<ref name="khalturin_2005" /> За сравнение, всички експлозиви използвани през Втората световна война, включително детонациите на двете американски атомни бомби, има мощ от едва 2 мегатона.<ref name="lamont_doherty" />
 
През 1988 – 1989 г. ''[[гласност]]'' помагат ядрените опити на Нова земя да се направя публично достояние,<ref name="khalturin_2005" /> а през 1990 г. активисти от [[Грийнпийс]] правят протест на място.<ref name="greenpeace_hist">{{cite web |url=http://www.greenpeace.org/russia/en/features/23845 |title=The early history of Greenpeace Russia |publisher=Greenpeace Russia}}</ref> Последната ядрена експлозия е през 1990 г. (също последна за СССР и Русия като цяло). [[Росатом]] провежда ред [[Критична маса|подкритични]] подводни ядрени опити близо до Маточкин шар всяка есен от 1998 г. насам.<ref name="jasinsky">{{cite journal |title=Russia: Of truth and testing |first=Michael |last=Jasinski |author2=Chuen, Cristina |author3=Ferguson, Charles D. |journal=[http://thebulletin.org Bulletin of the Atomic Scientists ]|volume=58 |issue=5 |pages=60 – 65 |date=октомври 2002 |url=http://thebulletin.metapress.com/content/h70233211r4q425k/?p=69e8e9ca0a804b44a4b55c2f84b84b57&pi=16}}</ref> Тези опити включват до 100 грама [[плутоний]] за военни цели.<ref name="nti">{{cite web |url=http://www.nti.org/db/nisprofs/russia/weafacl/othernuc/novayaze.htm |title=Russia: Central Test Site, Novaya Zemlya |date=30 юли 2003 |publisher=Nuclear Threat Initiative}}</ref>
 
Освен ядрените опити, на територията на Нова земя са заравяни и [[радиоактивни отпадъци]] в периода 1957 – 1992 г. Това са главно контейнери с отпадъчен материал от водните и подводните съдове на [[Северен флот (Русия)|Северния флот]] на Русия. Отпадъците биват заравяни основно в заливите на архипелага. В резултат на тази дейност, днес в акваторията на архипелага се намират много потенциално опасни обекти. Сред тях са изцяло потопената атомна подводница К-27 и атомният отсек на ледоразбивача [[Атомен ледоразбивач „Ленин“|„Ленин“]].<ref>[http://nuclearno.ru/text.asp?4018 Радиоактивный след „Ленина“]</ref><ref>[http://www.anti-atom.ru/ab/node/1065 На ледоколе „Ленин“ случилось как минимум две аварии]</ref>.
 
През 2009 г. е създаден национален парк [[Руска Арктика]] в северната част на архипелага.<ref>[https://web.archive.org/web/20101013220202/http://www.unepcom.ru:80/?go=razdel&level=2&cid=74 В России создан новый национальный парк „Русская Арктика“]</ref>
 
== Флора и фауна ==
[[Екосистема|Екосистеми]]те на Нова земя се отнасят към биомите на арктическата пустиня и тундрата.<ref name="eko1">{{cite web|url=https://www.webcitation.org/6E6adYRva|title=Экосистемы полярных пустынь, тундр и лесотундр|work=Информационные ресурсы BioDat|publisher=biodat.ru}}</ref>
 
Главна роля при образуването на [[фитоценоза]]та играят [[мъхове]]те и [[лишеи]]те. Последните са представени основно от рода [[кладония]], чиято височина достига 3 – 4 cm. Важна роля играят арктическите тревисти [[едногодишни растения]]. Врайоните до реките, езерата и заливите се срещат [[гъби]].
 
В най-голямото езеро на архипелага, Гусино, се намира популация на ''[[Salvelinus alpinus]]''.
 
На Нова земя живеят 6 вида пчели и 6 вида дневни пеперуди.<ref> Чернов Ю . И . Краткий очерк животного населения тундровой зоны СССР // Зональные особенности населения наземных животных. Москва.: 1966. с. 52 – 91.</ref><ref>Rasmont P. 1982. A propos des bourdons (Hymenoptera, Apidae) de la Corse // Bulletin de la Société Entomologique de Mulhouse , 4 : 49 – 61</ref><ref>Løken A.1973. Studies of scandinavian bumble bees (Hymenopt era, Apidae) // Norwegian Journal of Entomology , 20 (1): 1 – 218</ref><ref>Skorikov A. S. 1937. Die grönländischen Hummeln im Aspekte der Zi rkumpolarfauna // Entomologiske Meddelelser, 20: 37 – 64. </ref><ref name="Чернов">Чернов Ю.И., Татаринов А.Г. Дневные бабочки (Lepidoptera, Rhopalocera) в фауне Арктики // Зоол. журн. 2006. Т. 85, № 10. С. 1205 – 1229</ref><ref>Kuznetsov N.Ya. Some New Eastern and American Elements in the Fauna Lepidoptera of Polar Europe // Докл. АН СССР. Сер. A. 1925. С. 119 – 122.</ref><ref> Rebel H. Lepidoptera von Novaja Semlja // Rep. of the Scientific Results of the Norwegian Expedition to Novaya Zemlya. 1923. № 7. с. 3 – 15.</ref> Други разпространени видове са [[полярна лисица]], [[леминги]], [[бяла куропатка]] и [[северен елен]]. [[Бяла мечка|Белите мечки]], които се придвижват към южните райони с настъпването на зимата, представляват заплаха за местното население. Сред морските животни се забелязват [[гренландски тюлен]], [[пръстенчат тюлен]], [[морски заек]], [[морж]]ове и [[кит]]ове. Птиците са представени от [[чайкови]] и [[Тъпоклюна кайра|тъпоклюни кайри]].<ref>[https://web.archive.org/web/20090727032045/http://evrozveri.ru/ Звери Европы]</ref>
 
== Източници ==
<references/>
 
[[Категория:Нова земя| ]]
[[Категория:Ядрени полигони]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Нова_земя“.